Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

JACKPOTS

Бронзов сандък

194

Сребърен сандък

296

Златен сандък

295

1

Диамантен сандък

385

2

CREDITS

The graphic ideas
of the forum are powered by:
Images from PINTEREST
Special Arrows
Artifacts and Capsules
Some of the monsters
Design and coding
made by
S. D.
Developing the passengers
created by
R. N.
S. D.
E. E.
H. G.
The Story
created by
R. N.
H. G.
Y. D.
МЕСЕЧНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
МЕСЕЦ МАЙ


За да спечелите месечния бадж, трябва да
Използвате 10 гранати в битки с чудовища
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения
Turn the music on and don't forget the code EmptyВто Апр 30, 2024 5:39 pm by The Cosmos

» Предложения
Turn the music on and don't forget the code EmptyПет Апр 26, 2024 6:45 pm by The Cosmos

» samuel hwang.
Turn the music on and don't forget the code EmptyСря Апр 24, 2024 5:15 pm by The Cosmos

» Запазване на лик
Turn the music on and don't forget the code EmptyСря Апр 17, 2024 10:09 pm by The Cosmos

» Voices, voices, voices...
Turn the music on and don't forget the code EmptyСря Апр 17, 2024 2:09 pm by The Cosmos

» Сам Сириус
Turn the music on and don't forget the code EmptyВто Апр 16, 2024 11:11 pm by Isabelle.

» Дориан Форд
Turn the music on and don't forget the code EmptyВто Апр 16, 2024 11:07 pm by Isabelle.

» Отсъствия
Turn the music on and don't forget the code EmptyПон Апр 15, 2024 9:09 pm by Julian L. Ortiz.

» The beast in your chest getting bigger
Turn the music on and don't forget the code EmptyСъб Апр 13, 2024 11:46 am by Lucretia Nunberg.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 3 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости

Asmodeus, The Cosmos, АрчибалдЛанкастър

Най-много потребители онлайн: 78, на Чет Мар 25, 2021 6:07 pm
Top posting users this week
The Cosmos
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Керъл Харисън
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Isabelle.
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Ерик Мичъл
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Adam Heo
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
АрчибалдЛанкастър
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Alara
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Xiao Bai
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 

Top posting users this month
The Cosmos
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Isabelle.
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
АрчибалдЛанкастър
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Xiao Bai
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Adam Heo
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Керъл Харисън
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Eva Massey.
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
damien verlac
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Ерик Мичъл
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Alara
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 

Top posters
The Cosmos (5745)
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Xiao Bai (2356)
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Isabelle. (2279)
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Xavier-Alexander M. (1965)
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Ashleigh Ortiz. (1817)
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Eva Massey. (1550)
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Kathleen Saunders. (1401)
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Liam S. (1389)
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
-e.fairchild (1161)
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 
Gareth Sunwalker (988)
Turn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9DTurn the music on and don't forget the code LXMzz9D 


Turn the music on and don't forget the code

4 posters

 :: ARCHIVE :: EARTH WING ARCHIVE

Страница 1 от 2 • 1, 2  Next

Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Turn the music on and don't forget the code

Писане by The Cosmos Вто Дек 31, 2019 3:11 pm

Непослушен си, май... нещо,
такова ми се върти в ума.
Виждайки те тъй млад,
и грижовен, но...


Само заблуда ли е това?
Сигурно.
Ще разберем съвсем скоро,
когато се събудиш.
И отвориш очи.
И изречеш
на глас.


Макар че нищо ти не би си спомнял,
злокобна участ те доведе тук,
дори самият Аз не бих могъл да ти помогна така,
както ти би успял да помогнеш на себе си.


Време е да се събудиш!
И стига съм дрънкал глупости...


Дан, пред теб се показва огромна зала, като за художествена самодейност. Ти си прилепен до стената, макар и легнал върху един диван, пред теб микрофон, стоиш върху платформа, от двете й страни има стълбички. Разгледай помещението... по скоро прилича на огромен физкултурен салон, отколкото на зала за концерти, но... Вляво от теб можеш да видиш няколко правоъгълни прозореца, през които можеш да огледаш планетата Земя и звездите. Би те заинтригувало със сигурност.


В края на физкултурния салон има две врати - дясна и лява. Избери една от тях в твоя РП пост, но не пиши, че я отваряш, просто избери. 
Благодаря!
И не забравяй, че героя ти не знае нищо за себе си. Не помни нищо.



broken pieces
The Cosmos
The Cosmos
Game Master


https://enigma-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by ~Dan~ Сря Яну 01, 2020 10:08 pm

Няма по просто нещо от тъмнината. Устроена е така, че да е удобна на всички...


Отворих едното си око. Нещо мокреше опакото на ръката ми. Премигнах лениво отново. През гърба ми се просмукваше студ. Щях да го преживея бях сигурен, че съм преживявал и по голям, но не помня нито къде нито кога... Мокрото на ръката ми идваше от устата ми, течеше ми лига. Пообърсах се в дивана на който бях спал. Всичко ме болеше докато се изправях. Направо се бях схванал. По изпукаха ми костите докато оглеждах микрофона. Почуках върху него, за да го проверя дали работи.

- Ехооо - Гласа ми му звучеше чужд. Леко се намръщих и се завъртях, за да огледам наоколо. Огромно затворено помещение, поне не миришеше на мръсни чорапи, потни мишници и индийци в събота, щях да преживея престоялия въздух. Трябваше ми раздвижване. Завъртях се наляво и погледнах през прозорците, от които влизаше само тъмен отблясък. - Ехаа...

Планетата изглеждаше точно като на картинките. Кои картинки? Кой да знае? Лепнах се за прозореца като пет годишен. Беше толкова красиво, че даже език изплезих оглеждайки звездите в далечината. Отлепих се от прозореца и подскочих няколко пъти... Не полетях... Имаше гравитация. Скучно...
- Заспал съм и съм станал космонафт. - Не обръщах внимание на липсата на спомени. Може да е от космическия климат, все щях да видя нещо познато. Взех си микрофона, за да не крещя като изоглавен по пътя, микрофона щеше да ми върши работа. Погледнах към едните стълби, после към другите.
- Тери гумен бил. Хей манджа. РА! - Запях и скочих от платформата, като с танцувална крачка и припявайки си започнах да се приближавам към вратите в другия край на салона. - Бири, курви бил. Хей манджа. РА!

Спрях да си пея и да си тананикам като се спрях и огледах двете врати. Хм... Ляво, дясно? Ляво, защото жените винаги са в дясното! Точно! Аз мъж ли съм или лукова глава! Ама бях красавец, мернах се отражението в прозореца. Звезда сред звезди! Готино.

песента, която пея:
~Dan~
~Dan~
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by The Cosmos Сря Яну 08, 2020 6:20 pm

Дали това е било правилният избор?
Ще разберем...
Влизайки в новата стая,
озаряват те всякакви светлинни прожектори.
С различни цветове, 
като все едно си в дискотека!


Обаче няма музика.
Няма нищо.
Само тези светлинни прожектори, които не престават да ти влизат в очите.
Осветяват разни думи по стените "Алфа, Бета, Гама" и прочие,
които за теб са непонятни и не можеш да разбереш какво е това.


Пред теб отново има две врати.
Но са заключени...
Опиши в РП пост креативно това, което ти си прецениш в самата зала, когато влезеш.
Може и да откриеш ключ, знам ли...
Опитай.



broken pieces
The Cosmos
The Cosmos
Game Master


https://enigma-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by ~Dan~ Чет Яну 09, 2020 12:10 pm

Светлината е ново начало...
Или началото на края?!?

Лявата врата се отвори след като надиснах дръжката й я бутнах. Нова зала. Значително по-малка от спортната, но пък по тъмна, ако изключим дразнещите светлини, които мигаха в очите ми. Сякаш танцуваха на музика, която не можех да чуя. Съмнявах се проблема да е в мен и се радвах, че не страдам от епилепсия. Не знаех това от къде ми хрумна и какво значеше, знаех само че беше важно и толкова. Прекосих помещението и се опитах да изляза от отсрещните врати, но си останах с опита.

Може би се опитваха да ми напомнят нещо с този гръцки, но удряха на камък. Ами ако всичко беше просто социален експеримент. Нещо като биг брадър ама с по-кофти атмосфера. Ако беше това успяваха. И цялата гръцка азбука да изредят не се сещах нито от къде я знам, нито защо е навсякъде около мен.

