One more raven is never a good thing...

Аарон отвори очи. Необходимостта дойде, когато пространството вече не стигаше. Далеч от съзнанието и далечната реалност - тази на Земята, го удариха като гръм от ясно небе. Сякаш ... до преди малко спомените бяха в главата му, но сега изчезнаха, заменени от необходимостта да ...

ИЗЛЕЗЕ!

Заболя го да диша. Чувстваше се така, сякаш го правеше за първи път. Чувството бе противно. Наоколо смърдеше на мърша. Гарваните грачеха грозно. Даже и малко зловещо. Рязката болка в главата не закъсня. Размърда се, но мястото бе наистина скандално тясно! Гарваните не спираха да грачат.

Главата го болеше ужасно. Болезнено беше на много висока степен. Пое си дъх. Лампа светна над главата му и заслепи очите му. Сякаш не бе виждал светлина от толкова много време, че му бе чужда и неудобна. Аарон дори не можеше да предположи къде се намираше, но щеше, когато избуташе капака на ковчега, за да излезе. Дори не знаеше как и защо се бе озовал на това място? Избута капака един път, два пъти ... три пъти!

И тогава успя. Светлина навън обаче нямаше. Светеха само тела. В червено. Проядени от червеите, наядени от лешоядите и гарваните. Изправи се от мястото си. Огледа се, но първоначално не виждаше нищо. Защото трябваше да се изкачи от изкопания му гроб. Излезе от ковчега, а ръцете му преминаха по почвените стени. Гарваните над него кръжаха.

Зави му се свят от рязкото изправяне, но повече от всичко искаше да се изкачи. Придърпа ковчега по-близко до едната стена и се качи на него. Протегна ръка, а друга му се подаде. Поколеба се дали да я хване, но тя настоятелно се протягаше.

- Хвани се за мен ... - изранени ръце, светещи. Ха-ха-ха-хайде-е-е! - писък последва и ръката, която се протягаше за помощ, се впи в гърлото на Аарон, за да го задуши, за да го убие и унищожи!

Ако нещо може наистина да те събуди .... хм, ами не, така лошо почваме.

Нали спомени няма? Как можем да оставим такова предположение?

Ами ако всъщност бе някакъв факт, че ако нещо наистина може да те събу ...

Щеше да повърне - добро начало ли е за ами ... НАЧАЛО на тази извратена история, чийто сценарист, режисьор, продуцент, гримьор, стилист и т.н. е КОСМОСЪТ.

Влизай бързо в роля ... хм? Който и да си!

Смрадта на мърша ужасно пропива всяко кътче на просторното отворено пространство. Ех, ами чудесно, ето място за пушачи!

Ксав ... кой?! ... човекът Х отваря очи, за да види кошмарно много смърт под себе си. Надолу с главата. Лошо бе станал, лошо си бе ударил главата ...

Когато един ден се събудиш без спомени на най-странното място ба света, в което необичайно защо виждаш чар ... вече знаеш, че какъвто и да си бил в предишния живот, не си бил добре с главата.

Само да не му се повръ ...

Късно. Както висеше, стомашните му сокове се изсипаха върху нечий труп. Ами чистачката да му мисли, нали?!

Трупове. Толкова много. Като приключи с излиянието си (ама буквално) някакво вътрешно задължение го накара да изтрие устата си с ръкава си. Ситуацията ... може да се каже, че бе притеснителна, но човекът Х не помнеше нищо, така че нищо някак не го интересуваше. Когато вече нямаше какво повече да повръща, повдигна глава и погледна към вързаните си крака. Ръцете му противно на всички будни закони продължаваха необезспокоявано да си висят, заедно с главата му, докато не откри малка ножка, вързана за краката му? Лош хорър мениджмънт беше това! А трябваше да е благодарен на Космоса. Ръцете му се стегнаха и с необходимите усилия измъкнаха ножа между въжетата и плата, един слой, пазещ кожата му. Не беше падал на трупове преди може би. Какво пък, ако да е удобно?

Режи ... режи ... режи ...

