Two drinks confuse all world

Две питиета…

С главоболието можеше да се справи, световъртежът беше по-голям проблем.

- Повече няма да се събуждам махмурлия. – все пак успя да се надигне и отвори очи. Типично за всеки човек в неговото състояние, първоначално се опита да опознае обстановката. Всичко му се сливаше и размазваше пред погледа и му отне известно време докато се адаптира към светлината. Някак си всичко му беше непознато, нямаше идея как е дошъл тук, къде всъщност е това тук или… изобщо кой е той. Сърцето му затуптя и лека параноя го обхвана, примесена с главоболието и световъртежа, за момент изпадна в състояние на паника.

- Мамка му! – в този момент погледът му спря върху трите чаши с различни течности и надписа пред тях. В състояние на уплах не им обърна много внимание. Започна да оглежда самия бар и се ориентира, че е в някое средно по клас заведение с няколко маси и места на бара, модерно обзаведено. Със сигурност преди не е идвал тук. Вратата, която би трябвало да е изход, се намираше от другата страна на масите. Нямаше никой, беше сам. Стори му се доста странно, но сега единствената му мисъл бе да излезе от това място и да разбера къде е, както и как е стигнал до тук. В опита си да слезе от стола за малко не падна от него. С премерена, но не много стабилна крачка се понесе към вратата. Успя все пак да бутне две от масите, но стигна благополучно без да падне.

- Къде съм, по дяволите? - каза под носа си докато се опитваше да отвори вратата, напълно забравил за чашите.

Какъв късмет... заключена врата. Не му стигна времето да премисли нещата, защото подскочи внезапно стреснат от падането на чашата. В момента, в който се обърна, вече акъла му не беше на мястото си. Абсолютно никаква представа, асимилация или каквото и да е състояние близко до адекватност не можеха да оприличат моментното му състояние. Нацяло изгуби ум и дума. Просто стоеше вцепенен до вратата, гледайки към бара. Какво иначе би могъл да направи? И така мина известно време...

"Сънувам". Тази мисъл му донесе леко спокойствие и се престраши да направи крачка напред. В крайна сметка в сънищата всичко беше възможно. Въпреки всичко, крачките му бяха супер плахи.

- Къде съм?