Започнах да оглеждам стаята по старателно. Изглеждаше като обикновен бар страдащ от липса на мебели като столове и маси. В единия край имаше нещо като сцена, пред нея барплот, но всичко беше празно. Не функционираше явно. Цалко, явно дискотеките не бяха вървежни в космоса. Смятах че ще е горино да си пия бирата с марсианец, но отдавна не предлагаха такива опции явно.

Минах зад бара, на който си оставих микрофона и започнах да тършувам из шкафовете. Започнаха да ми се причуват стържещи звуци, но го отдавах на въртящите се прожектори, едва ли някой ги смазваше. Поизправих се все пак да  поогледам и си взех микрофона.

- Ехо, има ли някой? Живи хора? Извънземни говорещи езика ми? - никакъв отговор. Повдигнах рамене и продължих да търся. Поне ключ или лост, шперц, нещо, с което се отваря врата?

Тия светлини ми бъркаха в очите. Като стигнах до средата на шкафовете наметих бутилка с нещо миризливо. Наврях нос. Не можех да опредля какво е, но някакъв инстинкт ме предупреди да не отпивам. Оставих и бутилката и микрофона на страни и продължих да отварям вратички.
~Dan~
~Dan~
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by The Cosmos Пет Окт 09, 2020 12:06 am

Толкова е скучно без марсианци.
Или венеранци?
Меркурианци?

Не.
Това последното ме кара да се смея с това, което е в средата.
Глупава шега.
Но съм Космос, всичко ми е простено.

Освен може би едно...
Оу..
чакай!
Стой!
Виж... виж, върни се... забеляза го и ти, нали?
Някакъв полуизкривен ключ, нещо...
Нещо ми се струва, че това е за някоя от тези врати.

Бързо!
Вземи този ключ и... опитай...
Или...
Чакай!
Не... претършувай?!
Не знам... пътят е твой!!!
Избери...
Важно е!

DANGER PATH INCLUDED!
Вариант №1 - дай си малко почивка и огледай помещението, макар че не се знае какво би намерил из тези прожектори, които осветяват единствено двете врати и центъра на помещението.
Вариант №2 - просто тръгни към една от вратите и опитай този ш*бан ключ дали ще отключи някоя от тях и да продължиш напред.

Успех!
Be careful!



broken pieces
The Cosmos
The Cosmos
Game Master


https://enigma-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by ~Dan~ Съб Окт 17, 2020 8:30 pm

В главата ми вървеше позната мелодия, която възпроизвеждах с подсвиркване. Дразнех се, че помнех мелодията но думите някак си ми се изплъзваха, а беше доста подходяща песен за бар - сигурен бях. И с нотите обаче, думите мълчаха и се примирих, че само ще тананикам докато тия лампи ми вадят очите. Не бях сигурен дали до сега съм харесвал подобни места, но сега определено не ми бяха фаворитни...

Я, това ключ ли беше? Прилича.

Взех го внимателно и го огледах от всички страни, изглеждаше леко изкривен. Хм, дали щеше да издържи на натиска, ако се опитам да отключа вратата? А коя? Все тая, щях да пробвам и двете, вече едва издържах на тия мигащи светлини. Очите ми искаха да се принесат в жертвоприношение на бога на тъмнината, само и само да му угодят и цветните лампи да приключат с танца си върху ретините ми.

Не забравих да си взема микрофона. Смятах да го използвам за оръжие ако се наложи. Не знам защо но това място потискаше нещо вътре в мен и дори лицето ми да изпитваше желание да бъде разчекнато от усмивка някак си просто лицето ми оставаше сковано в сериозност, тръпки ми лазеха по гърба и имах чувството, че нещо или някой ме наблюдава, без самия аз да виждам какво е или къде е...

Приближих се до вратите и реших да започна с опитите от лявата. Явно си бях и левичар иначе освен мъжкото ми достойнство, което бранех с лявата страна, нямаше друга причина винаги да ме влече:
- To the left... To the left... - Леко припяване, почти бях сигурен, че в главата ми тези реплики звучаха с напевен женски глас. Въздишка и... Проба... Ако не се отключи проверявам директно дясната... Не ми се иска и секунда повече да остана тук...
~Dan~
~Dan~
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by The Cosmos Нед Окт 18, 2020 2:11 pm

Ти избра да отключиш една от вратите.
Страхотно...
Крайно време беше да се махнем от тук.
И аз не обичам тъмнината...
макар че има прожектори, които денсват яко, сами...
без музика.
Снобари!

Ъм...
DANGER PATH ACTIVATED!


Извинявай,
но току що активира Опасен път.
В момента, в който се опитва
да отключиш една от вратите.

Те се местят рязко из тъмнината.
И в тоя момент прожекторите изгасват.

Става тъмно навсякъде...
Обръщаш се.
Пълна тъмнина!
Мамка му!
Нищо не виждам, наистина...

А това, което ме гъделичка,
теб също те гъделичка нещо, нали?
Ха-ха, забавно е... хааа...ха...
ХА!
Да, ама не!
Започват да хапят отвратително,
нещо като комари?!
Пчели...
не мога да го опиша,
дори не знам какво е това...

Намери изход възможно най-скоро!
Търси вратите, убеден съм, че са някъде около нас!
10 точки Здраве са ти отнети!

Вариант №1 - тръгни наляво, за да търсиш врата.
Вариант №2 - тръгни надясно, поради същата цел.
Вариант №3 - просто избери какво да правиш, по твой избор и начин, каквото и да е!



broken pieces
The Cosmos
The Cosmos
Game Master


https://enigma-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by ~Dan~ Нед Окт 18, 2020 3:37 pm

Какво? Да не се намирах в ниско бюджетно шоу на илюзионисти? Как по дяволите вратите могат да се местят? И тока угасна... Това добре ли беше или не толкова добре? Очите ми нададоха радостни викове, но съм сигурен, че в слонското дупе щеше да е по-светло. Трябваше да разчитам на липсващата си интуиция, безвъзвратно изгубената си координация и отсъстващата ориентация. Ако нямаше светлина дори не знаех дали тялото ми е хоризонтално или вертикално... можех и от тавана да вися...

Ха-ха-ха... Боже, нещо ме гъделичка... Гъделичка и лази... Ау! И хапе...

- Ау... Ха-ха, ау... - Опитах се да се изтръскам от каквото там ме лазеше, защото не беше никак приятно забавата да е примесена с болка. Не беше моето, определено! - Включих микрофона и започнах да издавам всякакви звуци на болка и смях, през него с надежда каквото беше това нещо по мен да не обича високите звуци. От много мятане се препънах и аз не знам в какво и се прекатурих по задник чак, изпуснах си микрофона и си хакнах ръката с ключа някъде... И него изпуснах... Той издрънча на пода, а по звука разбрах, че се плъзна. Чудничко...

Следваше пълзене по пода в търсене на ключа, микрофона поне имаше една малка светеща зелена точка, защото беше включен, ама не исках да се отклонявам. Ръцете ми докосваха какви ли не гадости. Нещо мокро, нещо хрупкаво, нещо боцкаво... Напипах ключа, след това се приближих отново на четири крака до микрофона който също взех и просто неориентирано продължих да пълзя, на няколко пъти се обръщах по гръб търкаляйки се, за да изгоня досадните неща, от мен. Радара ми беше главата и с нея отнесох, около три стола, четири маси и накара се опитах със сцената... Да, здрава глава имам, ама толкова много мебели не знам от къде се взеха, защото като влязох нямаше кой знае колко, явно всички успях да нацеля. Стигнах до една от стените и по нея опипом се опитвах да намеря дръжката на която и да е врата. Вече беше без значение на коя!
отчетено.
~Dan~
~Dan~
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by The Cosmos Пон Окт 19, 2020 11:07 pm

Друг е въпросът дали си успял да стигнеш до някаква врата...
Но тъй като е мой ред,
предполагам, че имам позволението да измисля нещо.
Спокойно...
С триста зора успяваш да напипаш една от вратите.
Вече и аз не знам коя е, така че...
Просто я отключваш
и се шмугваш вътре.

Страхотно...
още тъмнина.
Чуваш само някакви странни съскащи звуци по пода.
Стъпвайки се чуват разни звуци от мачкане,
все едно са те вкарали в огромна бъчва и мачкаш грозде.
Отвратително.
Започва да мирише на мърша.
Страхотно...

