My only nightmare is waking up in a world where you’re not mine.

Хората често казват, че всеки има своята собствена съдба и в съдбата на всеки има един специален човек, който дава смисъл на всичко.  Като дете често чувах това и си мислех, че са пълни небивалици, как е възможно на този свят където живееха толкова много хора, а да има само един единствен човек който да е отреден за теб?

Когато го срещнах бях просто дете, първоначално не мислех много за него, но с времето установих, че той бе по - различен от всички други. Връзката между нас не беше от онези за които се говореше във филмите или четеш в книгите, не беше онази магическата където те се видели и знаели, че ще прекарат животът си заедно... или поне за мен не беше. 

Никога не съм била кротка, тиха, покорна или срамежлива, дори като дете, никога не съм била от типа на "девойка в беда". Можете да предположите, че запознанството ми с Лука Морнингстар не беше най - приятното нещо на света. Всичко започна с огромна кавга и по - голямата част от познанството ни беше такава, ако ме попитате в кой момент нещата се промениха и започнах да мисля за него като любовен интерес и аз не мога да ви кажа. Това което мога да ви кажа е , че на 16 години вече мислехме за бъдеще заедно, за брак и деца. 

В този момент нито един от двама ни можеше да предположи какво щеше да се случи само няколко месеца по - късно, да не говорим за години по - късно. 

По начало животът ни е много различен,  аз съм отгледана от баба си след като родителите ми загиват когато съм на две, докато той е отгледан от любяща майка и педантичен и властен баща. В малкото градче в което живеехме често се шушукаше за баща му и нелегалните операции с които се занимаваше, но никога нищо не беше доказано от полицията. Джарет Морнингстар се бе опитал многократно да вкара Лука в своя бизнес и да го направи негов наследник, но Лука никога не се бе интересувал от това и винаги търсеше варианти как да избяга от това наследство.  Всичко вървеше в правилната посока, бяхме открили малко студио в Ню Орлиънс, където планирахме да се преместим, Лука бе решил да се пробва в армията надявайки се по този начин да успее да се отърве от баща си, а аз бях открила специалност която ме вълнуваше в тамошният университет. Всичко бе планирано и готово, само трябваше да изчакаме година до завършване на гимназията за да осъществим плана си...

Но този момент никога не дойде. Няколко месеца по - късно бе годишнина от смъртта на родителите ми и по традиция заедно с баба посещавахме мястото на инцидента който се бе случил в Шотландия от където по начало е родът на баща ми. Лука ни изпрати на летището и след дълго сбогуване с баба ми се качихме на самолетът. Това което никой не предполагаше обаче бе, че това няма да е нормално пътуване. 

Моментът в който слезнахме от самолетът на летището Абърдийн кошмарът за мен започна. Бяхме прибрани от гранична полиция, а след това много бързо преди дори да разбера какво се случваше се озовах в затворът с обвинение за наркотрафик. Първите дни и седмици превъртах в съзнанието си всичко случило се опитвах се да разбера как се бе стигнало до тук. Полицията бе открила няколко пакета кокаин скрити в подплънката на куфарът ми, който бях взела от Лука, ден преди да замина тъй като ципът на моят се скъса когато го затварях и нямах време да се занимавам да го оправям или да купувам нов. Но не вярвах, че е възможно Лука да знае за това, щях да го питам когато ми позволяха да направя своето телефонно обаждане. Но преди това да се случи получих заплаха, че ако си отворя устата не само аз, но баба ми и Лука щяха да пострадат. Не можех да рискувам затова направих каквото ми беше казано, замълчах, не казах нищо на никого, нито на съкилийниците, нито на полицията. Рано или късно истината щеше да излезе на яве, вярвах в това, не можеха да ме държат тук дълго аз бях невинна. 

