The computers are not my good side

Уфф. Сунар отвори очи, но продължи да лежи. Обаче помисли, че тавана е твърде близо. Ситуацията малко се изясни, когато се завъртя в леглото. Просто бе двойно, а той лежеше на горното. Надигна се и слезе, а в същото време се огледа. Намираше се в малка стая, наподобяваща корабна каюта. За предположението допринесе и лекото клатуишкане. Явно и друг път беше пътувал по море. Само дето не се сещаше кога, от и закъде. Всъщност нямаше представа как се е отзовал там, нито пък..кой е той
- Е като не знаеш кой си, откъде знаеш, че си пътувал с кораб? - прозвуча в главата му. - Не се чуди, аз съм вътрешният ти глас. Всеки човек има такъв.
„Просто знам!“ - също мислено отсече младия мъж. - „Сега ме остави да потърся нещо полезно, което да даде отговори“
 - Тъкмо щях да ти го предложа - обади се вътрешния глас и млъкна

Взел решение Сунар се зае да претърсва стаичката. Като  начало бързо, но внимателно опипа дюшека на горното легло, после даже го вдигна, за да види от другата страна. Повтори процедурата с долното. А при повдигането забеляза на пода под леглото метален лост. Коленичи, бръкна и се изправи държейки намереното. 
  Сунар развъртя лоста и го подхвърли и улови няколко пъти. 
 „Става за оръжие" - незнайно защо реши той и продължи претърсването, което му отне малко време. Но единственото дето намери бе празна запалка.
 „Аз пуша ли? Не мисля“ - Реши, че е така защото нямаше цигари, нито нешо подобно и освен това не изпитваше желание или нужда. 
 Сметнал, че няма, какво да прави в „каютата“ младежът излезе през вратата, случайно или не в този миг поклашането престана. А той пък се отзова в друго помещение. Срещу вратата се намираше още една, а на масите имаше няколко монитора. Празни ако не се броеше надписът „ Alpha, Beta, Gamma“ на един от тях. Съзнанието на Сунар отбеляза думите като  първите букви от гръцката азбука. Освен това забеляза искрите от прекъснатия кабел. Специално се приближи да го погледне. Приличаше на „умрял“. Но докато при претърсването преди малко някак знаеше, какво и как да прави, тук нямаше особена представа. Затова реши, да не се занимава с мониторите. 
„Добра идея“   - изкоментира вътрешния глас.
 Което не значеше да не хвърли още един бърз поглед из помещението. 

 Вариант 2 

 Приел съм, че леглата са с пружини

Сунар приближи до едно от бюрата, където се намираха някой неща. А именно: на първо място чаша изтинало кафе. Позволи си малка глътка и не му допадна особено. /информативно Сунар пие кафето си с мляко и повечко захар /. Също така имаше кутия цигари и запалка. Младежът взе кутията извади наполовина  една цигара и я поднесе към носа си. Неприятната миризма окончателно го убеди, че не е пушач. Хвърли ги обратно на масичката и продължи огледа. Другото, което откри бе ключ, за който без да го пробва сметна, че е за третата врата. Тази намираща се зад бюрото и която впредвид местоположението й реши, че е за за някакъв склад. Вътре можеше и да има нещо, което да му послужи. Обаче в момента го заинтригуваха листите. Затова Сунар ги взе, седна върху едно от бюрата, като случайно или не  избра такова място, че да наблюдава изходната врата, а той трудно да се вижда отвън и държейки в лявата ръка книжата, а в дясната металния лост се зачете.