Изведнъж всичко светва.
Зад теб остава вратата,
дори не знаеш какво имаше там и какво те жилеше.
Все тая, надявам се поне да не е смъртоносно.

И сега?
Пълна стая с лаври,
иу!
ИУ!
Ще повърна...
Връщам се след малко.

***

Пред теб има три врати
и едно въже в средата на стаята,
на което пише "Дръпни ме! Не отваряй врати!"
Ъм..
Избери...

DANGER PATH INCLUDED!
Вариант №1 - дръпни въжето.
Вариант №2 - избери вратата, на която пише "При мене сладост има, бягай с всичка сила!"
Вариант №3 - избери вратата, на която пише "Пълно е с лаври, но пък са протеини!"
Вариант №4 - избери вратата, на която пише "Все тая... аз поне съм най-красивата врата!"



broken pieces
The Cosmos
The Cosmos
Game Master


https://enigma-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by ~Dan~ Нед Окт 25, 2020 1:57 pm

Изплъзнах се от тия неща! Успях да намеря врата все пак. Плюс - Нямаше дразнеща, мигаща светлина, и нищо не ме ядеше, но минуса беше, че продължавах да не виждам нищо, а под краката ми някакви хлъзгави неща се опитваха да ме бутнат по гръб, не им се давах, разбира се. Аромат ми идваше в повече, но стомаха ми беше толкова празен, че нямаше шанс да излезе нищо през устата ми.

Лампите светнаха и се забиха като пирони в очите ми. Примижах, за да мога да свикна със светлината, а когато това се случи се огледах наоколо... Ларви? Сбръчках носа си и цялото си лице и тръгнах право през тях стигайки до въжето в средата на стаята. Погледнах нагоре, чак до мястото където то се скриваше и се почесах зад врата. Пишеше че не трябва да отварям вратите. Предния път когато имах избор на врати се опитах да вляза през лявата и всичко което последва беше ужасно и все пак ги огледах.

"При мене сладост има, бягай с всичка сила!" - Това звучеше обещаващо. Дали щеше да е за ядене? Ами ако се се залепя за нещо, сладкото значеше лепкаво. Пък и никъде нямаше пояснение, за каква сладост ставаше въпрос.
На втората врата, на която пишеше "Пълно е с лаври, но пък са протеини!", първоначално не ѝ обърнах внимание и насочих погледа си към "Все тая... аз поне съм най-красивата врата!", ммм това беше спорно, всичко си беше въпрос на вкус, но самочувствието на последната врата ми идваше в повече. Върнах погледа си при протеините и кимнах съвсем леко на себе си. Беше вярно. Стъпвах върху храна, което не беше никакво уважение. Приведох се и взех една шепа от ларвите на земята. Някой бяха доста тлъстички, докато други бяха по-скоро недохранени. Сложих микрофона между краката си, за да го задържа на място и със свободната си ръка, с два пръста, вдигнах една от ларвите, за да я разгледам по обстойно. Поднесох я към носа си... Не беше най-привлекателната смрад, но аз бях гладен, така че без да му мисля много си я метнах в устата и предъвках два пъти... И на вкус никак не я биваше, но имах усещането, че и преди съм ял нещо такова, така че повдигнах рамене сякаш, за да убедя себе си, че не е кой знае какво.

Лапнах още една докато оглеждах въжето и предъвквайки размишлявах над последствията. Не мислех, че е много удачно да дърпаш нещо, което може да ти изсипе на главата всякакви неща. Приведох се да си събера няколко ларви за из път, натъпках ги внимателно в джоба си, за да не ги смачкам... Бяха като желирани бонбони с пълнеж, ама от тия дето никой не ги купува защото са супер гадни. Насочих се право към вратите когато се запасих с храна и се спрях на няколко крачки от тях. Огледах обстойно надписите по тях на първата се казваше нещо за бягане, предполагах, че е възможно от нея да дойде нещо дето ще ме гони... Ларви си събрах, вече. Втората врата звучеше така сяк ще ме залее невъобразим куп от тях, ако понеча да я отворя, затова и скъсих разстоянието до третата врата, която очевидно беше най-самовлюбена и се надявах, че като се мисли за красива, поне зад нея няма да има нищо толкова отблъскващо. Натиснах дръжката...
Вариант №4


отчетено.
~Dan~
~Dan~
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by The Cosmos Вто Окт 27, 2020 6:02 pm

Хо-хо-хо...
Красивото винаги привлича, нали?
Дори и не можех да опиша красотата на тази врата.

Отваряш я,
страхотно.
Нищо зловещо няма в нея.
Минавайки напред,
вратата зад теб се затваря и изчезва.

Изваяни фигури от двете ти страни,
от плът и кръв.
Но фигури...
Не мърдат.
Не дишат.
Не чувстват.
Тъжно...

Но пък всеки, заспал,
по някакъв начин красиво.
Днес ще бъде това главното тук,
красотата...
Зад тези фигури има смесица между зеленина, оранжеви листа,
надалеч планина,
поточета,
водопади...
Райско място, ти казвам...
и ти, предполагам, го виждаш.
И УСЕЩАШ!!!
Усети...
Подишай...
чист, планински въздух...
Не е ли странно? Нали уж си в Космоса?
Или вече свикна?
Мда...

Две жени пред теб стоят...
след този приказен път от разновидни фигури.

Едната държи червило и посочва врата,
която не се знае на какво се държи.
Жената е облечена в мастиленочерна рокля.
Няма стена, а зад нея само планини и гори.
На вратата пише "Разкраси се!"
Ъх... май трябва да ти сложат това червило.
Жената се усмихва благо.

Другата също се усмихва,
червено червило, бяла рокля.
С една кофа вода.
Ъх...
Колко романтично и красиво беше,
какво прави тая кофа тук?!
И жената ти посочва врата, друга...

Избери един от пътищата.
И нали сме малко лоши...
Поставяме Danger Path и само 2 варианта.
50/50

DANGER PATH INCLUDED!
Вариант №1 - избери дамата в черно.
Вариант №2 - избери дамата в бяло.



broken pieces
The Cosmos
The Cosmos
Game Master


https://enigma-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by ~Dan~ Нед Яну 24, 2021 5:49 pm

Почти се свих когато вратата се отваряше пред мен, но почти веднага се изправих отново и прекрачих прага. Странно. Защо всичко трябваше да е някак зловещо. Е, поне докато не погледнеш отвъд всичко и не видиш, че те заобикаля прекрасен пейзаж.
- Стига бе... - Мигах тъпо, дори потърках очи, но мястото не изчезна, само вратата. - Егати технологията...

Някой яко се еб@ваше с мен. Първо беше космос зала за изпълнения, след това кофти дискотека без музика, където някакви неща се опитваха да ме убият, след това дойдоха ларвите, няколко самовлюбени врати... Почти бях сигурен, че това ми е познато от някъде, филм, книга? Не знаех, но празното ми съзнание се блъскаше в стените на мозъка. Нещо яко не беше наред с това място... И дори на дишане въздуха да беше чист, и приятен, може би в него имаше вещества, които ме караха да халюцинирам. Друго логично обяснение нямах.

Извадих една ларва от джоба си и я метнах в устата си придъвквайки, докато оглеждах това късче от земния рай. Забелязах дамите, но някак си първо повече ме впечатлиха вратите. Две врати в нищото. От опита ми до тук с това място можех да твърдя, че едва ли са на най-безопасното нещо. Кой знае дали ако минеш през тях няма да се озовеш на някое проклето място. Върнах погледа си на жената с черна рокля, която сочеше врата с надпис "Разкраси се!"... Ам, не, това щях да го откажа. Достатъчно самовлюбеност. Но какво да очаквам след като избрах най красивата врата... Момичето с бяла рокля държеше кофа с вода... Да точно така. Бях жаден. Това беше, това чувство, което изпитвах, до сега не се бях сетил. Жажда.
Отправих се директно към нея. Сочеше ми врата, на която нямаше надпис. Точно да се пресегна към дръжката, когато ме полазиха тръпки... Май, ще е по-добре да си следвам надписите, а? Такива неми, красиви и усмихнати не ги харесвах. Пак са ми зловещи.

Заотстъпвах назад погледнах към жената с черна рокля.
- Май ще се разкрася... - Рекох и пристъпих към нея.
отчетено.
~Dan~
~Dan~
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by The Cosmos Пет Яну 29, 2021 10:03 am

Беше на косъм да избереш варианта, в който имаше Danger Path.
И все пак,
рязко си промени решението.
Което беше и правилното!

