To live a second life...

"Ти си най-ценното за мен!"

"Предпочетох работата пред нея?"

"Господин .........., вашата съпруга....... Съжалявам...

съжалявам...."

Мале, главата как те боли...

Изправи се...

Огледай помещението.

Толкова ти е непонятно.

Забравил си всичко,

явно ударът на земята е бил силен.

Но не виждаш рана...

Само болка,

силна...

световъртеж...

болки в тялото...

Къде се намираше?

Цялата зала лъщеше,

и проследяваше всяко твое движение.

Ехото ти от възклицанията полюшваше огромните полилеи.

А лъскавия под беше твоята опора... в буквалния смисъл,

заради това и те боли всичко.

Но най-ужасното е, че не си спомняш кой си...

Това сигурно те влудява?!

Как може да не помниш себе си???

Дишай...

Изправи се.

Силен звук на авариен сигнал.

Огромен червен бутон

се намираше близо до изхода на стаята.

Прозорците бяха продълговати,

и само бяла светлина можеше да видиш.

Зад теб имаше огромен, златист трон.

И това беше единственото в стаята.

Бутонът пред теб.

И открехнатата двукрилна врата зад него...

Сякаш те приканваше да тръгнеш натам?!

И зад вратата се чуваха автомобили...

Избери накъде ще потеглиш...

Вариант №1 - тръгни към трона и го разгледай.

Вариант №2 - натисни червения бутон.

Вариант №3 - излез от вратата зад бутона. /външната врата/

Danger Path included - това е път, който е опасен и скрит измежду някой от вариантите. Ако попаднеш на него, ще загубиш определени точки здраве. Успех!

Ако имаш въпроси - не се колебай да се свържеш с мен.

Не забравяй - героят ти не помни нищо от миналото си.

Ехо! Някой чува ли ме?!
Господинът без име отвори очи и почти веднага се намръщи от ужасния шум, който караше всичко наоколо да вибрира. Включително и цялото му тяло. Надигна се, за да се подпре на единия си лакът. Огледа се, но от светлината му се наложи да притвори очи. Едва сега усети главоболието, което притискаше главата му с всичка сила. Почувства се смазан. Не само от царящия хаос в мислите му, а и заради този наоколо. Къде, по дяволите, се намираше и какво правеше тук?! И кой беше той?! Преви се, защото не можеше да се съсредоточи, а беше напълно сигурен, че ако настане тишина щеше да си спомни всичко. Сигурно някой го беше дрогирал или ударил силно по главата. Беше въпрос навреме, за да си дойде всичко на мястото. Все пак с длан опипа тила си с намерението да открие някаква рана, но такава не намери.
Изправи се на крака и се огледа. Вдиша и издиша. Трябваше да се успокои, а изпитваше трудност. Погледът му се спря върху размазаното му отражение. Това той ли беше?! Усмихна се с неприязън и лицето му придоби грозно изражение. Шумът му пречеше да остане спокоен. Имаше чувството, че игли се забиват навсякъде по тялото му и това го принуждаваше да действа. Просто да стори нещо и да се махне от проклетата стая. Приближи се към единия от прозорците. Залепи чело на него, но не виждаше нищо. Само ослепителна бяла светлина. Удари с юмрук по стъклото, но нищо не се случи. Изведнъж се изпълни с гняв. Разтресе цялото му тяло и почти заглуши ужасния силен звук. Оказа се в ситуация, в която не можеше да се фокусира над едно нещо. Беше нетипично за него. Усещаше го, но нямаше идея защо. Що за човек беше?!
Извърна глава и чак тогава тъмните му очи се спряха върху красив златен трон. В погледа му се прочете изненада. Това някаква евтина шега ли беше?! Отдръпна се от прозореца и направи крачка към него. В последния момент видя бутона. Това спасението ли беше?! Щеше ли да настъпи тишина?! Фокусира се върху вратата отзад. Част от него му нашепваше да се запъти към нея и да се махне от това място. Но логиката се намесваше и отхвърляше това прибързано решение. Можеше да е капан. Вдигна глава и се огледа. Къде бяха проклетите камери?! Наблюдаваха го. Знаеше го. Нямаше да рискува и да играе тази извратена игра. Щеше да намери начин да се измъкне. Само трябваше да помисли и да се ориентира в ситуацията. Вдигна ръце и запуши с длани ушите си.
Мисли! Мисли!
Крещеше си вътрешно, но решение не намираше. Трябваше да почака и да анализира ситуацията. Не можеше да се хвърли просто така и да действа. Огледа се отново и направи крачка назад. Нямаше да рискува. Щеше да състави план, когато част от картите се разкриеха на масата. Продължи да отстъпва. Петата му се удари в нещо твърдо и извърна глава. Беше стигнал до трона. Обърна се изцяло около него и го заобиколи. Оглеждаше го. Нарочно ли беше оставен тук?! Какво символизираше?! Опря длани на него и впери поглед във вратата. Щеше да почака.

