xavier-alexander morgenstern - darren torn

Телефонът на Кевин беше на бюрото, на има няма две-три крачки разстояние от Ксавиер-Александър, който гледаше през прозореца бързо-сипещия се сняг. В тази отдалечена част на малкото английско градче навярно никой нямаше да дойде да почисти пътя. Ксавиер можеше и да е ядосан на ситуацията, ако не намираше в нея поредица от възможности, и ако спокойно и свободно бихме могли да го наречем нормален човек с нормален живот и нормални проблеми.

- Ще те убия! - гласът на Кевин се чува и по лицето на Александър заиграва бегла усмивка.

В следващия момент чуждият телефон извибрира и мъжът се обръща рязко, взима го и плъзва екрана нагоре, за да го отключи.

Портмонето ти е у нас.

- Толкова си несъобразителен, Кевин! - игнорира думите му от по-рано, сякаш никога не ги беше единият изричал, другият, съответно, чул.

И документите ти са тук.

Мъжът изцъка.

- Какво ... какви ги вършиш?

- Кевин, ти си този заключен в клетка, от която едвам мърдаш, наистина ли смяташ, че заплахите ти и опитите ти да ми държиш сметка, имат някакво значение? - въпросът остана да виси във въздуха без отговор, а пръстите на мъжа бързо се плъзнаха по клавиатурата с отговор: довечера ще дойда да ги взема.

Върна телефона пак там, откъдето го беше взел. Изнесе се в страни и за много кратко време прекоси разстоянието между него и Кевин. Който в действителност наистина беше в клетка, леко пребит с все още пресни рани. Клекна до него и най-сетне нивата им се изравниха.

- Ще си платиш за това! - другият мъж се хвана за решетките на мини-килията си и лицето му опря метала.

- И аз така съм чувал - отвърна и видя как плюнката на Кевин полетя към лицето му, затвори очи и с ръкава си премина през мястото. - По-добри обноски не съм виждал! - отбеляза.

След това се изправи рязко и от закачалката измъкна палтото си, облече го. Върна се обратно при Кевин, като отключи вратата на клетката и го издърпа рязко навън. Другият мъж все още не беше напълно в кондиция, което беше плюс, от който Александър щеше да се възползва, след като го има. Ритна Кевин в ребрата и той издаде някакъв никакъв граничещ с незадоволителен стон на болка. Ксавиер затисна тялото на мъжа с крака си. Измъкна от вътрешния джоб на якето си спринцовка. Изкара иглата и я постави на съответното място. Наведе се, колкото му беше нужно, за да нацели някоя от не толкова видните вени на Кевин, който все още не беше напълно адекватен след последната доза от успокоителното.

- Седатив. Не е същият като този от преди малко. Този ще подейства по-бързо, в по-голяма доза е и след около 2-3 минути ще загубиш съзнание. Няма да почувстваш абсолютно нищо. Действието ще продължи няколко часа - каза като добър лекар, който искаше пациентите му да знаят какво следва да се случи с организмите им.

Добър лекар, какъвто никога нямаше и да стане, защото така и не успя да завърши, след този провал се озова в това малко градче, в което прекарваше сравнително спокойно дните си и харчеше парите, които никой в града все още и навярно никога нямаше да разбере откъде има, тъй като никой никога не го бе виждал да работи, където и да е било, пък и като цяло не се появяваше в града кой знае колко често - но всички знаеха, че той живее там някъде. Знаеха, че къщата е наблизо, не много далечна, но беше добре скрита от любопитни погледи и само случайността би могла да отведе някого до нея. Дали ще го върне е вече друг въпрос.

До час съм при теб, върна отговор на жената, след като отново се озова пред чуждия телефон. Не дочака да изчете отговора. Заключи екрана, приближи се до Кевин, който вече не беше в съзнание. Огледа го за много кратък момент.

- Трябваше да се държиш по-добре с нея - изплъзна се измежду устните му преди да отвори вратата и студеният въздух да бе унищожил топлината в къщата.

Сложи ръкавиците си. Другият мъж изобщо не беше добре облечен, но това не тревожеше Александър, дори напротив. Изкара Кевин навън. И когато вече достатъчно се беше отдалечил от дома си и стигнал до мястото, което бе планирал, остави тялото на Кевин да лежи в снега. Снегът за сравнително кратко време бе затрупал приспания мъж, който след няколко часа бе само мъртъв.

Тялото на Кевин О'Конъли бе намерено, след като снеговете се бяха стопили, тъй като никой не беше и предположил за липсата му.

Днес не дойде.
Дойдох, взех ги.

Оу ... как съм пропуснала това?
Имам ключове, знаеш. Бързах, извинявай, че не ти казах.

Не, няма нищо. Кога се връщаш? Къде си? Не ми каза, че ще пътуваш.
Знам, но беше наложително. Ще ти пиша по-късно.

Добре. До после.
До после.