И сега, след като избра този вариант,
Жената с черна рокля се доближава до теб,
усмихва ти се нямо,
премахва капачката на червилото и го доближава до устните ти.
Добре ще е за теб да не се местиш особено.
Добавя ти матово червени върху пресъхналите ти устни.
След това начертава нещо на едната ти скула,
на другата също и накрая върху челото.
Надписите гласяха гръцките букви "Алфа, Бета, Гама"

След като приключва, те поглежда усмихнато
и посочва вратата,
върху която има надпис "Разкраси се!"

Дали би искал да продължиш напред?
Това кътче от Рая изглежда удивително.
Но предполагам, че вече си разбрал,
че не всичко тук отговаря на реалното, което виждаш.

Нали?

Убеден съм, че ще се съгласиш с мен.

Влизайки през вратата, тя се затваря зад теб,
няколко момичета по бански, те обгръщат,
започват да те гримират с всякакви неща.

Дори не можеш да видиш пред себе си какво има.
Момичетата са толкова много,
можеш да ги усетиш,
да ги почувстваш.

Пудрата е толкова много, че замъглява всичко около теб.
Тия момичета май не са наясно колко пудра да слагат.
Все едно им е брашно.
Все едно ще те мачкат
и подготвят за... фурната.
Слава на Космоса, не е това!
Спокойно.

Взех да се давя...
Момичета, спрете!

Вярно,
сега изглеждаш много по-различен.
А на всичкото отгоре добавиха и черешката на тортата,
черна, дълга коса - перука,
лъскава.
Сега наистина приличаше на момиче.
С мъжки дрехи, да...
Но знае ли човек
какво предстои?

Стенанията на момичетата около теб престана,
всяка една от тях си свърши работата,
една оправяше очните ти контури,
друга ти слагаше спирала,
трета дооформяше червилото,
четвърта - сенки, тъмни цветове,
пета пък те пудреше.
И пъшкаха...
Възбудено.

Докато не престанаха
и всяка една не се изниза така,
както и се появи.

Около теб виждаше един горски път,
няколко дървета нявсякъде около теб.
Единствено чуваше лекият полъх на вятъра в ушите си
и меките гласове на горските птички.

Пред теб се извисяваха три, масивни врати, отново.
Около тях беше отрупано отново със зеленина, дървета,
а небето беше синьо.
Зад теб беше абсолютно същото.
Изглеждаше тоооолкова реално!
А жените изчезнаха...
Къде отидоха?!

До вратите се намираше стар, олющен гардероб
с надпис "Облечи ме!"

CREATIVE PATH ACTIVATED!


Даваме ти възможността да решиш какво да има в гардероба.
Това, което те карат да облечеш.
Няма значение какво.
Колкото по-откачено е, толкова по-интересно ще бъде.


Същото се отнася и за една от вратите.
Твое е решението дали да влезеш в някоя или да изчакаш.


Опиши го в твоя пост, след което ще се свържем с теб.



broken pieces
The Cosmos
The Cosmos
Game Master


https://enigma-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by ~Dan~ Съб Яну 30, 2021 7:38 pm

Ужас... Мъж с червило? Опитах се да се отдръпна,след като протестите не вършеха работа, но не смеех да отстъпя от момичето с черна рокля. След като ми нарисува устните и нещо по лицето ми позволи да вляза през вратата. Опитах се да си изчистя червилото с ръкава, но... Ако знаех какво ме чака зад тази врата не бях сигурен, че щях да я прекрача. Очевидно тук се прилагаше закона на изчезващите врати. Почти веднага я потърсих за да мога да избягам и да избера другата, но нямах подобен шанс.

Пудра...

Навсякъде пудра... Задавих се, а това явно беше началото. Момичетата по бански направо ме награбиха. Едната се опитваше да ми бръкне в окото с някакво извито космато нещо, докато другата се опитваше да направи същото с мека четка. Садистки... Садистки, на които явно това им харесваше. Не бях сигурен за звуците, които се е лееха от тях, но ушите ми ги свързваха с удоволствие без ясна причина. Някаква изкуствена коса ми пречеше на периферията... Ужас. Чакай, тя къде тръгна? А другите къде отидоха? Сам... в гора, три врати, пътека и гардероб... Чудно. Чувствах се като кукла. Някой си играеше с мен. Отвори тая врата, не тази, другата... Я чакай, ще те залея с ларви... Ей... Измъкнах още една джоба си и се приближих до гардероба. Така и така нямаше вода за мен очевидно, щях да преглътна с малко протеинови вътрешности.

Отворих вратите на гардероба...

- Пресвета! Божия! Майко!

Почти бях сигурен, че вярвам в Буда повече, но за сега просто покрих устата си с длани. Ама беше ли необходимо да обличам това? Дрехите ми бяха мръсни, изпокъсани на места с кръв заради онези гадни неща, които не бях сигурен на какво да оприлича, след като не ги видях.

Добре, реалност, реалност... И да мигам и да не мигам дрехите вътре си бяха същите...
- Добре... Това е просто някаква шега. Някой здраво ме е надрусал и това са просто халюцинации... Стегни се момче. Ще те снимат, за да ти се подиграват после. Явно имам най- гадните приятели на цялата земя. Само да си спомня кои са, няма да им проговоря повече... - И докато си мъмрех оплаквайки житието си в момента успях да побера всичко в чорапогащника. Чорапогащник? Кой я беше измислил тази дума изобщо. Звучеше адски нелепо, почти на всички езици на които я знаех. А от къде ги знаех? Така. Справих се и с останалото, но след като се пробвах с токчетата и едва не се пребих преди да направя крачка, реших, че ще се продължа бос... Или със старите ми обувки, ако и те на са изчезнали с магическа пръчка.

Приближих се до следващите три врати между които евентуално трябваше да избера. Нямаха табелки. Наоколо нямаше нищо, което да мога да взема и което да ми помогне. Я! Микрофона ми, направо го забравих. Запасах си го на деколтето и почуках на средната врата. Средната, защото исках да покажа среден пръст на всичко. Писна ми да избирам. Доближих ухо, долепих го до масивната врата и почуках пак. Нищо не чувах от другата страна. Чакай, ще пробвам в дясно един път и аз. Същата проверка. Последва лявата врата... Отдръпнах се няколко крачки назад и ги огледах отново.

- Мечка страх, мене не. Дръжте си гащите идвам! - Пресегнах се към дръжката на лявата врата и я натиснах надолу решително.
Облеклото от гардероба:

отчетено.
~Dan~
~Dan~
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by The Cosmos Нед Яну 31, 2021 6:17 pm

Същинска красавица...
/Извинявай, не мога да спра да се смея...
Тази снимка е велика!/

Това ти ли си, Снежанке?
Да не би да се казваш така?
/Добре... спирам!/

Отваряйки вратата, нещо те придърпва толкова бързо
и на всичкото отгоре се затваря със силен трясък вратата зад теб.
И изчезва...
Но е тъмно.
Пусто.
Тихо.

Едва можеш да доловиш някакво бледо мигане на нещо.
На някаква светлина на около двадесет крачки пред теб.
Мига... изгасва. Мига... изгасва.
Постепенно става все по-бавно и светлината става все по-бледа.

Усещаш нещо около себе си.
Някакво присъствие?!
Нещо...
Полъх.
Тъмнината те въвлича в нейния танц.
А тя, предполагам, вече ти е известна.
По пода се търкалят разни работи.
Жалко, че не може да ги видиш.

Какво се случва?
Къде попадна?
Преди малко беше в гора,
гримираха те,
облякоха те,
а сега?

Сега нарочно ли го правят?
За да ти се присмиват?
Или да видят как бягаш в травеститски костюм на Снежанка.

Изведнъж луминесцентни лампи се включват.
Светлината е толкова силна, че може да ти изгори ретината.
После изгасва изцяло,
бавно,
постепенно намалява изцяло.
След това отново се засилва...
Отново намалява.
Засилва се РЯЗКО,
ИЗГАСВА СЕ РЯЗКО!

Нещо като в дискотека, но много по-силна болка получаваш,
заради светлините...

И те отново светват с все сила.
Една част от стаята става светла,
другата част, където все още примигва някаква светлина
е тъмна и непокътната.
Сякаш са две различни стаи,
разделени с невидима стена.

