A painful past, a painful future

- И сега какво, мислиш, че си победил живота? Че това е твоят изход? Ти винаги ще бъдеш един от нас, колкото и да не ти харесва! - умиращият старец се присмиваше на болката, но повече се наслаждаваше на празнотата в очите на доскорошният си приятел. Виждаше го като пречупен човек, като някой, който вместо да сложи край на старият си живот, просто отвараше нова страница. Беше  го научил на всичко, което знае. Беше го приел във фамилията като свой собствен син. Още тогава подозираше, че един ден Ларакс ще се обърне срещу него и въпреки това го обичаше. Защото момчето имаше принципи и никога не ги бе нарушавал. Дори днес, когато оставяше кървава баня след себе си.

А как се стигна до тук?

Ларакс Блейк израстна в покрайнините на Ню Йорк, не познаваше родителите си, местеше се от едно приемно семейство на друго, но така и не успя да намери своето място. Когато навърши 15 един ден просто напусна последните си осиновители и не се обърна назад. Запозна се с някакъв дилър от местните банди, острият му ум бързо обаче го издигна в йерархията след три години вече беше един от личните охранители на Данил Волонски - най - влиятелният руски мафиот в града. Та този руснак държеше всяко едно заведение, което не бе под протекцията на полиция или сицилианците, бе успял и да си осигури наркотиците и общо - взето останалите от "бранша" го считаха за много важна клечка. И Ларакс се гордееше, че такъв човек е видял потенциал в него. Чувстваше се на място, нищо, че не бе от руски произход, за разлика от повечето.
Волонски му заръчваше всякакви задачи и ръцете на младежа бяха постоянно изцапани с кръв - тази на онези, имали нещастието да се изпречат на пътя на новото му семейство. С една малка подробност: жени и деца не биваха наранявани. Нито от него, нито от останалите. Нещо, което преди да стане толкова близък до мафиота, не се считаше за особен грях. Но успя да му повлияе и се появи това ново правило.
На 25 годишна възраст Ларакс Блейк вече беше дясната ръка, взимаше важни решения и влияеше върху всяка една исъл на Волонски, италианците, китайците и останалите ъндърграунд организации го уважаваха и когато трябваше да се водят преговори държаха именно той да е говорителят на руснаците. Така в Ню Йорк за първи път от няколко десетилетия цареше мир между всички тях. Мир, продължил и до денят, когато Блейк каза на шефа си, че иска да напусне.
- При нас си от 16 години и изведнъж искаш да ни оставиш? - 70 годдишният мъж, някога олимпийски шампион по борба, разсипваше по чаша водка, но не изпускаше от поглед своя любимец
- Точно така. Проблем ли ще бъде? - уравновесен както винаги, Блейк се отпусна на стола, запали цигара и се загледа втренчено в човека, който го прибра преди толкова много време.
- Жена?
- Не само. Мирът все някога ще бъде нарушен, а аз не искам цял живот да имам мишена на гърба си.
Последва тишина.
Мойра беше на 27, детски психолог, с един неуспешен брак зад гърба си, русолява, синеока и най - уравновесеният човек, когото можете да срещнете. Двамата се запознаха в един бар, където Ларакс бе отишъл с най - близките си от семейството, а тя седеше сама на бара. Можеше да се каже, че за него това е любов от пръв поглед, защото още щом я зърна, не успя да свали очи от нея след това. Запознаха се, размениха си номерата, излязоха на среща, после втора, трета. Влюбиха се, сгодиха се, тя знаеше всичко за него. И не искаше да го променя, обаче той знаеше, че ако не излезе от мръсотията, Мойра ще бъде в постоянна опасност.
- Съжалявам, Ларакс, но за първи път ще ти кажа "не". 
Знаеше, че ще стане така. Както и знаеше какво ще последва. Именно прозорливостта му бе с основна заслуга за да се издигне толкова. Както и лоялността, находчивостта и упорството. На тези четири качества се осланяше цял живот.
- Не ме карай да го правя. Променихме толкова много правила, да го направим и сега. - наистина се надяваше Волонски да прояви здрав разум и да се вслуша в него за пореден път. Както и имаше готовност за ответната реакция.
- 7:30, утре, клуб "Сирена". Ще се срещнем с останалите от масата и ще го обсъдим.
Масата, за тези които не знаят, представляваше кръг от осем души, които взимаха решенията относно всяко едно важно действие на фамилията. В нея Волонски бе просто член - учредител, а я създадоха, защото мирът изискваше повече деликатност от всякога.

Входната врата на апартамента беше отворена, а следите от кръв започваха още от там. Извади своят "Глок", побутна леко дръжката и пред очите му се разкри най - ужасната гледка, на която някога е ставал свидетел - безжизненото тяло на Мойра лежеше на пода, с рана от куршум в сърцето и картичка до главата й. Виждате ли, Данил Волонски никога нямаше да му позволи просто ей така да си отиде. Трябваше напускането му да бъде изстрадано. Заслужено, според изкривените представи на руснака.

Така стигаме до днес, часът е 8, мястото - клуб "Сирена". 20 трупа и един полумъртвец. Последното деяние на Ларакс Блейк със семейство Волонски, на което собственоръчно слагаше край току - що.
- Ти винаги ще бъдеш един от нас. - повтори той - последният член от големите Волонски. И ще те последват други, където и да отидеш. Защото не можеш да си сам. И така ние ще продължим да живеем. - последен изстрел.
Навън валеше като из ведро, сякаш Вселената му даваше последен шанс да се изчисти от греховете си. Сега накъде? Какво? За 24 часа беше изгубил всичко, на което някога държеше.

Лик: Том Харди
Вметки: изключителен стрелец с всякакъв вид оръжия, експерт в ръкопашният бой
Години: 31