Sheryl Lockwood - 24 - Student - Amy Jackson - LOCKED

Наблюдаваше я от известно време. Наблюдението обаче бе придобило по-различен характер от обикновените наблюдения. Обикновено гените го интересува, заради експериментите. Но последните дни сам усещаше разсеяността си дори в лабораторията си под земята. Трябваше да закопаят няколко трупа, поради поредица от неуспехи, които се дължаха именно на разсеяността! Опитваше се да се фокусира, но през повечето време мислеше само за нея.

Шерил Локууд.

Не знаеше много неща за нея. Но с името й и специалността можеше да се добере до важна информация като годините й, които тогава бяха само 20, датата на раждане беше 10.08.1997. Живееше в Калифорния с родителите си, но родното й място беше Лондон. Не знаеше причината, поради която се бяха преместили, но живееха тук от няколко години.

А днес беше денят, в който Джордж възнамеряваше да я доближи. Никога не бяха говорили, но покрай факта, че бе омагьосан от красотата й и усмивката й, смехът й, се застояваше в кафенето в университета по-често, отколкото обикновено - всъщност, обикновено не стоеше тук. Винаги пращаше друг да му носи кафето, защото не можеше да се занимава с глупости. Явно обаче можеше.

Знаеше, че и тя го наблюдаваше, но постоянно беше обградена от приятелките си, което Джордж не го устройваше, а не можеше да я преследва като пълен психопат (какъвто всъщност направо си беше). Изпитваше някаква странна необходимост да свърши нещата като хората, а ХОРАТА не му позволяваха! Улавяше усмивката й всеки път, но този щеше да й вземе двойно капучино с четири захарчета и поръсено със стърготини от шоколад, защото просто знаеше как го пиеше.

- Ще се справиш, не се притеснявай - седеше сама и учеше, изглеждаше напрегната, но в този ден беше сама, но не го и видя, защото беше прекалено заета.

Седна срещу нея и й подаде капучиното. Знаеше, че нейното беше свършило и въпреки че също знаеше колко е добре да поема големи количества кофеин, би казал, че нейното кафе е по-скоро десерт, отколкото в действителност кафе.

- Благодаря! - тогава му се усмихна, но този път вече знаеше, че усмивката бе предназначена само за него.