Стаята е обвита с метални стени,
метални спойки се кроят по прави линии
на по метър растояние една-друга.
Сякаш преди малко е било заварено.
Продълговати прозорци...
Звезди...
Земята...

Аха...
Явно отново си на онова място,
откъдето започна.
Но нещо беше различно...

По пода можеше да видиш всякакви
и различни лекарства.
От хапчета за глава, до доста по-сериозни такива.
По-нататък си личат и спринцовки.
И бинтове.
Използвани...

Вдясно от теб,
в зоната на светлината,
примигва монитор на компютър.
Различни букви, които
в един момент сформират думи:
"АЛФА. БЕТА. ГАМА."
...
След което пак се разпръскват
и създават нова дума от букви:
"Enter."
Има и клавиатура под монитора,
на която има хиляди бутони
без нищо на тях изписано.
Само бутонът "Ентър" е изобразен със стрелката.

Но странно изкашляне ти привлича вниманието.
Откъм тъмната страна.
Чуваш само някакво бучене като от двигател.
Но толкова далече,
все едно се намира на другия край на космическия кораб.

Започва едно ритмично тракане върху метална плоскост
от друг метал.
Чува се откъм тъмната страна...
Ритмично...
БУМ ... БУМ ... БУМ ...
И единствената мигаща светлина следва ритъма
в тъмнината.

Сякаш те приканва да отидеш натам...
Но кой път би избрал?

MENTALLY PATH INCLUDED!
Вариант №1 - избери компютъра и натисни Ентър.
Вариант №2 - тръгни към тъмнината и мигащата светлина.



broken pieces
The Cosmos
The Cosmos
Game Master


https://enigma-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by ~Dan~ Пон Фев 01, 2021 8:50 pm

Има врата, няма врата... Колко предсказуемо. И пак тъмнина. Почти пълна, почти непрогледна. Огледах се около себе си, но нищо не виждах. Освен онази мъждукаща светлина. Като на свещичка духана от вятър. Почти изчезваше и пак се събуждаше за живот. И тези неща по пода? Какви бяха този път? На усещане не бяха ларви, тях вече ги познавах. Добре, че бях със старите си обувки, а не напълно бос...

И точно когато си мислех, че това е ужасно дойде тока и изпълни всичко с болезнена светлина. Да, много хубаво-не е на хубаво. Веднага сведох поглед и се опитах да прикрия очите си. Всичко ми беше на петна. После пак мрак, и пак светлина... Направо се оплаквах. Поне различих върху какво стъпвам - някакви кутии и блистери лекарства. Като вдигнах леко поглед можех да видя и какво ме заобикаля. Без гора този път? Направих няколко крачки когато лампите спряха с паркинсона си и вдигнах поглед още малко. Бинтове... Това на тях кръв ли беше?

Позволих си да се огледам наоколо. Имаше компютър, на монитора пак се изписваха странните букви от азбуката. От както се събудих тук ги виждах навсякъде. Дали имаше някаква връзка с това да съм тук? Пристъпих няколко крачки натам, когато чух кашлянето, а след това и ударите. Не ми беше трудно да свържа две и две. Компютъра можеше да почака. Там, в тъмнината май имаше още някого. Използваните бинтове евентуално принадлежаха на този човек. А най- вероятно беше и ранен. Тръгнах към тъмнината.
- Ехо? Има ли някой? - И все пак бях предпазлив, не се знаеше с какво щях да се сблъскам тук. Можеше пак да е нещо, което да ме нападне, а аз имах в себе си само микрофон. Въоръжих се, стискайки го с дясната си ръка. Колко ли нелепо изглеждах? Костюм на Снежанка, безжичен микрофон... - Добре ли сте? Имате ли нужда от помощ?

Внимателно местех единия си крак пред другия навлизайки в тъмнината. А не стига че чорапогащника ми мачкаше орехчетата, ами ми влизаше и в задника...
~Dan~
~Dan~
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by Aiden Adams Чет Фев 04, 2021 2:06 pm

MENTALLY PATH ACTIVATED!

Така му беше казано.
Така и правеше.
Заповедите идваха от Горе, каквото и да значеше това.
Беше притеснен.
Може би за първи път в живота си осъзнаваше, че е контролиран от друг. Не му оставаше нищо друго, освен преклонно да се подчинява, надявайки се, че ще дойде момент, в който може сам да избира своите движения и своя живот, който така и не е ясен неговия произход.

Не помнеше името си.
Не знаеше кой е.
Чудеше се защо трябва да стои в този гараж и да поправя кола, която изглежда наистина безнадеждно. Виждаше я много добре /макар при Дан да се виждаше тъмнина/ и не можеше да намери начин, по който да я поправи напълно. По никакъв начин не съумяваше да свържи няколко жички, които най-вероятно в тях се крепеше идеята на неговата задача, която да бъде завършена.
Нищо.
Той ще продължава да се мъчи.
Странното в цялата работа беше, обаче, че мигачът на колата светеше в ритъм, а тя дори не беше поставена на ток. Поглеждаше отвреме-навреме, за да види дали няма да изгасне, но не.

Докато в един момент не усети някакъв звук от другата страна на стаята.
И тогава забеляза, че там е прекалено тъмно, за да види кой е.
Примижа с очите, за да се опита да проникне в черната бездна, но безуспешно. Пое си въздух и след това го издиша. Започна да чука ритмично с гаечен ключ, с идеята да привлече вниманието на нещото в тъмнината. Неусетно, стъпките започваха да се чуват все по-близко и той реши да спре. Явно е успял да покаже "правилния" път на нещото.

Не след дълго от тъмнината се появи странна фигура на пръв поглед. Мустакатият мъж изви вежда нагоре и не знаеше как да реагира. Стоеше "пленен" от това, което вижда. Изглеждаше му на някакъв травестит. Навъси веждите си неразбирателно и тогава нещо в него го удари. Като силен, поразяващ ток по цялото тяло и гледки от миналото. Затвори очи за няколко секунди и почти всичко мина покрай него, докато не се стигна до този момент. До Сега!
Отвори очи. Не можеше да сбърка сина си по никакъв начин. Но това още повече го обърка. Преди малко виждаше пред себе си мутирала Снежанка, а сега можеше да премине през този грамаден костюм и да вникне изцяло в душата на човека пред него. Издиша бързо и се подпря на почти строшената кола. Преглътна, за да си поеме въздух. Вдиша отново и след това погледна момчето с намръщен поглед:
- Даниел?! - започна, учудвайки се първо на това, че преди малко не знаеше кой е този, а след това нещо вътрешно го жегна. Сега пък още повече му се струваше чуждо това име, което изрече, но инстинктивно беше убеден, че е ТОЙ и е правилното. Погледна отвратено момчето от краката до главата. - Какво си облякъл?!


Mentally Path ти позволява да възвърнеш спомени, които не се сещаш.
Можеш да си спомниш баща си - можеш да опишеш някакви случки с него, ако желаеш.
Най-вероятно ще ти е странно да разбереш името си, но в последствие ще осъзнаеш, че Дан е наистина твоето име.
Aiden Adams
Aiden Adams
Game Master


Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by ~Dan~ Чет Фев 04, 2021 8:39 pm

Вървях внимателно в тъмнината, колкото повече се приближавах толкова по-светло ставаше. Е не беше ден, със сигурност беше доста мрачно, но поне вече разбрах каква беше мигащата светлина. Мигач на кола... До тази кола стоеше мъж, омазан в масло до катите с изморено-умислено изражение... Поне докато не различи фигурата ми. Сякаш ме позна. Може би знаеше кой съм. Трудно, с този костюм и перуката самия аз едва ли щях да мога да се оприлича на себе си. Почти не бях сигурен, как точно изглеждам, всичко беше някак в мъгла.

И тогава мъжа каза име... Даниел... Аз... Аз ли се казвах Даниел? Дан... Дани... Даниел...

Наклоних глава на една страна оглеждайки мъжа. Всичко в него ми беше познато. Стойката, начина на навиването на ръкавите, лицето, устните, очите, носа... Дори дрехите с които беше облечен. Гласа му... Този глас беше един от първите звукове, които бях чувал... Още от дете...

- Това беше мисия... Някаква рокля.
Протегнах се и издърпах перуката от главата си. Премигнах тъпо срещу него... Това беше баща ми...
- Татко? - Трябваше да е той. Чувствах, че е той, още преди да нахлуе онзи спомен.

