Message from the Death

Кап. Кап. Кап.
Единственото нещо, което в момента раздираше тишината. И ехото от тях се буташе в тъпанчетата ти. Недей да й вярваш...
Събуди се...
Отново и за последно.

На кого не трябва да вярваш? Тези думи са ти толкова познати. А, да... онова момиче с теб.

Огледай се - нея я нямаше. Дори стаята или помещението не беше същото. Атмосферата се е променила тотално, а влажността в дробовете ти щеше да ги пръсне. Трудно дишаше. Трябваше ти известно време. Все едно си се напоила с толкова много тютюнев дим, че не можеш дори да вдишаш учестено. Не можеш да вдишаш по никакъв начин.

Може би ако се успокоиш и фокусираш, ще се оправят нещата.
Мхм.
Май се получава и става по-добре. 

Но къде се намираше?!

Това помещение не ти се струваше познато. Изглеждаше ново и странно. А онова момиче дали е добре?
А това, което стои върху някакво... легло?
Не.
Изглежда като масажно легло. Просната жена върху него, с руса коса, по лице. Това беше Монтморанси Катарцелан, която се изгуби някъде... цък за разяснение

Дали няма да е добре да видиш дали може да й помогнеш?
Това, обаче, което Алара няма да знае е, че Монтморанси няма да е много приятелски настроена към нея, защото й няма никакво доверие.

Резюме: Тъй като Монтморанси се изгуби някъде, цялото това помещение беше затрупано с късове скали, които паднаха и опропастиха цялото място. Оттам насетне явно магически се е реставрирало и сега Монтморанси е просната върху масажното легло. 

В един момент Монти вилнееше гола в стая с непознати хора, в следващия сънуваше, че бе на снимачната площадка на третия сезон на Ергена. Само дето тя беше и жената, бореща се за сърцето му, и самият ерген, за когото се бореше, че и водещият. Едновременно рецитираше поезията, която ѝ подшушваха в ухото, раздаваше и приемаше рози. Зави ѝ се свят. Кога щеше да спре това страдание; тя не беше жена за един мъж. Или пък мъж за една жена. В просъница усети как някой я разбутва и примлясна уморено:
- Имай едно наум - провлачено промърмори, докато Алара я обръщаше по гръб. Монтморанси не знаеше за случващото се в момента, иначе щеше да връчи на момичето някой и друг медал за екстремни спортове. Не много хора бяха успявали да подместят Монти току-така, тя беше жена с едър кокал. Малцината мръдвали я, в свободното си време обръщаха гуми на трактори за забавление. 
Всичко от това обаче беше без значение в момента. Монтморанси нямаше спомени, нито понятие за време и пространство. Когато отвори очи, лежеше гола-голеничка, с Алара над лицето си и пищната монтина гръд помежду им. 
- Докторе?  - в гласа на блондинката прозвуча изненада. - Направихте ли отливката на гърдите ми вече?