One last smile before the end...

**The Cosmos** · by **The Cosmos** Сря Апр 07, 2021 2:36 pm

Усмихни се...

Снимат те.

А, чакай,

ще се наложи да се събудиш първо.

Сензорите на цялото ти тяло няма как да се включат,

ако... спиш...

Нали?

Предполагам, че е същата функция като при другите планети.

И другите хора.

СЪБУДИ СЕ!!!

Но внимавай...

Баааавно...

Бавно.

Едва ли ще ти е до усмивка, нали?

Но...

Има време за всичко.

Очите ти ще прегорят от тази силна,

луминесцентна светлина, която озарява цялото ти тяло.

Или поне лицето,

защото всички други части на тялото ти са бели.

"Завързани" с жилетка от онези...

Които се залепват отзад,

или...

Просто не можеш дори и ръцете си да движиш.

Още по-ужасното е, че имаш някаква лепенка на устните си.

Е, така съвсем никакъв шанс да се усмихнеш, нали?!

Колко гадно.

Уж това ти е едно от най-приятните неща,

които може би те успокояват.

Ама помниш ли го?!

Ще ти отговоря може би на единствения въпрос,

на който ще намерим отговора... НЕ!

НЕ... нищо не помниш!

НИЩО!

Дори себе си.

Дори името си.

Близките ти.

НИЩО!

Успех...

Изправи се...

Помещението си беше просто една нормална психиатрична стая,

нали,

с онези меките стени отвсякъде.

И пред теб една черна врата.

Вдясно от нея имаше червеникав говорител.

Вляво, пък, зелен.

Хм...

На тях имаше само по един бутон.

Play.

Примигваха като все едно беше в казино.

Усещаш как се задушаваш от тази лепенка,

но, МАМКА МУ, не можеш да я отлепиш.

Ръцете ти са вързани в тоя... парцал,

или какво то е там,

не съм много наясно с човешките неща.

Дишай...

Опитай се да се концентрираш.

Световъртеж те поваля,

силно главоболие

и за капак на всичко - тая отвратителна светлина.

И тази смотана тишина, която навлизаше с пълна сила в ушите ти,

толкова дразнещо!

Опитвай се да викаш,

няма да успееш.

Явно ще се наложи да избереш един от тези варианти.

Но внимавай...

Danger Path е включен.

Вариант №1 - натисни червения говорител.

Вариант №2 - натисни зеления говорител.

**Jason Morrison** · by **Jason Morrison** Сря Апр 07, 2021 4:51 pm

Светлина. Мрак. Светлина.

Сънуваше ли?

Тази мисъл му се стори абсурдна.

Сви очи. Нещо му пречеше да ги отвори широко. Осъзнаването на причината дойде само една секунда по-късно. Всичко изглеждаше бяло. Изгарящо бяло. Само светлина. От устните му се изплъзна лек стон, който приличаше по-скоро на ръмжене. Последваха няколко опита да отвори очите си, които не се увенчаваха с успех. Опита се да премести лицето си далеч от светлината, но тя сякаш бе съсредоточена единствено и само върху лицето му. Направи опит да раздвижи ръцете си, но осъзна, че не може. Стисна очи и направи ново усилие, но безуспешно.

Ръцете му бяха вързани. Това изглеждаше като единственото логично обяснение. Нали? Кой го беше вързал и защо? Моментна вълна на гняв заля съзнанието му; щеше да намери проклетника и да го накара да си спомни добре, че никой не можеше да прецаква.... Чакай.. Не. Защо собственото му име някакси бягаше от мислите му?

Не. Вероятно все още беше дезориентиран. Объркан. Майната му на името; щеше да намери негодника и да ... Опита се да извика гневно, но осъзна, че на устните му имаше лепенка. В резултат на това, гневният му вик наподобяваше по-скоро звук на ядосано и пленено животно, което беше готово да покаже нокти и зъби на всеки, дръзнал да се приближи. Само че ръцете му бяха вързани, а устата –запушена. Колко заплашително можеше да изглежда човек, попаднал в неговата ситуация? Ако устните му можеха да се изкривят в гневна усмивка, вероятно щяха. И нещо му подсказваше, че това нямаше да е първият път, в който лицето му се оформяше именно в подобно изражение.

„Мисли. Мисли. Може би вече можеш да отвориш очи? Може би вече светлината нямаше да е толкова силна и изгаряща?“ Успя да задържи очите си отворени, но му трябваше минута, за да привикне с обстановката. Помещение, което наподобяваше... „Стая в лудницата.“ Не знаеше защо имаше представа как би изглеждало подобно място, но не му трябваше повече от секунда, за да е убеден, че се намира именно в такава. Без да прави каквито и да било резки движения, той се изправи и продължи да оглежда. Да преценява. Да търси изход.

