Xenia Kaelin Grey. LOCKED

Вървя към клиниката. Закъснявам. Не обичам, но последните дни се превръща в навик, а покрай това всичко се обръща и обичайния ред, по който се стича дневния ред се обърква тотално. Обикновено имам късмет. Последните дни ми се изплъзва и не мога да го догоня. Смятам, че всичко се дължи на прекалената работа. Отдала съм се на работата и на всичкото отгоре съм работохоличка. Не мога да оставам далеч от грижите за чуждите домашни любимци, като че ли са и мои собствени. Така и не намерих времето и енергията да си взема куче, макар че много искам. Нямам време да се грижа за нещо свое, затова не поемам риска.
Преди да вляза в клиниката извръщам глава и в далечината виждам фигура, която се свива и се скрива от погледа ми. Може би ми се е привидяло?
Оставам вгледана в далечината още миг, а след това изваждам ключовете от чантата ми, за малко да ги изпусна, отключвам и влизам. Ейлийн ме чака.
-Започва да ти става навик - усмихвам й се с най-възможно чаровната и извинителна усмивка, която мога да изкарам.
-Наистина съжалявам, всичко работи против мен тези дни! - за щастие, когато лекувах пациентите ми, всичко работеше с мен.
Мечтата ми се превърна в реалност благодарение на родителите ми. Иначе това място нямаше да го има. Последните месеци имаме доволно клиенти и се надявам някой ден да мога да върна парите на нашите. Бяха вложили прекалено много в мен и аз не исках да ги разочаровам.
-Предлагам да започваме? - другата жена ми се усмихна.
-Глътни си кафето и ще започнем с капризната персийка на Уолтър!
-Най-доброто за нея и отново няма да ни харесва!
Двете жени се засмяха.
Денят беше хубав.
Обичаен.
Нормален.
Не мога да предположа колко бързо щеше да се промени целият ми живот.
За секунди.
Но днес бях щастлива.
Не исках да мисля за утре.
Неопределена единица е бъдещето. Не мога да я преследвам и изследвам.
Затова ще живея днес с очакването да има утре...

tag: ---