Armand Dupont | 18 years old

Арманд Дюпон е родом от Марсилия. Живее със семейството си в четиристаен апартамент, с гледка към морето. Морско момче. Обича водата. Тъмнокестенява коса, тъмнокафяви очи, висок е 1.72 м. и тежи към 65 кг. Има сестра на 25 години, брат на 23 години - те са в университет в Марсилия, живеят отделно. Баща му и майка му са чиновници в една от най-големите банки във Франция, а Арманд? Току що завърши гимназията, а му се случиха толкова много неща.

Когато Арманд беше на 16:

"Ще бъдем заедно завинаги." - каза той.
"Ще бъдем!" - отвърна тя.
Усмивка.
Усмивки.
Бяха щастливи, макар и да бяха гаджета от година и половина. Бяха от един клас...
Морето бумтеше пред тях, а нейните коси се разпиляваха по лицето му. Той я беше обвил под гърдите й и стискаше здраво. Никога нямаше да я изпусне!

***

Когато Арманд беше на 17:

"Корали!" - извика той.
"Арманд?! Ти си тук?" - едва успя да изрече тя.
"Дръж се, всичко ще се оправи!" - изрече той, вървейки подир болничното легло с колелца. Беше поставил ръка на корема й. Достигнаха точката, в която той нямаше как да влезе вътре. Родителите му бяха с него. Бяха разтревожени...
"Ще се справи." - майка му постави ръка на рамото му и се усмихна горчиво. След това тя пое дъх, а той усети негативното облъчване. Притвори очи, приклекна и се облегна на стената. Постави ръце върху главата си. 

***

"Видя ли?!" - ухилен и възхитен, той изрече.
Тя само се усмихна плахо. Беше много изтощена.
"Не знам още колко време ми оста..."
"Тихо." - прекъсна я той. Наблюдаваше я. Погали скулата й. Преглъгна. Искаше му се да плаче! - "Ще се справим заедно!" - не беше много убедителен. Звучеше, сякаш се беше предал като нея. Тя се усмихна отново.
"Нека да не си въобразяваме, Арманд."
"Не говори така!" - възрази отново. Не искаше да слуша такива неща. Тя се задави. Той й подаде вода, тя отпи. - "Корали... не искам да говориш така."
"Нека да бъдем честни един към друг! Ще си намериш друго момиче, което да обичаш. Още си прекалено млад. Не може да продължаваме така."
"Можем, и още как!" - упорито възрази за пореден път той. Тя само въздъхна. 

***

Ставаше все по-тежко...
"Ще направя всичко възможно, за да те опазя жива!" - погали я отново. Тя се състаряваше с всеки изминал ден. Родителите й не можеха да го понесат. Косите й почти бяха побелели. Сълза се стече по неговото лице. Продължаваше да я гали неутолимо. Не трябваше да е слаб пред нея, но не можеше да се сдържа вече.
Тя отново се усмихна.
"Арманд..."
Той облиза устната си, която беше попила сълзата.
"Спри. да. се... трево...жиш." - отново кашлица. Отново чаша с вода, отпиване. Вдишване.
"Ще дам собствения си живот за теб."
"Не. говори. глупости." - тя посочи палтото си. Очите й бяха вдлъбнати, цялото й лице пребледняло. Ръцете и краката й изпити. Пръстите на ръката й, която посочваше дрехата, бяха като клечки за зъби.
Той погледна натам.
"Има. в. джоба. нещо."
Той смръщи вежди.
"Отиди..."
Той отиде. Извади от там една средна черупка от мидичка, на която бяха гравирани първите имена на Арманд и Корали. Той се обърна към нея с просълзени очи.
"Помни ме! И продължи... заради мен!"

***

Три дни по-късно, след тежки мъки, Корали напусна този свят едва на крехката 18-годишна възраст от рядка болест, която те състарява.
Колко несправедлив беше животът!
Арманд продължаваше да гледа мидичката всеки ден. И не можеше да повярва какво съдбата му поднесе.

Оттам характерът му се промени изцяло...

Година след случките в Историята: 
Арманд е на 18: 
Настояще:

На пръв поглед, той е затворен в себе си. Говори много рядко и ако го направи - то казва едва няколко думи на кръст. В повечето случаи е сериозен - чувството му за хумор е ниско. Често гледа под вежди, не харесва да се натрапва. Тих е, може да стои цял ден на едно място и да се любува на гледката.
На пръв поглед!
На втори поглед той може да ти се стори като най-откаченото копеле, което някога си виждал. Може да ти се стори много забавен. Също така и усмихнат, ако успееш да се добереш до сърцето му. Приятел, който може да ти бъде изключително верен - да скочи на бой, ако някой те накърнява. Да се противопостави на някоя банда, която се има за нещо повече от тях. 
Обича да пие, да купонясва. Пуши трева, успокоява го.
На трети поглед? Ами, той е изваян и изтъкан от всякакви чувства и емоции като всеки един човек на тази земя. Гъвкав е, както физически, така и психически. Всеки ден е в различно настроение, а понякога на ден по 3 пъти си го мени.

За момента това, което съм разказал е достатъчно.