Fom the life of a bored engineer.

-        Имаш време до петък. – думите не успяха да го трогнат, той отдавна се беше отказал да гони срокове или да взима нещата на сериозно. Защо и да го прави? Той не се чувстваше на мястото си. За своите 27 години Джони вече беше осъществил няколко успешни инженерни проекта през свободното си време и тази работа му дотягаше много. Шефът беше тотално сдухан и подскачаше при най-малкия проблем. Време беше за промяна.

-        Няма проблем, ще успеем да влезем в срок.

Още от малък го гони белята. За сметка на всички похвали от преподавателите му през годините, че притежава голям потенциал, той хич не се спогаждаше с учебните среди и често отсъстваше по разбираеми причини. Бунтар по душа с твърда глава, уроците си ги взимаше по най-приятния начин – когато беше прекалено късно. Женкар.

Малко по-късно се прибра и се приготви за задължителната си тренировка. Животът към моментът му се струваше доста еднообразен и скучен. Имаше нужда от разнообразие и беше решил да си го осигури. Млад, успяващ инженер с афинитет към жени, какво повече му е нужно на човек, за да бъде щастлив? Две питиета. Без да се замисля проведе няколко разговора и се очерта вечерта да е интересна.