Златистата обвивка на стола започна да се отлепя бавно.

Частиците злато се разпръснаха из въздуха около теб.

Бяха като листчета, които са отронени от клоните на дърво.

Но вместо да падат,

се изкачваха нагоре.

Изглеждаше красиво.

И явно фокусът си го биваше.

Остана само един дървен стол с кафеникав цвят.

Аварийните сигнали спряха.

Стана тихо.

Бялата светлина по прозорците започна да избледнява.

Започна да става сива,

после прозрачна.

Започваше да се избистря,

да става черно,

тъмно...

и хиляди звезди.

А на един от прозорците - Земята.

КАКВО?????

Земята?!

Това някаква шега ли беше???

Този фокус вече наистина си го биваше.

Но ти чуваше коли зад открехнатите врати?!

Там какво би имало?

/да беше го избрал.../

И сега?

Свистене на нещо над теб.

И плавно падане на златен лист.

Плавно...

Можеше да го хванеш.

И го правиш.

Лист хартия,

на който пишеше:

"Тронът е пътят към спасението.

Тронът е пътят към желанието.

Към вечността

и... съхранението на душата."

Да седнеш на трона?

Дали това е правилното?

Ами, ако е някаква уловка?!

На един от прозорците, обаче,

освен звезди, Луната и Земята,

виждаш и някакъв тъмен силует,

който стоеше и не помръдваше.

Страшно...

Вариант №1 - седни на трона.

Вариант №2 - приближи се към силуета.