Бяхме заедно в гаража и той човъркаше нещо по колата. Беше се наврял отдолу, а аз стоях клекнал до бронята. От време на време подаваше омазаната с масло ръка и ми казваше какво иска да му подам. Аз бях помощник монтьор. Понякога когато мама имаше уроци, аз слизах в гаража, за да помагам на татко.

Избута сгъваемата лежанка и колецата го избутаха така че го видях. На устните му грееше усмивка: "Той е страхотен баща" - Мислех си тогава и сега продължавах да мисля така. Не беше адвокат, нито пожарникар, нито лекар или полицай, но беше моя супергерой...

- Татко! - Ръцете ми го обгърнаха в прегръдка и се притиснах в тялото му. Миришеше точно на себе си. Старо масло и антифриз. Одеколона на Ейдън Адамс. Не го бях виждал сякаш от векове... Дори не си спомням, кога видях тази усмивка за последно, а това докарваше в очите ми сълзи от радост.

отчетено.
~Dan~
~Dan~
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by Aiden Adams Съб Фев 06, 2021 8:55 pm

Ейдън наблюдаваше внимателно момчето, което бавно се доближаваше до него, но изглеждаше все едно е потънал в някакъв транс и всеки момент ще се блъсне в него. Мъжът държеше гаечния ключ в ръката си и продължаваше да гледа действията на сина му. Със сигурност си спомняше, че не е отгледал някакъв травестит, а младо и силно момче, което с всеки изминал ден се превръща в истински мъж. Намръщи му се насреща, защото той продължаваше да върви към него и да го гледа толкова учудено.
- Какво има? - запита, но отговор отсреща не получи, а последва думата "Татко!" много по-въодушевено от преди малко и силна прегръдка. - Синко, изцапан съм целия... - заоправдава се мъжа като беше повдигнал ръце нагоре. - Какво ти има? Да не би да ме виждаш за първи път от години? Преди малко обядвахме, не си ли спомняш? - факт е, че няма как да си спомни, но още по-странното е, че Ейдън мислеше, че се намира в къщата си. И като цяло сега, ако огледате помещението, повече ще ви изглежда като огромен гараж, отколкото на стая в космически кораб. Единственото, което може би щеше да ви направи впечатление, е тъмнината, която се намираше от едната страна и откъдето беше "влязал" Даниел.

И все пак, баща му отново го погледна със строг вид.
- Така и не разбрах каква е била тази мисия? Мисия за кое? Пак ли се занимаваш с виртуалните си приятели и се опитвате да измисляте някакви смахнати скечове през камерата? - поклати отрицателно глава. - И все пак... - реши да смени темата и се запъти към другия край на стаята, вдигайки един инструмент. - Мисля че е време да поправим тази кола, защото всичко това нас чака. - потегли бавно към предницата на колата и отвори капака. Ако Дан погледне, ще види че се виждаше металния под под краката им и нямаше нито една автомобилна част вътре - нито двигател, нито помпа, нито акумулатор, нито нищо. Празно. И сякаш на баща му не му правеше впечатление, ама никакво.

- Хм. - възкликна Ейдън. - Проблемът май е другаде. - проблемът не е ли, че няма никакви части под капака на колата?! Явно не. Явно е нещо друго. Остави капака отворен и се зае да се плъзне с плоската количка под превозното средство. - Би ли ми подал гаечния ключ, Дан? - плъзна се, за да може само да разпери ръката си. Изглеждаше странен. Все едно си беше загубил ума, но междувременно усещаше, че това е правилното, което прави. Той много добре си спомняше този момент и си го перифразираше в собствените мисли. Той вярва, че така е правилното. Въпросът е, дали наистина е така? Дори не се беше замислил да провери какво има зад тази огромна тъмнина. Да усети какво има отвъд... дали всичко, което правеше е това, което трябваше?!

CREATIVE PATH ACTIVATED!
Би било страхотно, ако продължиш идеята по твой собствен начин.
Опиши каквото желаеш - ако искаш напиши нещо напълно различно,
отдай се на момента, помогни на баща си или
се опиташ да му опресниш паметта.
Макар и твоята памет да е твърде нищожна.
Може да си спомниш още неща...
И прочие!
Ако имаш затруднения - пиши на Космоса. 
Aiden Adams
Aiden Adams
Game Master


Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by ~Dan~ Пон Фев 08, 2021 4:35 pm

Не ми пукаше, че ще изцапам с малко травеститската рокля, за нищо не ми пукаше. Точно от това имах нужда, да прегърна баща си. Как изобщо съм успял да го забравя? Како още изпусках? Какво беше станало с мен. Освен спомените до колата и как свиря на китара върху предния капак, представяйки си, че съм на сцена, а родителите ми са седнали в основата на колата и ме гледат с гордост и сълзи в очите, почти нищо друго не помня. Някакви бледи спомени за криеница, сглобяването на коша за баскетбол в стаята ми, хокейната врата в хола. Не, че ставах за спортист. Повече ме биваше с музиката... Нали? Баща ми каза, че се гордее с мен и ме прегърна както сега аз прегръщах него, когато му показах дипломата от колежа по... По? Главата ме блъсна, докато се опитам да си спомня...

Баща ми се освободи се прегръдката. Наистина ли преди малко съм бил с тях? Кога преди малко? Преди да се събудя в онази зала със сцената и изглед към Земята? Към планетата на която всъщност трябваше да е баща ми? И аз между другото. Какво правех в шибания космос? И той защо беше тук? Мама?
- И мама ли е тук? - Зададох въпроса си преди той да смени темата. Думите му бяха някак далечни от мен, бяха роботизирани и той не ме чуваше добре. Приближих се до него отново и погледнах под отворения капак, но... Там нямаше нищо. Беше празно. - Татко? Какви приятели? - Попитах го докато мръщех вежди, опитвайки се да проумея какво всъщност се случваше с него. Обикаляше с този гаечен ключ... И ако нямаше двигател от къде се беше взело маслото по него? Главата наистина започваше много да ме боли.

Огледах се наоколо, но тук нямаше друг гаечен ключ, само този който той преди малко остави нямаше никакви инструменти, само колата с мигащ мигач, количката, самотния гаечен ключ и объркания ми баща.
- Татко... Трябва да идем при компютъра. Имам нужда от помощта ти... - Баща ми беше с гръцки корени, заради него можех да разчитам буквите, които видях на онзи монитор. Той вярваше, че всеки език е ключ за една и съща ключалка. Колкото повече знаеш, толкова по-лесно ще ти е да общуваш с различни хора от целия свят.

Надвесих се под капака, където трябваше да е цялата карантия на колата, която очевидно не беше на мястото си и така гледах право в очите му, а той виждаше ли ме? Или за него всичко беше реално.
- Там... - Посочих мястото от което дойдох. - Трябва да ми помогнеш с нещо там. После обещавам да се върнем тук и да ти помогна с всичко. - Може би ако го махнех от това място той щеше да прогледне и да види нещата с истинските им лица... А може би имаше нещо сбъркано в мен. Аз бях този, който го беше забравил на първо място... Бях толкова объркан... Може би отговора се криеше в онзи компютър, на който пишеше Алфа, Бета, Гама... Трябваше да е това. Срещах го почти навсякъде по пътя си...
~Dan~
~Dan~
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by Aiden Adams Чет Фев 11, 2021 4:35 pm

- Какво каза, моето момче? - забравил дори, че е поискал гаечен ключ, се плъзна и излезе, за да може да го чуе по-добре. - Да ходим къде? - попита любопитно и му се усмихна, след което се доближи до сина си и го погали по шията, след това го плясна по врата. - Майка ти съвсем скоро трябва да се върне от пазар и няма да е много доволна от това, че все още се намираме в гаража, нали? - обърна се към Дан и продължи. - Затова ти предлагам да свършим тази работа възможно най-скоро и да си отворим по една бира. Нямаме време. - усмихна му се и след това взе гаечния ключ и се плъзна обратно, но беше спрян от момчето. - Дан? - погледна го учудено и след като отново чу този странен въпрос се изправи и докосна рамото на сина си. - Казах ти че... - беше прекъснат от другия мъж. - Добре, добре... - предаде се Ейдън и реши да последва Дан и да види какво толкова има да му показва.

