Voices, voices, voices...

**The Cosmos** · by **The Cosmos** Пон Апр 01, 2024 1:17 pm

Темичката е на Alara и Evelyn Hale

Всичко, което е било до момента и което се е случило на космическата станция ГО помните.

ЦЪК ЦЪК ЦЪК:

Намирате се в някакъв странен коридор,

стените на който са подвижни, като екрани.

Слузести елемент навсякъде по стените

и по пода.

Вие преценете коя първа да се събуди,

за да огледате пространството.

CREATIVE ACTIVATED

Ако имате желание, може да развиете въображението си и да напишете нещо и от свое име.

**Alara** · by **Alara** Вто Апр 09, 2024 9:22 pm

Това място ме плашеше, беше толкова хаотично и нереално сякаш бях пред голям екран наблюдавайки филм с различни сценарий. Първо беше морга пълна със студени метални кутии и легла, след това беше нещо напомнящо на масажно студио, а сега...? Къде по дяволите се намирах сега?

Определено не си спомням да бях кандидатствала за реге парти в изоставени канализационни тунели. Въпреки, че ярките светлини и шарени стени придаваха парти настроение нещо ми подсказваше, че тук нямаше нищо за празнуване.

Огледах се, но не виждах никого наоколо, нещо капна на рамото ми и побързах да го изчистя с погнуса беше неприятно на мирис и допир. Тръпки се разходиха по тялото ми от погнуса.

Изведнъж можех да чуя от далечината приглушена музика, може би наистина бях решила да дойда на парти? Но това не беше в мой стил или поне така си мисля, защото колкото и да се опитвах не можех да си спомня дори какъв бе моят стил, да не говорим за името ми.

Първият ми инстинкт беше да се обърна и да си тръгна, но за моя изненада зад гърбът ми имаше плътна стена, нямаше врата, прозорец или стълба. Определено това не беше изходът макар на тавана да имаше зелено светеща табелка която гласеше "Изход".

Нямах избор, пътят беше само напред. С нежелание започнах да се движа плахо стоейки с гръб колкото се може по - близо до стената без да се докосвам до слузта която се стичаше по нея. Нещо ми подсказваше, че това не е просто декорация и наистина нямах желание да бъда изненадана от създанието което можеше да остави подобни следи след себе си.

Вървях известно време, коридорът макар и да се извиваше на места нямаше разклонения или врати, беше нещо което можеше да се очаква от канализационни тунели, макар и да нямах представа защо мислех така. Но освен липсата на разклонения или изходи, другото което беше подозрително бе фактът че до момента не бях срещнала абсолютно никого. Ако това бе парти локация не се ли предполагаше да има хора тук, пияни, дрогирани хора забавляващи се и движещи се във всички посоки? Отново нямах представа защо мислех така, но ми се струваше разумно заключение.

Музиката ставаше по - силна, светлините по - приглушени, а краката ми започваха да се уморяват. Нямаше как да следя времето, но определено бях вървяла доста дълго време. Спрях за момент да си почина, опитвайки се да измисля някакъв план за действие. Ако съдех по това което ми се беше случило напоследък определено ме чакаше голяма изненада. Което ми напомня нямаше ли още хора с мен? В моргата имаше една висока, едра жена, а след това намерихме още някого в студиото. Къде по дяволите бяха те тогава? Може ли това място всъщност да беше лабиринт? Може би всички бяхме пуснати в него на различни места и трябваше да намерим пътя си една към друга? Имаше ли смисъл в това?

Докато съзнанието ми премяташе идея с хиляда оборота нещо привлече вниманието ми. Досега не го бях забелязала, може би светлината не беше паднала под правилният ъгъл. Но сега го видях, на вътрешната страна на китката ми имаше печат, появяваше се и изчезваше спрямо светлината която го осветяваше. Спрях се огледах се, все още бях сама в този еднопосочен тунел, върнах погледът върху китката си.

Какво по дяволите си ти?.....

**The Cosmos** · by **The Cosmos** Сря Апр 17, 2024 2:09 pm

И в тоя момент усети силен трус,

който накара цялото помещение да светва-изгасва много пъти.

Като все едно ... партито започваше.

Последващ трус, който те накара да се разлюлееш.

Силно изгасване за няколко секунди.

И силно светване, което щеше да опече ретините ти.

От коридора, по който провървя,

виждаше как цялата слуз се раздвижва като с магнит

и се събира в една малка топка пред теб,

топката се превърна в правогълно същество,

след това стана цяло едно, огромно, слузесто НЕЩО.

ИЗРЪМЖА ЗВЕРСКИ!

Спокойно, то е безобидно, но откъде пък ще ти дойде на акъла...

Размерите му те караха да трепериш.

Пореден силен трус разлюля всичко. Наляво, надясно... слузта също.

И не след дълго пред теб се появи някаква врата,

цялата в слуз, но след толкова много вървене по тия коридори

осъзнаваш, че за първи път виждаш нещо, което може да се отвори.

/Вратата е заключена, обаче/

С огромна учуда можеш да си сигурна, че вътре има някой...

Това беше Damien Verlac, с който ти се познаваш много добре от миналото.

Но откъде да се сетиш?! Откъде да знаеш това?!

---

Местим се в темата на Деймиън, Алара, като,

разбира се, там ще има допълнителни инструкции за теб.

**Sponsored content** · by Sponsored content

Welcome

Имате въпроси? Обърнете се към

Съобщения!

Имате въпроси? Обърнете се към

JACKPOTS

Бронзов сандък

Сребърен сандък

Златен сандък

Диамантен сандък

Voices, voices, voices...

Voices, voices, voices...

Re: Voices, voices, voices...

Re: Voices, voices, voices...

Re: Voices, voices, voices...