"Ако знаехме какво ни готвят, никога нямаше да искаме да сме доброволци..."
Как да се разкаже нещо, което не е запомнено?
Това, което само знаем, е, че се намираме на космическа станция и гледаме Земята как се върти от нея. Нищо друго. Не знаем дори как сме стигнали дотук. Скърцащата платформа ни изкарва извън нерви вече... не знаем колко време. Опитахме всякакви варианти, но най-болезнено за нас си остава това, че не помним нищо. Абсолютно нищо.
И ето тук идва моментът, в който се включвате и Вие!
Всеки един от нас иска да разбере начин, по който да успее да се върне при близките си и да забрави този кошмар. Този кръг на Ада, който ни съдира все повече и повече.
Добрата новина е, че пътят ни се слива с други хора, които са в същото положение като нас. Колкото сме повече, толкова по-уверени и силни ставаме!
Убедени сме, че ще открием правилния път!
The road so far...
Всички пасажери се озоваха из тъмните, студени коридори на космическа станция, която се оказва, че в момента се рее из Космоса, около Земята. Чуват странни ревове, писъци и скърцащи метални съоръжения.
Странното в случая е, че нито един от пасажерите не помнеше нищо от това как се е изкачил до това положение да наблюдава Земята отдалеч. По-лошото е, че дори не помнеха и себе си.
В последствие намираха начини, по които да се съюзяват по двама, за да може да намерят начин да разкрият събитията, довели ги до това положение. След всяка метална врата изникваха още 2-3 такива, зад които имаше и други неща. Различни атмосферни влияния, картини на сезони се меняха пред очите им, различни съоръжения, дори водопади, пустини... Намираха и доброжелатели и не до там такива. Всичко изглеждаше странно да се случва, сякаш бяха попаднали в някакъв сън. Появи се и някаква Инфекция, която разтърси цялата космическа станция.
Станцията е огромна и на всеки ъгъл се оказва, че дебне опасност.
След Инфекцията всички пасажери, участващи в нея, се оказаха, че излизат с доста по-сериозни умения и възможности да се доказват. Вече почти са наясно с какво си имат работа и смятат да НЕ оставят нещата така.
Всеки един от тях успя да открие антидот, с който да се отърве от тази зараза и реално да няма възможност втори път да ги сполети.
НО Инфекцията сама по себе си им остави доста тегав подарък, който те с времето ще осъзнаят. Ще намерят и начина как да се справят.
За пореден път космическата станция се разтресе от странни събития - буквално за секунди всичко се променяше като че ли беше
кодирано да се случва така. Въпросът е какво следва...
А най-лошото тепърва предстоеше...
Нед Май 19, 2024 12:11 pm by The Cosmos
» Отсъствия
Съб Май 18, 2024 12:21 am by Jan.
» Fate doesn’t stick around for happy endings. It only gives you the opportunity to work for one
Сря Май 15, 2024 10:30 am by The Cosmos
» Съобщения
Вто Апр 30, 2024 5:39 pm by The Cosmos
» Предложения
Пет Апр 26, 2024 6:45 pm by The Cosmos
» samuel hwang.
Сря Апр 24, 2024 5:15 pm by The Cosmos
» Запазване на лик
Сря Апр 17, 2024 10:09 pm by The Cosmos
» Voices, voices, voices...
Сря Апр 17, 2024 2:09 pm by The Cosmos
» Сам Сириус
Вто Апр 16, 2024 11:11 pm by Isabelle.