Бяха минали няколко седмици, почти два месеца след задържането ми, в последно време не се чувствах никак добре, но не можех да разбера каква е причината, до моментът в който не почувствах остра болка в стомахът и не припаднах. Когато се събудих се намирах в лечебницата на затвора, а сестрата там със студено изражение ми заяви, че съм бременна. Първоначалната ми реакция бе, че това е невъзможно, че лекарите са объркали нещо, нямаше как да съм бременна. След което споменът за вечерта когато Лука ми донесе куфарът си си проправи път в съзнанието ми и онова което се бе случило същата онази нощ. В моментът в който приех новината в същия този момент взех решението, че каквото и да става аз трябва да напусна това място, не исках детето ми да се роди в затвора. Тогава в животът ми се появи Главен Инспектор Дънкън Скот, когато той дойде да разговаря с мен вече знаеше почти цялата история, беше я открил сам без дори да кажа дума и ми бе обещал, че никой няма да пострада, че ако му се доверя ще ме измъкне от там и ще мога да се върна към нормален живот заедно с баба, Лука и бебето ни.  Седем месеца по - късно бях на свобода и  на бял свят се появи синът ми, когото кръстих Кай. Не бях говорила с Лука от денят в който ни изпрати на летището, имаше много неща които не разбирах и още повече който не можех да кажа по телефона. Реших да се върна в САЩ и да говоря с него очи в очи, Дънкън уреди всичко, паспортите, билетите, качи ни на самолетът и имаше някой който да ни посрещне на летището и закара вкъщи. 

Когато пристигнахме вече беше късно и реших, че не мога просто така да се появя след почти година на мълчание затова останах в къщи заедно с баба и Кай. Това което не подозирах бе, че новината за Кай, за освобождаването ми от затвора, за връщането ми в малкото градче Уисконсин бе стигнало до ушите на не друг а самият Джарет Морнингстар. Същата тази нощ в домът ми възникна огромен пожар от който нямам никакъв спомен.

Събуждам се година по - късно в болнична стая без абсолютно никакъв спомен за миналото си, единственият човек в стаята се представя като Главен Инспектор Дънкън Скот, той ми казва, че е имало пожар, че баба ми и новороденото ми бебе са загинали в него, но аз нямам спомен за нищо от това. По време на пожара съм била тежко ранена поради което претърпявам множество пластични операции, година в кома, след това месеци терапия, но спомените ми така и не се връщат. Без спомен за миналото си, без вяра на никого освен на мъжът който е спасил животът ми аз започвам нов живот в Шотландия под името Шай Скот. 

Превъртаме лентата 10 години напред, с помощта на Дънкън успявам да стъпя на краката си, завършвам гимназия, завършвам университет и влизам в редиците на Интерпол като агент, работейки редом с Дънкън. В ръцете ни попада тоста сложен и многослоен и комплексен случай на наркотрафик, експлоатация на жени, трафик на оръжия и наеми убийства. Всички улики водят към картел чието свърталище е локализирано в дъждовните гори на Пуерто Рико. 

Кой би предположил, десет години по - късно животът отново би ме срещнал с Лука Морнингстар и то не къде и да е ами в джунглите на Пуерто Рико. Срещата ни отново не е приятна, дори бих казала е доста враждебна както и началото на новите ни взаимоотношения. Аз нямах представа кой е той тъй като миналото ми все още бе пълна загадка за мен, а след всичките пластични операции аз не приличах на себе си и той не можеше да ме разпознае. 

Следващите две години бяха изпълнени с множество интересни моменти, битки на характери и надпревара на работното място. По някаква причина моят Капитан и неговият Сержант решиха, че ще е брилянтна идея да организираме общ екип и не само това, но и да ни направят партньори в борба с "Ел Диабло" и картелът му. 

В онзи момент никой не подозираше, какво щяхме да открием по време на разследването си още по- малко подозирахме, че любовта между нас ще пламне отново и че само няколко години по - късно щяхме да бъдем щастливо семейство от 4 заедно с първородният ни син Кай, който сега носеше името Райлин и дъщеря ни Алтея.

През колкото и препятствия да ни поставяше животът, загубена памет, живот на крачка от смъртта, прострелни рани, изтезания в края на деня Лука беше мъжът когото обичах и човекът с когото исках да прекарам животът си. 

My only nightmare is waking up in a world where you’re not mine.