И нямаше как да пропусне огромната и черна врата, която се намираше точно срещу него. Нямаше прозорци, нито каквото и да било, освен меки стени. И тази черна врата. Направи крачка напред и погледът му бързо се прехвърли към говорителите, разположени от двете страни на вратата. От едната страна говорителят беше червеникав, а от другата –зелен. Опита се за пореден път да освободи ръцете си, но безуспешно. Лепенката започваше да го задушава, а непредвидимите изблици на гняв го караха да диша по-учестено.

„Успокой се. Държиш се като дете.“ Помисли си и затвори очи, за да успокои дишането си. Трябваше му спокойствие. Трябваше да помисли. Резките движения от по-рано накараха цялото му тяло да потрепери от внезапното главоболие. Почти падна на колене, но направи всичко възможно, за да удържи на болката, дразнението от светлината и желанието му да разкъса проклетата лепенка със зъби. Стисна челюст и продължи да се опитва да забави дишането си. Някакси знаеше, че това би му помогнало.

Когато отвори очи, погледът му премина през единия и другия говорител, а после и през бутоните. Премигването беше ритмично, спокойно. Очакващо неговия избор.

„Мисли. Мисли. Ти обичаш игри, нали? Това е игра. Трябва да е игра. Не знаеш защо си тук. Не знаеш кой си. Но знаеш единствено, че трябва да избереш. Мисли. Мисли.“

Направи усилие и изправи тялото си, след което се завъртя на една страна. Не можеше да ползва ръцете си и трябваше да импровизира. Натисна зеления говорител с лакът. И зачака.

Странно вълнение се плъзна по вените му.

Беше игра... нали?

**The Cosmos** · by **The Cosmos** Пет Апр 09, 2021 12:01 pm

Ех... един вечер отговор да видя тук.

Малко съм разочарован, обаче...

Искаше ми се да избереш червения бутон.

Вярно, щеше да изгубиш 20 точки здраве,

но следващия път ще се постарая повече.

Не.

Това НЕ го казах аз.

Не съм такъв...

Нещо става с мен...

Кой би бил така ужасен да те отвлече?

За какво си му?

И какво са ти дали, че не помниш кой си?

Явно някакво много силно вещество

или нещо друго.

Хм.

Дали би си помислил, че си в Космоса?

Дали би го повярвал въобще???

Най-вероятно в момента си мислиш само,

че си тук... в тая психиатрична стая.

И зад нея няма нищо друго,

освен коридор...

или нещо такова?

Нали се намираш в психиатрия?

Ха-ха...

Да.

Намираш се - друг път.

Стаята се разтресе.

Говорителят, който натисна,

започна да пръщи силно.

И спря.

"Добър ден, господин... " Пръщене отново.

Гос...по...

Мо...ри...

женски глас,

приветлив

ТЪН..... ПРССССС

ССССС

"ДОБЪР ДЕН!"

Мъжки, плътен, зловещ глас.

"УСПЕШНО АКТИВИРАНЕ!"

Хм?

ПСССССРРРРР ТУФ!

Вратата се разтвори с трясък и пара.

Бавно.

И те лъхна една пролетна,

красива и влажна миризма.

Огледай добре...

Ще се ококориш, убеден съм!

Виж добре...

Зад вратата се визуализираше огромна оранжерия,

някакви статуи, които приличаха на бухали,

ОГРОМНИ, сигурно 20 метра над теб.

Дървени мостчета...

Тук-таме някоя птичка.

И ... огромни стъкла,

които покриваха това пространство...

УАУУУ!!!

Погледни зад стъклата...

ЗВЕЗДИ...

ЗЕМЯТА...

????????????????

КЪДЕ СЕ НАМИРАШЕ????

One last smile before the end... 25dd3c937914f17dd1ff9a4ad81a0295

Огледай помещението.

ОГРОМНО Е,

сигурно ще ти трябва... дни?

Седмици?

Може да намериш нещо полезно.

Или пък нещо, с което най-малко да се освободиш от лепенката на устата ти,

или пък костюма, който носиш

и който блокира ръцете ти.

Свободно РП!

CREATIVE PATH ACTIVATED!

Ако имаш някаква идея, за каквото и да е било, можеш да го опишеш.

Успех!

