Sunny Bloody Florida...

**The Cosmos** · by **The Cosmos** Чет Мар 18, 2021 12:32 pm

Толкова крехка личност...

Която не е за първи път в списъците на Космоса.

Крехка.

Тиха.

На пръв поглед.

А след това?

Времето ще покаже...

СЪБУДИ СЕ!

Чуваш вълните на морето... или океана?

Не се знае.

Толкова огромна пясъчна ивица,

която в един момент се преплита с морето.

Събуждаш се.

Виждаш синьо небе,

без нито едно облаче.

Силен вятър разхвърля косите ти навсякъде.

/Можеш да опишеш дрехите си, няма да ги намесвам тях/

Няма обаче жива душа.

Сама си.

Зад теб се виждат палми и път към малка, гъста гора.

Сякаш беше на остров?

От едната страна има огромна висока скала,

върху която се белее къща на два етажа,

от викторианските.

Изглежда удивително...

Сякаш беше в Рая.

Но едва ли ще се чувстваш добре тук,

сама...

Свикнала ли си сама?

Защото на мен не ми пречи...

Нищо, че съм заобиколен от звезди и планети.

Но е много по-студено...

Не знаеш коя си!

НЕ знаеш къде си!

Имаш леко главоболие.

НЕ ЗНАЕШ, че си в Космоса.

Просто не изглежда като място в него, нали?!

Имаш и няколко варианти...

Вариант №1 - тръгни към гъстата горичка и пътя натам.

Вариант №2 - тръгни по пясъчната алея срещуположно от къщата.

Вариант №3 - тръгни по пясъчната алея КЪМ скалата и къщата.

Приятно РП!

И ако имаш въпроси - не се колебай да ми пишеш!

:love1:

**Evelyn Hale** · by **Evelyn Hale** Съб Мар 20, 2021 1:34 am

-Събуди се! - непознат за мен глас проехтя в главата ми. На кого ли принадлежеше? Сякаш говореше вътрешното ми аз, но беше толкова далечно, и също толкова нереално. -Да не би да полудявах? О, Господи само това ми липсваше! - Опитах[/size] да се раздвижа, но не можех, якаш бях вкочанена. - Да не би да не съм сред живите? - тази мисъл ме разтърси, а след нея нахлуха куп други въпроси без отговори.

-Хайде Евелин, събуди се! - казах си аз заповеднически! - Не може да си мъртва. Отвори очи!- Светлината, която се прокрадваше през гъстите ми мигли, беше толкова ослепителна, че ме накара да сбръчкам чело. -Къде ли се намирам? - все още се чувствах леко замаяна и доста объркана, но усетих завладяващия морски аромат. Полъхът на морския бриз ме обгърна и сякаш ми вдъхна нови сили. Отворих широко очи, поех дълбоко въздух и се изправих на лакти… - Оу не, не, не.. Не може да бъде. Мамка му! Наистина съм мъртва, дявол да го вземе!- Огледах се и осъзнах, че съм напълно сама, нямаше жива душа. Плеснах се по челото. - Толкова ли си слабоумна, мила? - смъмрих се сама. - Ако действително си в отвъдното, няма да срещнеш живо същество. - продължавах да си мърморя сама.

Направих няколко крачки, но само толкова, защото почти веднага се свлякох на колене. - Е, явно не съм в разцвета на силите си. Каква ирония..- изтупах ръце от пясъка, изправих се бавно, за да не последва повторно падане и внимателно се огледах. Имаше гъста палмова гора на около двадесет метра от мен. Не изглеждаше да е прекалено опасна, но пък беше рисковано. Не знам какво я обитава или какво има отвъд нея. Реших да продължа напред по плажната ивица, все някъде щеше да ме отведе. И да, оказах се права. Пред мен се разкри удивителна гледка. Стара къща във викториански стил, разположена върху масивна крайбрежна скала. От плажната ивица до къщата се стигаше по стръмна пътека. Не се поколебах и за миг, щях да поема по тази пътека, без да знам какво ме очаква там. Не чувствах страх, не чувствах нищо, защото единственото което знаех за себе си беше - името ми.

P.S. Надявам се да е добре написано, защото пиша за първи път от пет години...

**The Cosmos** · by **The Cosmos** Сря Мар 24, 2021 7:23 pm

Пп. Няма проблем, добре пишеш.

Бризът продължаваше да гали косите ти,

докато устремено се качваше към върха.

Тази къща изглеждаше наистина уникално.

Къде си?!

Дали си ударила главата си и си забравила,

че си на почивка?

Макар че нямаш рана на главата,

или нещо такова.

Само времето ще покаже.

Стръмната пътечка изведнъж придобива равен път.

Каменист, но равен път!

Зад теб можеш да видиш красотата на величественото море.

Вдясно от теб остава огромната скала,

която прикрепва в себе си тази красива къща.

Поне ти пази завет, ако не друго.

Пътят, обаче, изглежда малко по-дълъг от нормалното.

И все пак, с триста зора успяваш да го изкачиш.

Леко си запъхтяна, нормално,

но не е кой знае какво.

Ах... отново тази ужасна болка в главата.

Късметлийка си, че въобще помниш името си.

И сега...

Вратите на къщата изглеждаха огромни.

Но прозорците бяха затъмнени,

можеше да видиш себе си,

но не и какво има вътре.

Опитай се да отвориш вратата...

Не става...

Заключено е.

Точно срещу къщата има две пътечки,

ако тръгнеш към лявата

ще се натъкнеш на счупен сандък.

Може би в него има ключ?

А може би не...

Но преди да тръгнеш натам,

дясната пътечка,

в края й - има някакво поточе и

близо до един камък лъщи нещо мъничко...

Внимавай...

Премисли добре.

Danger PATH INCLUDED!!!

УСПЕХ!

**Sponsored content** · by Sponsored content

Welcome

Имате въпроси? Обърнете се към

Съобщения!

Имате въпроси? Обърнете се към

JACKPOTS

Бронзов сандък

Сребърен сандък

Златен сандък

Диамантен сандък

Sunny Bloody Florida...

Sunny Bloody Florida...

Re: Sunny Bloody Florida...

Re: Sunny Bloody Florida...

Re: Sunny Bloody Florida...