Докато продължаваше към жълтата светлина,
пътеката ставаше все по-тясна и по-тясна.
Аварийните ленти почти започваха да се смесват от двете ти страни.
Птица отнякъде изкука.
Вятър прониза лицето ти.
Храстите започнаха да шумолят.
Чуваше се и някакво квичене,
което ти беше много познато.
Доближи се до крайната точка.
Метална врата,
с изобрането слънце,
но около слънцето - кръв.
Не се опитвай да се върнеш назад,
няма да успееш - някакво невидимо поле
е около теб.
И не ти дава възможността да избираш,
освен това, което преди малко сам избра.
При отварянето на вратата,
защото нямаш друг избор,
остра бяла светлина те кара да затвориш очи.
Отново.
Рязко, обаче,
нещо те вкара в стаята,
та едва успя да се балансираш да не паднеш.
Усети силният удар на металната врата,
която се затвори и изчезна.
Ако се обърнеш към самата врата,
ще видиш че отвсякъде има скали,
пръст, оранжева, която се ронеше от тях.
Високи дървета.
Синьо небе.
И в момента, в който вратата изчезна,
няколко скали тръгнаха да се разпадат.
За щастие си жив...
Обръщайки се на другата посока,
виждаш тесен въжен мост,
високо е,
навсякъде е оранжево-жълто,
както и зеленикаво-кафеникаво.
Защо ти трябваше да избираш светлина?!
Тук си имаше от всичко по малко...
Долу ромоли "поточе",
и вдясно от целият пейзаж
виждаш как водата се свлича надолу.
Явно водопад...
След водопада има само небе,
синьо-зелено...
Все едно там не беше толкова важно да се оцвети,
колкото цялата тази обстановка, на която си.
Добре...
Вляво от теб виждаш подобна на металната врата преди малко.
Но беше леко наклонена,
все едно ако се отвори
щеше да слезеш надолу до реката.
На нея имаше усмихнато човече.
Пф.
По моста,
ако се загледаш,
и ако успееш въобще - Слънцето е толкова силно, че
пот започва да ти избива по челото.
Мижеш, но съм убеден, че ще успееш да видиш какво има от другата страна.
Три метални врати отново...
Огромен хълм над тях, който е същия като този, на който сме.
Но нищо не може да видиш друго.
Освен, че някаква фигура,
с изрусена коса те наблюдава
до едната врата там.
Не можеш да видиш лице...
Дали това е Улана?
И докато се чудиш,
близо до въженият мост виждаш едно име,
което те кара да се замислиш,
което влиза в твоите спомени
и започваш да се сещаш някакви нещо....
"Изабел".
Можеш да се сетиш някой спомен с нея,
но все още няма да знаеш кое е това момиче.
Само, че е било важно в живота ти...
Избери път:
DANGER PATH INCLUDED!
Вариант №1 - тръгни по въжения мост
Вариант №2 - тръгни наляво към металната врата от тази страна, с усмивката на нея.
Вариант №3 - избери твой, уникален път.
Подкрепете ни в БГ ТОП!
» Предложения
» samuel hwang.
» Запазване на лик
» Voices, voices, voices...
» Сам Сириус
» Дориан Форд
» Отсъствия
» The beast in your chest getting bigger