**Jason Morrison** · by **Jason Morrison** Съб Апр 17, 2021 7:38 pm

Присви очи от раздразнение, когато пращенето накара цялата стая да се разтресе. Тъкмо когато раздразнението беше достигнало своя праг и тъмнокосият търсеше източника, за да го разбие с глава, в стаята отново се настани тишина. Перфектна тишина. Наруши я женски глас, който говореше, но ту се губеше, ту се появяваше. Каквото и да се беше опитала да каже, то със сигурност раздразненият азиатец дори не се опита да разбере. Това ли беше? Натисна бутон и получи в замяна поздрав, който вероятно беше записан на някоя издрана касета?

Гняв. Изпита гняв.

Но и това застина, когато се чу втория глас. Този път –мъжки. „УСПЕШНО АКТИВИРАНЕ“. Лекото объркване на лицето на тъмноокия бързо изчезна, когато вратата изскърца и се отвори. Очакваше да види празен и стерилно бял коридор, като във всяка една клиника за откачалки, но тези негови очаквания бързо се строшиха на милиони парченца. В стаята лъхна аромат на цветя, прясно окосена трева... Къде, подяволите, се намираше?

Пристъпи в новото помещение предпазливо. Сякаш очакваше всеки миг някой да се появи от някъде и да се опита да го натъпче обратно в стаята. Дали не халюцинираше? Може би наистина се разхождаше в коридора, но проклетите хапчета го караха да вижда оранжерия? Хвърли поглед на една страна, а сетне на друга. Никой не дойде и никой не се опита да го избута обратно назад. Тази мисъл направи крачките му с една идея по-уверени.

Засмя се. Или поне до толкова, до колкото му позволяваше лепенката.

Дяволите да го вземат... това определено не беше клиника за откачалки! Очите му поеха изцяло гледката; огромна разновидност на красиви цветя, стъклени стени, огромни статуи, дървета, птици... И стъкла. Стъкла, които опасваха цялото помещение. Приближи се до тях и очите му се разшириха от изненада. Виждаше огромно небе, безброй звезди и ... Земята?

Моментната му радост застина, заради новото разкритие. Където и да се намираше, то определено трябваше да се отърве от проклетия костюм. В това състояние беше напълно уязвим, а тази мисъл не му се нравеше. Ръкавите. Можеше да скъса с нещо ръкавите. Ако успееше да направи това, то останалата част от костюма не му пречеше.

„Трябва ти нещо остро.“

Трескаво започна да крачи из огромното помещение. Най-доброто, което успя да открие беше малко по-остър камък в подножието на един от мостовете. Свлече се до него, стараейки се да не падне. Опита се да намести ръкавите на острата част, но това изглеждаше далеч по-трудно, от колкото бе преценил в началото. На няколко пъти усети как камъка раздра по-скоро ръцете му, от колкото ръкавите, но това нямаше значение. Не се предаде, докато не чу разкъсването на плата. Използва цялата си налична сила, за да помогне на процеса и съвсем скоро успя да освободи ръцете си. Веднага се отърва от лепенката и се облегна на камъка. Нова порция смях изпълни помещението; този път –на триумф. Отпусна ръцете си и пое дъх, този път –през устата.

Когато се наслади на идеята, че може да диша, докосна водата, която циркулираше подобно на малка река и се виеше от единия до другия край на помещението. Вода. Където и да се намираше, знаеше, че ще му трябва. Но от къде можеше да намери нещо, подобно на шише?

Огледа се замислено и изведнъж се изправи рязко. След като беше натикан в стаята по-рано, трябваше да предположи, че който и да го е вкарал там, няма да иска да знае, че се е измъкнал. Нямаше да губи повече време. Погледна едно от дърветата и избра един от по-ниско висящи клони. Отчупи го, с усилие, но след още няколко минути оформления, вече имаше и оръжие. Или поне някакво подобие на такова.

Трябваше да разбере къде се намира. И да разбере кого трябваше да убие за това негово затваряне.

**The Cosmos** · by **The Cosmos** Вто Апр 20, 2021 1:26 pm

Докато се оглеждаше,

нещо привлече вниманието ти.

Красива е тази Райска градина,

но какво прави тук? Някъде...

Къде си ти, въобще?

В космоса ли си???

Дишай...

Сега вече свободно можеш да го правиш!

Не е ли невероятно усещане?

О,

щом толкова се смееш от щастие,

значи е такова.

Надявам се да не ти се смрази усмивката...

Скоро...

У...

Та, виж,

да те върнем на първия абзац.

Нещо привлече вниманието ти.

Не е ли изкушаващо?!