Сунар зачете документите, ама бързо вдигна глава стигайки до интересен пасаж.
„ Да се пренасочи сигнала към Земята. Това значи ли, че съм на космическа станция?“
 Вероятно. Което донякъде обясняваше клатушкането. Отново насочи поглед към листите дочитайки ги. 
 Значи някой трябваше да помогне на екипа на станцията с компютрите. Дали това се отнасяше за него? Впредвид, че намери документите в стая до „неговата“ може би.  И все пак нещо му говореше, че не е така.
„Няма как да си сигурен“ - обади се вътрешния му глас. - Това, че не помниш да знаеш или умееш нещо не значи, че наистина не го можеш.      
 „Понякога и от теб има полза“ - отбеляза младият мъж ставайки от бюрото. Все още нямаше отговор на Важния въпрос. Кой е той и къде са му спомените. Ако някой ги бе изтрил и го бе довел тук без да пита, макар според него подобна комбинация беше глупава то доколкото зависи от Сунар щеше да си плати. Като не говорим за финикийски знаци. Е имаше и вариант това да е просто сън.  И като стана дума за отговори може би в металните шкафчета се намираха такива. Нашият герой приближи до тях чудейки се дали не може да ги отвори с лоста.

С помощта на лоста Сунар отвори шкафчетата и намери аптечка, празна манерка и фенерче. За, които сметна, че нема да е зле ако си ги прибере. Взимайки ги мястото пак се разтресе. 
 Реши, че е време да си излезе и тръгна към вратата. Но установи, че е електронно заключена. Лоста нямаше да му свърши работа. Налагаше се да включи компютъра. Въпросът бе „как?„ впредвид, че както ви казах кабелът изглеждаше „предал богу дух“.
 „Дали пък в килера няма резервен?“ - помисли нашият герой и отиде до масата, за да вземе ключа. Бързо намери, каквото му трябваше. Оставаше да ги свърже. А дали щеше да успее.
 Разглеждайки кабела младежът видя трите дупки в единия му край. А отзад на компютъра имаше три метални пластинки разположени точно по същия начин. Сунар пробва  и влязоха точно.
 След няколко минути и един-два неуспешни опита машината забуча и тръгна. А Сунар се втренчи в монитора търсейки нужния му код.

БРРЖЖУУУУХ - избръмча електронната врата отбелязвайки по  този начин отключването си. А на Сунар не му оставаше друго освен да отвори и мине през нея отзовавайки се в..
 Ама, че изненада.  Къщичка, стол, маса, две врати...Това от коя приказка беше?  
 Сунар спря колебаейки се.  Отначало насочи вниманието си към тялото на стола. Ако беше на някой жив и здрав защо продължаваше да седи така покрито? Ако пък не, а той приближи и не забеляза следи от кръв, но за сметка на това видя брадвата, надали можеше да стори нещо. 
  След още няколко секунди размисъл младежът реши в крайна да не се занимава с плаща и под него. Вместо това взе секирата и излезе през лявата врата

„А стига бе. Това прилича на deja vu" - помисли Сунар минавайки през вратата.
„Не съвсем" - обади се вътрешния глас
 Прав беше. И в онази зала имаше компютри с примигващ надпис на мониторите Алфа, Бета Гама. Само че там никой не блъскаше като ненормален. Сега въпроса бе дали е направил кръг. 
 След бърз размисъл Сунар реши, че вероятноста е малка. Но, какво да правеше от тук нататък. Е, нещо привлече вниманието му. Надписът „Не си сам ако влезеш тук“. Може би щеше да намери някого или нешо, който да му разясни ситуацията
„ А може и да се насадим на пачи яйца. Всъщност вече сме. Да не се окаже от трън, че на глог“   
„ Възможно е, ама бъди по-оптимистичен - рече му/си героят и държейки в лявата ръка металния лост, а в дясната секирата се насочи към вратата със споменатия надпис.

ПРас! Сунар прехвърли едно от оръжията в другата си ръка и се зашлеви по челото. Очевидно не сънуваше.
„И какво сега? Ако не сънувам това значи ли че съм компютърна програма? “
Това вероятно би обяснило амнезията му. И в тази връзка компютърните програми боли ли ги при удар?
„Или съм вътре в такава?“
Този вариант му се стори по-правдоподобен. Обаче нямаше отговор на въпроса Как и защо се е набутал вътре? И на най-важния - Кой е той?
Вътрешния глас мълчеше. А героят насочи вниманието си към приближаващата се фигура. Изглеждаше миролюбиво настроена, но със сигурност трябваше да си има поне 1 наум. И сега бързо трябваше да реши дали да я пресрешне или да избегне контат. Избра втория вариант, ама не съвсем.
Сунар се отдалечи с бърза крачка навлизайки сред дърветата. Целта му всъщност беше да потърси прикритие откъдето да наблюдава жената и същевременно да е извън взора й. А после щеше реши какво да прави.

