"You and me are in love with the same woman"

"Ти и аз сме влюбени в една и съща жена." - думите звучаха толкова силно. Излизаха от нагрубелите му устни с трепет, с вълнение от това, което е видял. И с малко тъга... защото Я беше срещнал като Зоро. Но нямаше да му пречи да я срещне и като Себастиан. Тъмната пещера пазеше зловещи тайни, но и много спаведливост!

***

"Чухте ли? Зоро се е възродил!" - подшушваше едно дете на други две.

"Не вярвам!" - отговори едното.

"Да, наистина! Майка ми каза, че го е виждала вечер да ходи по покривите. Лъжат ни, че били мишки на тавана!"

"Родриго, прибирай се!" - плътния глас на майката, която се показа през прозореца накара децата да подскочат от уплаха. Детето кимна и се обърна към приятелите си.

- Ще видите... всичко ще излезе наяве. Митът за Зоро е реалност!

- Въобразяваш си, Родриго. - засмя се другото момче, а Родриго се намуси.

- Добре, ако искаш ми вярвай... - хвана си чукалата и се прибра при майка си. Явно беше време за вечеря.

Не малко хора, възрастни при това, са съгласни с това, което каза Родриго. Да, виждали са го. Той явно наистина съществува.

И макар в това малко градче, недалеч от столицата Лима, Перу, съществуваше човек, който беше Зоро. Можеше ли да се вярва на хората, които шушукаха всеки ден? Времето щеше да покаже. Едно беше ясно - в един момент щеше да се стигне до неговото търсене под дърво и камък. Но дали щеше така лесно да се даде? Справедливостта трябваше да възтържествува. Как би станало това, когато коменданта и губернатора на областта са напълно в противоположна насока?

***

Моето име е Себастиан Лопез.

Баща ми е знаменит и честен човек, на когото аз помагам с каквото мога. По професия съм адвокат в малкото ни градче, но по призвание - съвсем различно. Но тихо. Това не трябва никой да узнава никога. В града ни има прекалено много корупция и по-висшестоящите гледат да омерзят по-слабите от тях. И макар че съм от висшето общество, никога не съм се чувствал като част от тях. Най-малкото пък бих се съгласил някой честен човек да влезе в затвора.

Затова се наложи да опитам нещо различно, което в моето детство наричахме ... Зоро.

Един мит, който успях да превърна в реалност.

И няма да се спра пред нищо, докато не стигна до крайната справедливост.

Но кой би очаквал, че една злополучна среща би накарала мъжът в мен да събуди емоциите си?! Тя ме отвя... тя ми замъгли зрението, заради нейните дълбоки и големи очи, отворени за света. И точно тогава хората разбраха, че Зоро съществува. И това се случи, заради НЕЯ.

Тя е бедствие... ураган. Удари силно и разтърси целия град...

Ами сега?!

Как бих живял два живота, как сърцето ми ще тупти за двама?! Как ще се справи Зоро със своята скрита самоличност и Себастиан с неговите адвокатски умения?!

Как бих могъл да я видя отново, когато ме видя под маската... а редно ли ще бъде да я потърся като Себастиан. Дали няма да се усети?! Скритата ми самоличност започна да се пропуква, а трябваше да се залепи задължително! И дали счупеното щеше да се прикрие???

Двадесет и първи век.

Един човек, жадуващ за справедливост.

Една жена, която обърка всичките му планове...

Сега накъде?

Не се притеснявай, всеки герой е добре дошъл!

Нямаме търпение да видим всичко от теб и Етелдреда.

Добре дошъл!