Ахна. Не очакваше да види нещо такова. Затова и остана напълно безмълвен пред разкрилата се гледка. В първите няколко секунди се засмя от шока, който го разтресе. След това главата му се изпълни с натрапчиви мисли. Не беше възможно. Логиката в него се бунтуваше и отказваше да приеме политането на листчетата за нещо нормално. Имаше друго обяснение. Не знаеше какво, но съществуваше. Умът му трескаво търсеше някаква друга интерпретация и тя беше съвсем проста – дрога. Да, точно това се беше случило с него. Тогава защо не се чувстваше различно?! Случващото се напълно измести притеснението, че не помни кой е. Изглеждаше твърде зает да намери решение за очевидното, а след това щеше да се бори с останалото.
Отвратителния звук спря и Франц си отдъхна. Сведе поглед и чак тогава осъзна, че от трона нямаше и помен. Имаше само обикновен дървен стол. Не успя да помисли над поредната изненада. Всичко се случваше толкова бързо. Не можеше да си поеме спокойно дъх. Объркваше се и изпитваше трудност да търси поредното логично обяснение за станалото. Главата му пулсираше от главоболието, което с острите си нокти го дереше отвътре.
Извърна глава към прозорците. Ярката светлина вече не осветяваше голямата стая. Напротив, започна да се случва нещо различно и неописуемо. Мъжът премига и вдигна ръка, за да разтрие с пръсти очите си. Когато ги отвори не видя промяна. Не, не. Наистина го бяха дрогирали. Започна да се отдалечава от трона. Целият беше пребледнял. Ситни капки студена пот започнаха да избиват по челото му. Отказваше да приеме случващото се за истина. Отстъпи още няколко крачки назад и гърбът му удари стената. Това със сигурност беше някакъв екран, който показваше видео от Международната космическа станция. Сега беше напълно сигурен, че си играят с него. До преди миг беше чувал шум от коли. Да, точно така! Беше на Земята и никой не можеше да го убеди в противното.
Ядоса се. Гняв накара цялото му тяло да се разтресе. Не знаеше кои са тези нещастници, но нямаше да им позволи да се гаврят с него по този начин. Все някога щяха да се покажат. Не можеше да го оставят да гние в тази проклета стая завинаги. Или можеха?!
Падащият лист го накара отново да вдигне глава нагоре и да протегне ръка, за да го улови. Пръстите му потрепериха. Личеше си, че е нетърпелив да грабне следващата част от този странен пъзел. Искаше да го разгадае и след това да продължи с живота си. Но по кой начин точно след като не помнеше нищо от него?!  
Сви неразбиращо вежди щом очите му се плъзнаха по думите. Какво значеше това?! Трон вече нямаше, а само един прост стол. Погледна към него и устните му се свиха в тънка линия. Написаното звучеше твърде философско и... измамно?! Франц вече не вярваше на нищо, което се случваше в това помещение. Смачка листа в длан и го направи на топка. Задържа го. Не го пусна да се изтърколи в краката му.
Кафявите му очи забелязаха тъмния силует в ъгъла. Наблюдаваха го. Не беше сам. Направи се, че не го вижда. Отказваше да играе по техните правила. Щеше да остане верен на себе си. Вярваше, че се намира в достатъчно добро състояние, за да взима правилните решения. Щеше да чака. Все някой щеше да се измори в тази игра на котка и мишка.
Затова и се приближи до трона, който вече не беше така красив и привлекателен. Не златните му оттенъци бяха привлекли вниманието му преди, че да го отблъсне липсата им сега. Чувстваше се изморен и най-вече объркан от случващото се с него. Седна на стола и с длани хвана главата си. Опря лакти на колената си и се отпусна. Малко почивка. От това имаше нужда.

Да не виждаш какво се случва около теб.

В тази стойка, на която си - 

това нямаше да е никакъв проблем, нали?

Да си починеш.

Да поживееш в своят свят,

че си всъщност дрогиран,

а да не осъзнаваш, че това е истина.

И как би повярвал, наистина,

ако не ти се случи нещо,

което да усетиш...

Спокойно...

Нищо няма да усетиш,

поне не сега.

Цялата стая започва да се променя.

Силен писък на коли започва да се размива,

и да изчезва,

и всичките стени да се променят,

Земята и звездите изчезват,

на тяхно място се появиха дървени стени,

стълбички,

пред теб се изобрази огромна маса

с около дванадесет дървени стола, като на този,

на който си седнал.

Масата беше отрупана с различни вкусотии,

имаше малки прозорци от двете ти страни,

които изобразяваха зеленикава площ,

долини,

планини...

В момента се намираше в дървена къщурка,

а преди няколко секунди беше на различно място.

Явно тези наркотици си знаят работата...

АААААААААА

нещо ти привлича вниманието,

нагоре по стълбите.

Над теб явно има още един етаж,

чуваш тежки стъпки да прибягват нанякъде и спират.

Врата има пред теб,

вече няма помен от онази другата с звучащите коли зад нея.

Вратата беше също дървена, избродирано перде

закриваше стъклото.

Какво ли имаше от другата страна?

Толкова много варианти имаш...

Стъпките отново се чуха на този или това,

което беше горе,

но далеч по-забавени и спокойни.

Все едно слизаше надолу,

или пък просто се разкарваше?

Кой е горе?

Гладен ли си?

Какво има зад вратата на тази къщурка?!

И как тронна зала се преобразува на това?!

Мога само да кажа,

че имаш възможността да избереш

това,

което искаш.

Успех!