Ааах, цяла вечност преди да ... се пречукаш на чуждите кости. Май не е толкова удобно, колкото си мислеше. Нададе някакъв стон, колкото да не е без хич.

Ножът се завъртя с ръцете му и го почувства като ... някакво странно така естествено продължение на ...

Някой нещо извика. Май идваше от тоя гроб.

Хм ...

Внимателно прескачаше мъртъвци. Или не съвсем. Някой не много мъртъв ... или съвсем мъртъв, щеше да хване крака му и ако не беше толкова заинтересован да гледа проядената чужда плът на това мъртво поле, осеяно със смърт, възможност да настъпи гнусната засъхнала ръка преди да го сграбчи, нямаше да има!

Някой нещо пак извика. А! Този гроб не беше закопан. Защо пък да не се вживее като гробар в тази пиеса? На някой щеше ли да липсва онзи, който го душаха? Можеше поне да го уважи с няколко пръски земя. Да не остане непогребан. Мъртвата земя започна да се надига. Ех, че приятно. Тръпки пропълзяха по тялото му. Сега как да спаси другия, без да влезе в гроба, а защо да не влезе? А дали ще го спаси? А трябваше ли?

Трябваше ли?!!!

Зомбито? си закачи ръката, когато душеше Аар ... човекът Y, макар че едвам се движи. Защото крак няма, ръка няма. Много мъртъв взе, че стана ...

Пък си закачи крака обратно ...

Пусна лопатата в гроба да виси, тя само леко се докосна до главата до оня, дето пък изглеждаше доста жив, но едвам дишаше - пък освен лопата друго нямаше, въжетата му още си висяха на дървото. Видя му учудения поглед на другия и ако не искаше да го издърпа ... и само щеше така да си седи, докато зомбито си закача там ... ами да беше казал по-рано, та човекът X да не си губи времето, че малко се обезспокои, като всичко още повече се размърда наоколо.

Не ...

Аарон тук просто щеше да си умре. Нищо друго не вещаеха последствията. Ръката на зомбито впиваше кокалестите си пръсти с такава сила, че просто измъкване нямаше да има. Опитваше се да ги разкара някак, но то просто не се получаваше. Вече не му достигаш и въздух ...

Очите му щяха да се обърнат към оня свят, ако зомбито не си бе прибрало ръката, която обаче не пожела в началото да се отдръпне от врата на Аарон. Зомбито трябваше с другите си кокалести пръсти да отърве кожата и да спаси дъха на Брукс, както и животът му.

Пое си дълбоко дъх. Чак го заболя от дишането. То и от стискането го болеше. Виеше му се свят. Две не виждаше. Обаче ... ако не побързаше да избяга някак, щеше да ...

Нещо го удари по главата - не с голяма сила. Гробът беше доста дълбок ... за гроб. Струваше му се по-плитък, но истината беше, че земята под краката му започваше все повече да спада. Зомбито си търсеше крака. Земята продължаваше да ...

Лопатата, която до преди малко виждаше и нечий глас, който от другата страна сякаш изнервено се чу "Хайде де!" принудиха Аарон да се окопити, да се хване за дръжката на лопатата, макар че ... ами ако това горе беше зомби пак? Все щеше да е свършено с него ... Аарон се окопити, ама и зомбито се заозърта, като чу новият глас. Мъжът побърза да се изкачи, макар че подозираше, че ако не внимаваше много щеше да се озоват и двамата с Ксавиер в гроба. А Брукс това не го устройваше никак. Зомбито се опита да впие пак мъртвите си кости и да хване Аарон, за да го завлече обратно, но другият горе явно знаеше как да дърпа.

Две въздишки се чуха, когато Ксавиер падна назад върху пак - разбира се, трупове. Аарон, той залитна напред, нямаше време да диша много, защото ъм ... малко много зомбита се бяха посъбудили и това, което единствено оставаше бе да ... ами имаха ли някакъв избор? Зомбито от гроба се покатери. Другите вървяха, пълзяха около тях, за да ги заобиколят плътно.

Не бягайте, друг път!