В една задънена

горска пътечка из тази огромна оранжерия,

ти откриваш някаква златиста ябълка,

която левитира ту нагоре-ту надолу.

До нея имаше и червена ябълка...

Ако решиш да ги игнорираш,

няма как да се случи.

Веднъж влязъл в тази "клопка",

не можеш да се върнеш.

Не, наистина,

нещо не ти позволява...

силово поле се активира в момента,

в който избра да влезеш насам.

И сега цялата оранжерия е зад теб.

Откъдето и да се опиташ да влезеш,

от леки възвишения вляво и вдяно,

няма да успееш.

Избери една от ябълките.

Пред теб те са двете.

Зад тях - има само няколко големи скали,

като все едно има някакъв проход...

Хм...

Избери една от тях.

Дори докосването на едната ще доведе до нещо друго.

Помисли добре...

Твоят герой изкушава ли се от пари?

И ако да... дали това не би било изкуплението,

ако избереш... неправилния вариант?

DANGER PATH INCLUDED!

Вариант №1 - вземи червената ябълка.

Вариант №2 - вземи златната ябълка.

**Jason Morrison** · by **Jason Morrison** Пон Май 24, 2021 4:29 pm

Продължаваше да крачи, докато прехвърляше импровизираното „оръжие“ от ръка в ръка. Щеше да открие все някого и, ако се наложи, щеше да избие с проклетия клон малко информация от него. Нещо в тази мисъл го накара да се усмихне; не знаеше дали е бил човек на насилието преди, но не изглеждаше като тази тема да го смущава много много.

Никого. Тишина. Само красиви цветя, зеленина и птици. Като истинска Райска градина. И всичко това –само за него. Нали? Е, нямаше никой друг наоколо, което означаваше, че може да „обяви“ Райската градина за своя. Засмя се първично, весело. Завъртя се бързо, докато не почувства необходимостта да се подпре на едно от дърветата. Погледна отново към „Земята“ и усети неприязън. Не помнеше защо или какво предизвикваше тези чувства в него, но ги усети ясно. Като лед, плъзнал по вените му. Лед на омраза и ненавист.

„Аз съм Крал.“ Помисли си налудничаво. „На Райската градина. На моята Райска градина.“

Отново се засмя и се извъртя рязко, продължавайки своята разходка из „малкото кралство“. Нещо привлече вниманието му и тъмнокосият се спря. Бавно закрачи по една от по-прикритите малки пътечки. Първоначално не разбра какво му се струваше необичайно в ситуацията. Сетне осъзна, че над земята левитираха две ябълки. Едната от тях беше кърваво червена и изкушаваща. Другата блестеше в златно и беше не по-малко забележителна. Очите му се местеха между двете ябълки; не изглеждаше като да има нужда от каквито и да било инструкции. Нещо му пречеше да закрачи назад, което означаваше, че се намира пред поредния тест.

Сериозното изражение на лицето му бързо се промени. Краищата на устните му се извиха нагоре. Направи още една крачка напред, заставайки точно между двете левитиращи ябълки. Пръстите му се протегнаха пътво към червената, но не я докоснаха.

„Изглежда вкусна. Но обикновена. Скучна. Безлична. Всеки може да намери червена ябълка, дори и толкова сочно изглеждаща, като тази.“ Прехапа устна от вълнение, когато се обърна към златистата. „Златна ябълка. Колко хора можеха да се похвалят, че притежават такава?“ Но беше прекалено лесно. Прекалено....изкушаващо. Нещо му подсказваше, че трябва да играе на сигурно и да не се поддава на своята суета.

Но тъмнокосият бързо заглуши този глас, опиянен от вълнението да бъде на подобно място. Негово място. Неговата градина. И това щеше да бъде неговата златна ябълка. Колко ли лоши можеха да са последиците от подобно решение? Все пак щеше да има проклета златна ябълка, която можеше да размени за нещо по-ценно, ако откриеше някой друг на това проклето място. Нали? С какво щеше да му послужи една обикновена ябълка?

Решението беше взето. Макар частица от него да продължаваше да се бунтува, азиатецът уви пръстите си около златистата ябълка и я придърпа към себе си.

**Sponsored content** · by Sponsored content

Welcome

Имате въпроси? Обърнете се към

Съобщения!

Имате въпроси? Обърнете се към

JACKPOTS

Бронзов сандък

Сребърен сандък

Златен сандък

Диамантен сандък

One last smile before the end...

One last smile before the end...

Re: One last smile before the end...

Re: One last smile before the end...

Re: One last smile before the end...

Re: One last smile before the end...

Re: One last smile before the end...

Re: One last smile before the end...