margot vega

- За какво ти е всичко това? - бях сериозен, докато те наблюдавах.

Изпъваше максимално тялото си в шпагат, а ръцете ти успяваха да достигнат пръстите на дългите ти крака. Обърна се към мен и изглеждаше учудена, леко ядосана - сякаш точно преди миг те бях залял със студена вода. Знаех колко много значат танците за теб и точно това мразех. Беше като обсебена. Искаше да правиш само и единствено това. Нямаше нужда да работиш, аз имах всичко, от което ти имаше нужда - щях да ти дам всичко, но името на брат ми близнак Тео беше постоянно в устати ти. Знаех, че сте двойка, но не понасях идеята за близостта ви - бях виждал танците ви и въпреки че ти постоянно твърдеше, че не трябва да се притеснявам и ми напомняше, че ме обичаш, отказвах да приема всичко.

- Остават броени месеци до Световното! - намуси ми се, скара ми се, а аз стиснах челюст, докато излизах от стаята.

Напоследък постоянно се карахме. Ти не искаше да приемеш, че си само моя, а аз не можех да допусна да не си.


Предложих ти брак. Не можех да чакам повече. Последните дни си беше взела почивка, защото навехна глезена си. Когато се почувства по-добре, изненадващо ти връчих билети за полет - Париж. Знаех колко искаш да отидеш там - там и ти предложих, защото не можех да чакам повече.

...

Както не можех да чакам денят на сватбата. Така държеше да бъде след Световното по латино танци, а аз така не исках да чакам. Бях щастлив, че прие, но не исках да те изпускам дори за миг - още не беше напълно моя и се притеснявах, че ще се изплъзнеш между пръстите ми като стиснат шепа пясък.

- Да го направим още сега! - предложих ти, но ти ми даде ясно да разбера, че не е това, което искаш.

Искаше да поканиш всичките си роднини, искаше да се успокоиш от стреса, който аз не одобрявах и който всичките часове наред тренировки, които те изморяваха - нямаше време за мен.

Настоявах прекалено много. Накрая ти склони. Бяхме насрочили друга дата, но я изместихме доста по-напред. Не беше доволна, но когато облече булчинската рокля виждах само усмивка - червените ти устните нея изписваха. Казахме си "да" месец преди Световното.

Ти нямаше търпение за този момент, дори на нашата вечер продължаваше да говориш за това с брат ми. Щяхме да прекараме първата си брачна нощ в хотела, в чийто ресторант организирахме празненството - имах късмет, че то се състоя, иначе ти нямаше да искаш.

Беше пийнала повече. Виждах как флиртуваш с рецепциониста преди да измъкна ключовете от ръката му и да се стърпя да него напсувам. Стиснах ръката си, а в другата стисках ключовете. Ти се изненада, но не каза нищо. Когато се качихме, ти продължаваше да се смееш и да продължаваш да говориш за това колко си щастлива, завъртя се около оста си, а след това седна на леглото, за да свалиш големите си обеци.

Не исках да го правя, но ти не ми остави никакъв избор. Юмрукът ми се стовари върху лицето ти и трябваше дни наред да криеш синината с много, много грим. Тогава се почувствах освободен. Ти изтрезня веднага и се сви към леглото. Не го очакваше.

- Излизам - не смятах, че ти дължа обяснение, но такова ти дадох преди да изляза.

Това беше моментът, в който сложих край на много неща в живота ти. Съсипах кариерата ти и унищожих целия ти живот.