andrew williams || subject ro5s13os

- Не можем да го дадем, Майкъл! - жената плачеше.

Само че решението вече беше взето. Никой не я питаше какво искаше, какво не искаше, какво можеше и какво не можеше.

- Нямаме пари, Аня! - мъжът беше нервен, а плачът на жена му го изнервяше още повече.

НЯМАМЕ ПАРИ! - вечното оправдание. За всичко. Всеки път. ВСЕКИ ПЪТ. Но този път ... този път беше толкова различно. Щяха да им дадат толкова много пари, че нямаше да се налага с години да мислят за всичките тези проблеми - сметки, кредити, може би дори работа. Беше толкова лесно. Трябваше просто да подпише. Един единствен подпис и животът им щеше да продължи, но щеше да бъде много по-добър ...

... само че без Андрю ...

- Той е наш син! Няма да ти го позволя! Никога, Майкъл - беше го скрила.

Само че той не знаеше. Тя беше майка. Преди всичко причината да не живеят нормален живот беше, че Майкъл пилееше парите си по комар, пиеше и теглеше безбожно големи кредити, които нямаше как да платят. Аня беше шивачка. Бизнесът й беше незаконен, но взимаше добри пари, когато имаше на кого да продаде. Знаеше как да върши работата си, но ... всичките пари изчезваха бързо след това.

- Питам ли те? - гласът на Майкъл прозвуча твърдо, а погледът му придоби онази искра, която винаги я плашеше. - Казвай къде е момчето?

- Няма!  - гласът й трепереше.

Да му възрази не беше нещо, което обикновено правеше. Само през трупа ми, само през трупа ми, само през трупа ми ... толкова пъти си го беше помислила, че вероятно го беше изрекла ...

Майкъл не беше убивал преди. Но беше толкова пленен идеята за парите, които щеше да получи, че да я убие му се струваше най-лесното, най-правилното. Не му пукаше нито за семейството му, нито за децата им, нито за любовта, която уж трябваше да изпитва - не беше само егоист, беше пристрастен и беше готов на всичко, за да не забравя никога вкусът на загубата, която всеки залог му предлагаше.


- Вземи го и го накарай да млъкне - Ринсуайнд взе ревящото "бебе" от земята и го натика в ръцете на асистента си. - Ще си получите парите съвсем скоро, приятелю - на лицето му се изписа психопатска усмивка, единствената, на която беше способен. - Предраг - подкани мъжът до себе си, като лицето на Ринс отново придоби сериозно изражение, докато се завърташе, поемайки обратно по пътя към колата.

Никакви пари няма да видиш.

Засмя се при мисълта. Защото това беше, което Дресден правеше - каквото си искаше, когато си искаше и както си искаше. Защото можеше. И никой не можеше да го спре. Майкъл дори не можеше да се оплаче, когато осъзнаеше, че банковата му сметка е точно толкова празна, колкото си я знае. Защото да продадеш детето си е незаконно. А Ринсуайнд беше недосегаем.



Последни наблюдения
❯ Очи - ляво, зелено; дясно, ярко червено
❯ Светлината го тормози
❯ Белези - ситни бели точици почти по целия гръб; на тила му е "татуиран" номерът му (RO5S13OS) - вече не се вижда достатъчно добре; има други белези по тялото си; раната по лицето му заздравява, ще остане белег, все още е податлива на разраняване
❯ Резултати от травми, които биха били пречка при опитите - куца с левия си крак; не вижда с дясното си око; последните дни повръща кръв

❯ Отслабва драстично
❯ Последните две седмици не е пробвал да бяга; изглежда като да се е отказал
❯ Не реагира добре на допир; предизвиква гняв и агресия
❯ Не реагира, когато му се говори или си дава вид
❯ Отказва да яде втора седмица
(... и други)

- Ще му трябва време да се възстанови - отбеляза Катлея, докато наблюдаваше мъжа на огромния екран пред себе си.

- Инати се - изръмжа Ринсуайнд, все още беше жив и лудостта все още не го беше напуснала. - Не му е дошло времето да умира. Бий му го - каза, като подаде на младата жена непозната консистенция.

- Какво е? - попита, като гледаше с известен скептицизъм съдържанието, но един поглед беше достатъчен, за да я накара да спре да пита и да се насочи се към стаята на субект RO5S13OS.