Царящата наоколо тишина бива прекъсната от звука на отварящи се клепачи. Завесата се повдига, разкривайки сините океани, които се крият под нея, ала единствената публика е разпилените наоколо празни и пълни бутилки, лежащи в компанията на игли и таблетки. Уилям се взира наоколо, докато мисълта,че нещо не е наред бавно се образува в напълно празното му съзнание. Тя е по-скоро първичен инстинкт, породил се в тази първа секунда от неговото съществуване. А с течение на секундите тялото му започва да желае кислород, съпротивлява се само срещу себе си, забравило дори как се диша. Отнема му почти минута, за да си спомни, че трябва да поеме дъх. Навярно така се учат новородените в първите мигове от своя живот. Той сега е именно новородено, поне докато инстинктите и мускулната памет не му припомнят основните функции на тялото и умът му. Тези, които са му необходими за да оцелее, тези, които са вродени и други, които е придобил през годините. Именно такъв придобит навик е появилото се сякаш от нищо желание да докосне бутилките, да протегне ръка към тях, да ги разгледа. Любопитен е като малко дете, но секунди преди да задейства движението на тялото си някакво неприятно чувство се заражда у него - вероятно е страх, макар, че Уилям дори не е наясно, че това, което изпитва, хората наричат "страх". Уилям дори не знае какво е празнота, макар да я чувства, защото е изпълнен единствено с нея. Клатушкащите му се очи се отправят в посока на прозореца, само, за да срещнат гледката през него, която представлява едно сравнително голямо синьо-зелено топче. Сякаш можеш да протегнеш ръка и да скриеш Земята в шепите си, ала той дори това не знае.
Като малък понякога се случваше да се замисли какво ли би било ако можеше да започне живота си отначало, в друго семейство, при други обстоятелства. Щеше ли умът му да се развие в същата посока. Щеше ли отново да изпитва желанието да вършее, пръскайки насилието си наоколо. Винаги бе обвинявал майка си за чудовището, в което се бе превърнал. Ала никога не можеше да е напълно сигурен...дали злото не бе дълбоко вкоренено в него, дали нямаше да го преследва където и да отидеше, в чието и тяло да се родеше. Сега получаваше шанса да открие отговорите на тези въпроси.
И ако до сега бе ходил по земята, оправдавайки постъпките си с някой друг, то вече всичко зависеше от него и това, което се крие в сърцето му. Има два вида чудовища - създадени от човешки постъпки и тези, които се раждат с това предназначение. В коя от двете групи попадаше Уилям Шнецер?
Пътят до отговора навярно ще е дълъг, но всичко винаги започва с една единствена крачка напред.
И сега празният му нищо неподозиращ мозък трябва да реши - ще докосне ли бутилката или ще се втурне към вратата, дори когато си няма и на идея какво означава думата "врата", още по-малко - нейното предназначение.
Подкрепете ни в БГ ТОП!
» Предложения
» samuel hwang.
» Запазване на лик
» Voices, voices, voices...
» Сам Сириус
» Дориан Форд
» Отсъствия
» The beast in your chest getting bigger