„Става все по-странно“ - мина през ума на Сунар, който гледаше към политащата женска. „Или аз откачам, което е МНОГО МАЛКО вероятно“
 „ Нормални хора няма!“ - вътрешния му глас беше избрал точно този момент, за да се обади за пореден коментар - „Само такива, които могат или не могат да контролират лудоста си“
 „А аз мога“ - рече наум собственикът му. „Впрочем ако опитваш да помогнеш не се справяш.“
 Гласа млъкна а Сунар се зае с настоящия проблем. - Какво да прави?. В кутийката може би се намираха отговори. Обаче такива вероятно имаше и неизвестната фигура. От друга страна някой от вариантите би могъл да е капан. Но все пак той трябваше да реши. И го направи.
 Тръгна след жената.

- Може би трябваше да избера кутийката - измърмори Сунар докато крачеше с широки крачки след летящата женска фигура. Държеше оръжията отпуснати, но готови и макар да се стараеше да не я изпуска от поглед внимаваше и да не изкочи нещо отстрани. Правеше го инстинктивно и сигурно не се усещаше. Обаче защо тя не го изчакваше?  И от какъв зор изчезна във въздуха? Буквално- За изчезването нашият герой предположи, че чисто и просто си е свършила работата. И почна да оглежда стаята.  Грамадна и златиста огряна от мека светлина. Близо до една от стените имаше маса. А на нея красива ваза със също хубаво, но  изкуствено - провери го - цвете вътре. Сунар обаче повече се заинтересува от гледката през прозорците. И тя го накара да...изпсува. Защото виждаше Земята. Явно прочетеното по рано не беше просто страница от научно фантастичен роман. И все пак още не бе сигурен, че се отнася до него. Така, че реши да почака и седна във фотьойла. Да, в стаята до масата имаше такъв.

отчетено.

„ А това сега какво е“? - помисли Сунар
 Риторичен въпрос. Разбира се, че бяха дрехи. Обаче това не обясняваше защо такива?. Костюм, риза и вратовръзка от едната страна и смокинг с папионка  от друга. И защо някой ще му ги „предлага“?  
  А той дали да не облечеше някой от вариантите? Все пак нищо не губеше ако ако го направи. Е освен малко време. Тъй че защо не? Героят ни посегна към смокинга. Впрочем преди това премери всичко. 
  Както очакваше бе му по мярка. А той изведнъж получи..видение
  Просторна зала и отворена врата водеща към още по-общирен двор и добре подържана градина. И хора в смокинки или елегантни рокли. Обаче незнайно защо бяха без лица. 
  - Явно съм бил в иматна къща или на хм аристократично-тузарско парти - измърмори Сунар. И не мислеше, че е присъствал като сервитьор. По-скоро в ролята на гост или домакин. За това нямаше как да е 100% сигурен, предвид че не помнеше и себе си. Просто интуиция. Все пак се чувстваше по-удобно в досегашните си дрехи: тениска, дънки и яке. Затова  реши да се преоблече пак. Което и стори. Сетне почна да оглежда и отвреме навреме натискаше с бухалката трона в търсене на...Не знам, вероятно нещо скрито.

отчетено.

- Като река - измърмори Сунар заслушан в музиката. И не бъркаше особено, когато го каза. Понеже, в момента не се сещаше, но звучащата мелодия, валс ако държите, се наричаше: „На хубавия син Дунав“ Нашият герой пък пробва да повтори движенията на двойките. Тъй де холограмите. И след няколко опита стигна до заключението, че може и да е танцувал „това“ преди. Може би е взимал уроци. Но, че валсуването не е сред най-силните му умения, каквито и да са те. Или поне е малко вероятно. Обаче тези си догадки, колкото и важни да бяха реши да ги остави за по-късно. А сега взе празната запалка и.. силно я хвърли към тъмната фигура замервайки я