Човекът Х спускаше погледа си по зомбитата, човекът Y правеше абсолютно същото и дори моментно споглеждане не можа да им намери решение на този ... така особен проблем. И двамата човеци си даваха сметка, че това, което се случваше, бе ненормална работа. Само един от тях обаче щеше да се наслади на мършата - човекът Y.

Силната светкавица се вряза не далеч от тях. Освети навсякъде. А не трябваше ли първо да има поне гръм? Погледът на човекът X първи фокусира портите, по надолу можеше да се види къща, обградена от гъста мъгла. По пътя към къщата имаше различни бодливи и отровни растения, които се увиваха около металните решетки на портата и съскаха ли съскаха ...

- Това го нямаше преди малко - констатира.

- Нямаше го - получи не искано потвърждение и човекът X повдигна рамене, сякаш нямаше какво да го безпокои.

Чуждата скоро умряла вътрешност, на някое от зомбитата се полепи по него не искано.

- Отвратително ... - още една констатация.

Човекът Y обаче не мислеше така - отвратителното за него означаваше храна, която му бе поднесена по най-добрия възможен начин. Човекът X обаче не беше сигурен по този въпрос, макар че лепкавата течност и полепналите остатъци от другия не му пречеха. Чу някакво мляскане не много далеч от себе си и точно обърна глава, когато Y беше решил да си ... похапне.

- А аз си мислех, че аз не съм добре ... - вдигна ръце, сякаш се предаваше що се отнасяше до въпроса има ли нещо по-странно нещо от това Y да се храни с вътрешностите на Смачкано-от-светкацицата-Зомби 1.

На другият май даже му се услаждаше. Сега ли беше моментът да му каже, че сега НЕ Е моментът!?

Поредната светкавица спраска още някое от зомбитата и гръм пак не последва. С всеки следващ удар сякаш се приближаваше все повече към тях.

X се изнерви и дръпна оня странен лакомник. Зомбитата май го харесваха повече от Y, защото всички му налазваха, сякаш беше най-крехкото месце. Чудеше се дали Y нямаше да реши да го изпече на бавен огън и да си направи няколко поредни пира с толкова много месо? Ако не побързаха да се измъкнат към единствения им адекватен вариант - портата, то и двамата щяха да свършат ... може би като зомбита.

Другият се осъзна и X нямаше нужда да го придърпва вече, за да се спасяват. Май си падаше по мърша ...

Ааа! Най-сетне предшества гръм преди светкавица, ала се образуваше особена симфония, понякога нямаше гръм, по-често осветяваше пътя им към опасната зона, която можеше да ги изпържи по-скоро.

Хванете ги!!!?

- Никакъв шанс, глупако! - или пък всякакъв шанс, защото портата не се отваряше.

Y вече го нямаше, но X не си направи труда да го проследи. Изнервяше го. Първо, ядеше мъртъвци. Второ, сега в страни от портата се правеше на археолог, а зомбитата ги приближаваха. X не виждаше как и откъде можеше да отвори портата, за да влязат към къщата, чиято мъгла сега сякаш ги привличаше към себе си, усетила присъствието им.

Ела те ... ела те! Ела. Те. - отвори ми де!

- Какви ги вършиш? - изнервено зададе въпроса си, когато грабна рязко от земята дъска, в която по-рано се бе спънал.

Зомбито беше твърде близо до него. Изтреска го силно и то полетя в неизвестна посока.

- Глупак! Ще умрем заради теб - каза го и изведнъж си даде сметка, че не го интересува особено.

Какво пък ако оставеше зомбитата да ...

- О, ще живеем заради мен - другият отвърна доволно, когато портите се отвориха.

X тресна още едно зомби. Портите скърцаха ли скърцаха, а бодливите пълзящи треви все по-глухо съскаха. Значи другият не си е играл на Дора Изследователката, без да влага някакъв смисъл, добре!

- Ако не бях аз, щеше да е свършено с тебе най първо, многознайко!

Изсъска на свой ред и влезе през портите. Мъглите ги прикоткаха още навътре, все повече към вътрешността на отровата.

Човекът Y така и не сподели, но X не се и интересуваше, това, което Y правеше, но там, вдълбана в камъните се намираше ръчка, която само очакваше да бъде дръпната.