Остави гаечния ключ, изтупа се и се насочи към тъмнината, за да преминат от другата страна. Беше му странно какво толкова ще му показва в другата стая, но в момента, в който премина през тъмното перде, се изненада от гледката. Обърна се и видя гаража си. 
- Това пък откъде се взе?! - свъси объркано вежди. Помещението беше от метални стени, един монитор с клавиатура и хиляди лекарства и използвани бинтове в кръв по земята. - Какво е това място? - недоумяваше все още мъжът, оглеждайки всяка една частичка от тази стая. - Това не е вкъщи. - погледна Дан. - Знаеш много добре, че тук трябваше да е кухнята. Нали влизахме в нея?! - вдясно обаче, забеляза огромен прозорец, който изобразяваше невиждани гледки за него. Доближи се възможно най-близко и повдигна мръсните си длани по стъклото. Ококори се. Не можеше да повярва какво вижда в момента. Това не може да е истина.... Земята?! - Това е някаква холограма, нали? - започна отново като се обърна за момент към сина си. - Изглежда много реално, браво, синко! Явно имаш и умения в кодовете или там, каквото е. Знаеш... аз съм си прост автомонтьор, ама ти... - огледа отново планетата. - Уау... - изуми се още повече. - Изглежда удивително! - обърна се към с Дан. - Гордея се с теб, сине. - усмихна му се и се доближи до него. С няколко действия, Ейдън беше привлечен да погледне към монитора. Не разбираше какво има предвид, но скръсти ръце пред гърдите си и погледна добре буквите, като примижа, за да ги вижда кристално ясно. - Алфа, Бета, Гама? - замисли се за момент и след това погледна Дан. - Гръцки букви. - заключи. Предполагаше, че Дан знае това и сам, но... - Какво имаш предвид, Дан? Какво трябва да направя? - той не разбираше толкова много от компютри. Навярно синът му искаше да натисне Ентър, че да се появи цялата интересна кодова система, която е измислил? И точно преди да реши да го направи, цялото помещение се разтресе силно. Ейдън се огледа. Чудеше се какво става и забеляза там, където до преди малко стоеше някакво момиче, което лежеше, в безсъзнание. - Момиче? Откъде се появи? - обърна се към Дан. - Аз нищо не съм натиснал още... Това пак ли е някаква твоя холограмна измислица? Дан... - погледна го. - Излез навън, за да си намериш приятелка! - поклати глава разочаровано. 

Вариантите са два - да разбереш кое е това момиче или да натиснеш шибания Ентър!
- в един от вариантите има danger path.
Помисли добре!
Успех!
Aiden Adams
Aiden Adams
Game Master


Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by ~Dan~ Пет Фев 12, 2021 1:10 am

Не ми беше лесно да го убедя, но все пак успях да го накарам да тръгне с мен, след хиляди увещания и молби, може би когато види всичко ще си спомни като мен? Как изобщо беше възможно да дойде до тук. Все още не си спомнях как съм се озовал на това място, каквото и да е то? Някакъв експеримент? Изпусках нещо. Знаех, че е нещо важно но нищо не си помнех. Поне знаех как се казвам. Даниел Адамс, а до мен беше баща ми Ейдън Адамс... И това ми даваше сила. Сила, с която да се справя. Да успея да направя всичко което беше необходимо...

- Да, кухнята, ами... Дори не сме... - Той видя. Видя прозореца и земята и всичко наоколо и си помисли че е холограма. Да ама не беше. Не знаех дали е на 100 процента истинско. Истинските неща не изчезваха просто ей така, както постоянно се случваше с затръшнатите зад гърба ми врати, нито се сменяше гора, с ливада, и после с планинина, след като до преди секунда си бил в дискотека, след прескачането на концертната зала. Вече и аз не знаех кое е истинско и кое е плод на въображението ми. Тук ли бях?Ами ако сънувах? Сън? Сякаш съзнанието ми можеше да измисли толкова шантави неща. И вече трябваше да съм се събудил ако е това. Кой спи толкова дълго време?

Да, разбира се, че имах умение с кодовете, но не съм се опитвал да създавам виртуална реалност... Аз ли да съм го направил? Има някаква логика. Ударил ме е ток и сега съм в несвяст... Или като... Ей, нямаше ли един филм за някаква игра. Толкова блед спомен, че почти бяло петно. Може би бях в игра. Това беше добро обяснение, а аз така или иначе нямах друго, поне не и логично. Ако започнех да мисля извън логиката... Тогава вече ми идваше да хвърлям лоши думи на три езика.

Очевидно татко не знаеше нищо за това къде се намирахме и какво беше всичкото това нещо. Надявах се, че ще ми каже нещо повече, нещо което не съм успял да забележа. Но май проблема беше някакъв бъг в системата. Бъг, който явно трябваше да се поправи, за да можем с баща ми да се измъкнем и да се върнем у дома, преди мама да се е върнала у дома.
- Добре Изпуках си пръстите и направих две крачки до компютъра. Щеше да е лесно. Просто щях да оправя кода само да натисна копчето първо. - Какво? Момиче? Татко не я пипай... - Не отрекох дали е мое дело, защото не знаех, но това което научих от престоя си тук. Жените носят неприятности и ако може да стоя в другия край на каквото и да е това. Протегнах се и натиснах бутона "ентер". Молех се там да  ми помогне по някакъв начин и да приключим с гръцката азбука и просто да минем на следващо ниво, по-близо до финала.
~Dan~
~Dan~
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by Aiden Adams Съб Фев 13, 2021 8:09 pm

Ейдън се спря, когато всичко започна да се клатушка толкова несъобразително. Точно, преди да натисне ентъра, той понечи да тръгне към момичето, за да види дали всичко е наред с нея, но беше отрязан от Дан, който му каза да не го прави.
- Тя може да има нужда от помощ. - Дан не му отговори нищо, защото се беше концентрирал върху компютъра. Не можеше да разбере сина си - защо го правеше? Да не помогне на момиче?! И, какво всъщност диреше момиче в тази стая? И къде беше той, като цяло?! - Мисля че ще е по-добре да се върнем в гаража, Дан. - още нямаше никакъв признак на живот в сина му, тъй като явно думите му минаваха през ушите му и дори не си правеше труда да го чуе. Това, разбира се, подразни Ейдън и той присви учи и изсумтя. Реши, че синът му е прекалено фокусиран върху грешните неща и тръгна към момичето, за да му помогне. Беше разочарован от Дан. Не очакваше такава реакция.

Но в момента, в който понечи да тръгне към нея, усети такава безтегловност, която никога до момента не е усещал. /Дан в този момент натисна Ентър/ Стомахът му се вдигна до гърлото, а тялото му пропадна някъде надолу. Същото се случи и с Дан, и с момичето. Извика паникьосано, опитвайки се да спре това увеселително влакче към Ада, но просто нямаше за какво да се хване. 
- ДААААН! - изкрещя провлачено. Погледна надолу и видя тъмнина и четири стени около себе си, метални, които все повече и повече започваха да се стесняват. Мамка му. Ако тези стени се стеснят до 0, ще последва силен удар в повърхност, която най-вероятно щеше да сложи край на живота им. Не се знаеше колко време летяха надолу, но поглеждайки нагоре, Ейдън осъзна, че са минали около 200 метра. Все още можеше да се види повърхността над тях, но след няколко секунди, това вече не беше възможно. - Мамка му!!! - изруга. Видя Дан над себе си, а момичето в безсъзнание първа навлезе в тъмнината. Просто мина през нея, когато стените се стесниха до такава степен, че изглеждаха като голям квадрат, през който като минеш - се губиш. Сви ръцете си над себе си и след няколко секунди "премина" през тъмнината, която се оказа тунел, през който минаваха. Ту се блъскаха на една страна, ту на друга, защото рязкото създаване на този тунел не беше едно от най-добрите хрумвания. Ту си удряше главата, ту ръцете, ту краката, ту гърдите... по едно време започна да се стича струйка кръв от челото му.

10 точки здраве ще бъдат отнети от Дан и Ейдън.
10 точки здраве ще бъдат отнети от ? потребител

И в момента, в който Ейдън вече си мислеше, че това е краят на живота му - изведнъж тунелът се разшири малко, повдигна се и отхвръкна от него в някакво друго помещение. Беше меко. Беше стъпал на нещо, което значително омекоти неговия полет. Това се случи както с Дан, така и с другото момиче. Намираха се в някаква психиатрична стая. Беше осветена отвсякъде, имаше врата с прозорче, през което не можеше да се види нищо. Другият "изход" всъщност беше тази метална кръгла тръба, през която се бяха появили тук.
- Мале, какво нещо. - въздъхна и усети болката в челото си. Докосна се и видя кръвта си. - Ужас. Синко? - обърна се към Дан и отиде към него. - Добре ли си? Какво беше това? Къде се намираме? - сякаш Ейдън започваше постепенно да разбира, че онзи гараж въобще не беше неговия. - Момичето дали е добре? - обърна се към нея, която се беше проснала с лице към меката стена.

