Всичко се променяше за части от секундата. Тъкмо очите му бяха свикнали с всичко, което го заобикаляше, когато се оказа заобиколен от три огромни сандъка. Обстановката се бе променила толквоа светкавично, че му отне повече от необходимото време да осъзнае, че сега бе поставен пред съвсем различна дилема. Тъмнината се просмукваше наоколо като живо същество и сякаш принудително насочваше вниманието му към тях. Ако това не беше достатъчно, от всеки от тях се прокрадваха различни звуци, които накараха тялото му да се скове почти неподвижно. Бяха ли там от самото начало? Беше ли прекалено уморен, за да ги забележи преди? Тишината от преди минута беше ли само продукция на собствената му глава или наистина всичко се беше появило, като с магия? „Магия не съществува.“ Този суров и студен глас го накара да се стегне и да направи единственото, което на този етап можеше. А именно- да обърне малко повече внимание на новопоявилите се сандъци. Първият беше син и от него се чуваха викове за помощ. Вторият -зелен- излъчваше приглушен глас, не по-малко притеснителен. От третият, оранжев сандък се чуваше стържене с нокти. Какво се предполагаше да направи? Да избере? Местеше очи между опциите и чуваше сърцето си да бие все по-бързо.
Времето сякаш бе спряло.
Дишаше учестено и се опитваше да мисли.
Логика? Имаше ли някаква логика в евентуалния му избор?
Виковете го подлудяваха! Имаше нужда от тишина! Някъде, в дълбините на неговото съзнание можеше да се закълне, че обикновено е далеч по-рационален и бърз с вземането на решения. В този случай обаче имаше чувството, че каквото и да избере, рискуваше да съжалява за своя избор. Присви устни в съвършено права линия, докато очите му се местеха между оцветените в различни цветове сандъци. Трябваше да реши! Трябваше да избере...
Направи всичко възможно да се изправи на крака. Измамно пое към първия, но се спря. Не. Беше прекалено лесно. Не можеше да е толкова лесно. Всеки със своя здрав разум би се насочил към синия сандък, бързайки да помогне на изпадналия в беда, който се дереше с цяло гърло, търсещ помощ.
Но нима нямаше огромна опасност това да е уловка?
Погледна и към оранжевия. Нямаше никакъв шанс да отвори сандък, от чиято вътрешност се чуваше стържене с нокти. Поклати глава трескаво и погледна към зеления сандък. Изглеждаше ли като най-малко плашещата опция? Да. Беше ли сигурен в своето решение? Не. И все пак го направи. Спусна се напред и започна да търси механизма, който отваряше съоръжението. Когато чу изщракването, не отвори капака веднага. За миг затвори очи и пое дълбоко въздух.
Молеше се да е направил правилния избор. Сетне издърпа капака нагоре.
Подкрепете ни в БГ ТОП!
» Отсъствия
» Fate doesn’t stick around for happy endings. It only gives you the opportunity to work for one
» Съобщения
» Предложения
» samuel hwang.
» Запазване на лик
» Voices, voices, voices...
» Сам Сириус