The wealth is not going to give you what you deserve...

Силна, ужасано остра и непоносима болка я прониза в главата, сякаш някой забиваше хиляди игли в брилянтния й мозък и точно тази болка я извади от дълбокия сън, в който бе потънала. 
Шер се изправи рязко, сякаш пружина я избута от меката възглавница. Започна да притиска с длани главата си, все още стискаше очи и се надяваше натискът да прекрати болката. 
Какво се случваше с нея, защо имаше чувството, че целият свят се върти светкавично бързо и тя беше центъра? Ако беше в други обстоятелства би се радвала да е центъра на света, центъра на вниманието. Ах, колко обичаше всичкото внимание да пада върху нея... Това чувство обаче сега не беше приятено, повдигаше й се...

След няколко секунди, които всякаш бяха часове, Шер се престраши и отвори очи. Ярка слънчева светлина я заслепи. Отново стисна очите си, изчака малко и реши да пробва отново, но този път засенчи с ръка светлината, докато очите й превикнат. 
Огледа се наоколо, още се усещаше сякаш все още спи, сякаш това е част от съня й. Трябваше й време, но нещо в нея я караше да вярва, че не разполага с такова. 

Защо беше с пеньоар под завивките, нима и този път се беше напила до такава степен, че просто бе припаднала на леглото? Знаеше, че трябва да спре... Опитваше се... 
Пеньоарът беше розов, страшно мек, ухаеше сякаш току-що бе изпран. На гърдите й бяха избродирани буквите ''Алфа, Бета, Гама''. Това не подпуди никаква реакция в нея, не знаеше какво значат, нито се заинтересува, сякаш бе виждала този надпис всеки ден.
Шер отмести завивката на цветя, спусна краката си на пода, и изрита нещо студено и тежко. Бутилка? На пода? Огледа се наоколо и видя останалите бутилки. Ужас! Кочина! Никога не би позволила нещо подобно колкото и да беше пияна!
Хиляди въпроси започнаха да нахлуват в съзнанието й. Ето, започна се! Не знаеше какво се е случило, не си спомняше нищо! Бе изгубила контрол над себе си, над спомените си. Паниката се надигаше малко по малко в гърдите й. Усещаше една буца в гърлото си, която я задушаваше. Имаше нужда да излезе от тази стая, да поеме дълбоко дъх и да помисли. 
Рязко се изправи от легло, почти скочи от него, и се засили към прозореца, но се спря. В момента, в който се изправи и имаше ясен поглед над всичко око лея, тя видя, че не е сама. През всичкото това време в леглото до нея имаше човек. Мъж, за когото също не си спомняше. Той лежеше неподвижно и смирено в леглото, сякаш бе потънал в дълбок сън... Прекалено дълбок сън! 
''Жив ли е'' - беше първата мисъл, която изплува в съзнанието й. Засекунди се засили към него, за да провери, но рязко се спря. 
''Ами ако не диша, ако е умрял, какво ще правиш?'' - още един неканен въпрос. 
''Аз ли съм го убила?'' - тази мисъл я накара да настръхне. 
С леки стъпки започна да пристъпва назад, да се отдалечава от леглото. Реши, че ще е по-добре да не разбира, но дали това нямаше да е въпрос, който ще мъчи съзнанието й цял живот. Ами ако този мъж се нуждаеше от нейната помощ? 
-Не, не, не, не! - с тих, прегракнал глас започна да се кара на себе си.
Трябваше да спре, да се успокои, трябваше да помисли...