Вариант №1 - помогнете на момичето.
Вариант №2 - излезте от вратата.

Изборът е в твоите ръце, Дан!
Aiden Adams
Aiden Adams
Game Master


Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by ~Dan~ Нед Фев 14, 2021 10:27 am

Да има нужда от помощ? Ние имахме нужда от такава. Бяхме един Буда знае къде, отделени от всичко, което обичаме, от дома си... От началото на цялата тази "игра" знаех, че забравям нещо много важно и дори да не знаех какво точно е въпросното "това", определено беше голяма част от мен. Опитвах се да се държа непринудено, но вече ми идваше малко в повече. Баща ми тръгна към момичето, макар да му казах да не го прави. Сблъсъка ми с други хора ме показваше като травестит. Не бях такъв и го знаех, но все пак изглеждах така.

Побързах да натисна ентера, преди да я е докоснал. И изгубихме геравитацията, стените започнаха да се събират заплашвайки да ни затиснат. Това май не беше много правилен избор. Може би трябваше да помогнем на момичето все пак, но аз бях с предразсъдъци, съдех от предишния си опит... Вече бях изморен, може би трябваше да помисля преди да действам случиха ми се толкова много неща... От колко време бях буден?

Свободното летене не ми беше сред характеристиките или ако беше то аз не знаех, че е там...
- ТАТКОО... - Извиках заедно след него и се опитах да се оттласна от някаква повърхност за да стигна до него, но не можех. Беше тъмно и дори не виждах в какво се блъскам... Наподобяваше вентилационна шахта, с по широки и тесни райони. В крайна сметка ни изплю на меко. Да ни бяха дали по една риза, който да ни приковава ръцете за гърба... Добре. Имаше врата и прозорец. През прозореца нищо не можех да видя, което ме изненада... Поне звезди да се виждаха, слънцето? Каквото и да е... Баща ми дойде до мен. В приглушената тъмнина виждах, че по челото му се стича струйка кръв. И аз се бях понатъртил, но като че ли нищо сериозно ми нямаше. - Боже татко, добре ли си? Трябва да установим от къде кървиш.

Скъсах малко от подплатата на... Полата й му я подадох, за да притиска раната. Все пак я открихме, не изглеждаше сериозна, но главата беше едно от най-кръвоснабдените места в тялото, нали? Не можем да го оставим просто така. Погледнах към момичето, което явно още не беше в съзнание. Плашеше ме, но все пак Ейдън Адамс беше прав, не можехме да я оставим...Можеше и тя да е заблудена като нас. Да не знае къде е или от къде? Пък и трима бяха повече от двама. Можеше да помогне с разгадаването на цялото това нещо.
- Нека й помогнем... Загубихме гравитация заради мен... Аз съм виновен... Дано е добре. - Приближихме се предпазливо, аз вървях крачка пред баща си, дори и той да се опитваше да ме избута зад себе си. Бащински инстинкт предполагам, но той беше ранен и не исках да му се случи нещо лошо... Притеснявах се за него, както вероятно той за мен...

Предъвках няколко пъти долната си устна, докато се приближавах и когато бях достатъчно близо коленичих до момичето и се опитах да намеря пулса на врата й. Косата й все още беше разпиляна и не можех да видя лицето й, но ако трябваше да бъда честен бях ужасен от това, което може да представлява... Защо тук нищо не беше това което изглеждаше. Устата ми беше пресъхнала... Ако не усетех пулса й... Може би, може би аз щях да съм виновен за смъртта й, заради цялото това фиаско с гравитацията... Моля те, бъди жива...
отчетено.
~Dan~
~Dan~
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by Aphrodite. Вто Фев 16, 2021 4:29 pm

На пръв поглед помещението изглеждаше едно от най-луксозните стаи, които някога бихте видяли. Подът - лъскав, стените направени с различни скъпоценни камъчета, двата полилея бяха в дървена обвивка и с няколко разреза, които осветяваха цялото помещение, таванът беше облян от изкуствени, но добре прилежно подбрани и изглеждащи като естествени звезди.
И се чуваше някакъв спор между мъж и жена.

- Аз ли съм те предала?! - погледна го с повдигната вежда и след това му изкрещя в лицето. - ТИ БЕШЕ ТОЗИ, КОЙТО МЕ ПРЕДАДЕ!!! НЕ ПОМНИШ ЛИ?! ИЛИ СЕ ПРАВИШ НА ИДИОТ?! - вдиша и издиша тежко, след което седна на едната мебел до тях. Не, не можеше да стои на едно място - изправи се и отиде до металният бар плот, сипа си скоч за 500 долара, пълнейки чашата до половината и я изгълта на един дъх. Течността изгоря цялото й тяло отвътре и тя се изкашля. 
- Защо го правиш, Афродита?! Престани да бъдеш такава! Имаме заповеди и трябва да ги изпълним, както...
- НЕ МИ ГОВОРИ!!! АЗ НЕ СЪМ ПОДПИСВАЛА ТАКОВА НЕЩО! - прекъсна го. В яростта си му заби един шамар, сълзите й текоха толкова бързо, че тя не можеше да им смогва да ги избърше с ръкава на дрехата си. - НЕ СЪМ ПОДПИСВАЛА ТОЗИ ДОГОВОР!!! - изкрещя му още по-силно, все едно се опитваше да се отърве от вече нанесените щети. Уви, това нямаше как да се случи. Притаи дъх и се отправи към един от прозорците, където наблюдаваше безпомощно Земята отдалеч. Сърцето й туптеше толкова силно, че можеше да го чуе в ушите си. Кръвта й навлизаше още по-бързо в мозъка и започваше да й се вие свят. Толкова много й липсваше всичко там - на Земята. Където беше толкова лесно... не беше честно! Не беше честно тя да е тук и да остане тук.... завинаги... - Не... - поклати отрицателно глава вече далеч по-спокойна. - Няма да позволя това да остане така. - обърна се към него и му изкрещя. - НЯМА! ЧУ ЛИ?! НЯМА ДА СЕ ГАВРЯТ С МЕН!!!
- Нищо не можеш да направиш. Трябва да се подчиним - това са заповеди!!!
- О... - повдигна вежда. Цялото й лице беше подпухнало, очите толкова навлажнели, избърса и последната сълза. - Само гледай!

***

Усети студена длан по врата си. Това беше странно. Не беше усещала това нещо от години. Отвори очи и видя, че лежи на някаква мека постеля. Усети отвратителна болка в главата, но се опита да се изправи. Дланта изчезна от тялото й и тя се размести. Изправи се на колене, но сведе глава, защото просто болката беше неописуема. Постави едната си ръка на челото.
- Боже... - измърмори в просъница. - Къде се намирам? - огледа помещението още по-добре. Изглеждаше на стая за някакви психичноболни хора. Отново извъртя главата си нагоре, но хем светлината й пречеше, хем тъпото главоболия и тя отново я сведе като възкликна изморително. Обърна се бавно към другите двама човека, които в тоя момент заговориха и ги погледна изплашено. - Какво искате??!? - вдиша и издиша рязко и се изправи като се облегна на едната стена. Огледа още по-добре около себе си и видя врата. Ококори очи и тръгна към нея, започна да я блъска. - ХЕЕЕЕЙ! Отворете ми! Какво правя тук... аз не съм луда!!! - изкрещя, но отсреща сякаш нямаше нищо. Би трябвало поне през прозорчето да види някакво бюро или нещо такова?! Нямаше нищо. Обърна се към двамата непознати. - Какво искате от мен? Защо съм тук?!?! - и отново хвана челото си, от което се прокара струйка кръв. Майко, как болеше...
Aphrodite.
Aphrodite.
Game Master


Върнете се в началото Go down

Turn the music on and don't forget the code Empty Re: Turn the music on and don't forget the code

Писане by Sponsored content

Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 • 1, 2  Next

Върнете се в началото

- Similar topics

 :: ARCHIVE :: EARTH WING ARCHIVE

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите