We are broken from the start.

Име: Теон Грейсън
Години: 20
Професия: Broken Pianist
Лик: Бой Епик




15.10.2019
Главата не го бе боляла така от...никога. Никога! Болката бе проницателна. Започна плавно, но скоростта ѝ на растеж бе експоненциална. Чуваше чужд писък. "Спри! Мо-моля те...спри..." Не чуваше момичето само той. Писъкът ѝ се изолира от заобикалящата се среда и в момента ясно го чуваше в главата си. Сякаш бе единствено и само там. Разконцентрира се. Не можеше да продължи. Пръстите му натиснаха клавишите.
"Не чувам...НЕ ЧУВАМ!", крещеше умът му. Подпря лакти на клавишите и друг фалшив тон се възпроизведе. Но той не чуваше нищо. Нищо от музиката. Само чуждият писък. Пръстите му се заровиха в косите му, за да притисне с тях главата си - не че помагаше изобщо.
-Теон! - друг глас се намеси в репертоара. - Теон, Тео...

Flashback - 10.09.2019
-Казах ти, че закъсняхме! Винаги ли трябва да чакаш последния момент, за да свършиш нещо? - гласът на Мал прозвуча раздразнен. Не обичаше да прави нещата в последния миг, но това пък бе нещото на сестра ѝ.
-Много ме е яд, Малориии! Знаеш ли колко много исках да ида...ако се разплача, ще ми кажете ли, че има билети?
-Кая!
-Леле, съжалявам! - "Теон, трябва ли всеки божи ден да се буташ в някого?" - Извинявайте, момичета! - повтори, все едно бе чул съжалението си само в ума си, но не го бе изказал гласно.
-ТЕОН ГРЕЙСЪН! - Кая без малко изпищя, но приближаващата ръка на Мал, с която да запуши устата ѝ, бързо стигна крайната си цел.
-Аз също съжалявам!
Кая мъцаше, докато на Малори не ѝ омръзна да възпира сестра си от пореден опит да си отвори устата и да каже някоя глупост.
-Толкова съжалявам и аз, че няма да мога да ви слушам... - сестрите си размениха типични погледи за ситуацията.
-Не е задължително...само двете ли сте?


16.10.2019
-Теон! - чу нечий треперещ глас. Отвори очи бавно, но без никакво затруднение. - Момчето ми!... - гласът на майка му бе станал писклив, което, всъщност, го изнерви.
-Какво се случи!? - искаше да знае преди всичко, не му беше до лигави истории.
-Ти...тя...аз...не знам, не знам! Наистина. Ти просто спря да свириш, а в залата се чу викът на някакво момиче и после...ти...загуби съзнание. Тя...тя също...
"Коя е тя?", беше объркан. Може би не трябваше нищо да пита точно в този момент. Нищо не разбираше.
-Ще ви помоля да излезете - друг глас. - Пациентът има нужда от почивка.

17.10.2019
"Теон Грейсън спря да свири по време на участието си. Малори Корбин все още е в безсъзнание, от това което знаем. Родителите на двамата не казват нищо по случая..."
-Защо се тормозиш да гледаш новините, Тео! Радвам се, че вече си по-добре - майка му седна отстрани на леглото.
-В коя стая е Мал.
-Мал?
-Малори. Балерината.
-Аз...откъде да знам, Теон!
-Научи, майко!

-Полудя ли? Къде отиваш?! Не ти ли казаха да си почиваш, Тео, моля те!
Не осъзнаваше изобщо какво се бе случило. Цялата ситуация беше прекалено странна, а той сега неприкрито се измъкваше от стаята си.
-В коя стая се намира Малори Корбин - на рецепцията нямаше да са много отзивчиви. Вече го виждаше.
-Роднина или близък сте на пациетката?
-Не съм им ѝ никакъв, но ако не ми кажете, ще отворя всяка врата в шибаната ви болница и пак ще я намеря, ясно?

-Не оставайте прекалено дълго, господин Грейсън!
Кимна на мъжа и влезе в стаята. Миризмата на болница го отвращаваше и още днес щеше да се прибира. Не искаше да стои на това място дори секунда повече - това, че болницата бе частна и добре обзаведена, не променяше фактите. Продължаваше да е противно място, на което оставаше по-дълго само заради момиче, което дори не познаваше. Писъкът беше неин. Той самият имаше марли в ушите, които бяха попили кръвта, която се бе стекла от ушите му. Виждаше много подобни и в нейните. Не седна. Просто обиколи леглото, за да разгледа. Не можеше да си обясни какво точно се бе случило. Но знаеше, че ги обвързваше.
Тя отвори очите си.
Тръпки преминаха по тялото му и сякаш чужда болка се настани отново в главата му.

Няма да участват в Инфекцията.
Both dead.

Включвам се!

И двамата сте одобрени!
Добре дошли! ^^