Verona Ward

 

Name: Verona Jasmine Ward

Age: 24

Born 1997; United Kingdom

FC: Josefine Frida Pettersen

Верона Уард знаеше добре какво означава света да се стовари на раменете ти от много ранна детска възраст. Понякога забравяше за предишния си живот и се унасяше във втория шанс, получен от съдбата.  Забравяше, че някога бе носила друго име и живееше на съвсем различно място. Забравяше и това, че е съвсем сама на света, що се отнасяше до семейна подкрепа.
Разбира се, мнозина имаха истории, в които тъгата присъстваше като постоянна гостенка. Ала малцина можеха да се похвалят, че бяха виждали Смъртта толкова близо, а дори не помнеха тази знаменита среща.
Да, Верона Уард не приличаше на нещо по-специално от всички тях. Нормална студентка, учеща право в Корея, вероятно избягала от прекалено контролиращите я родители. Това казваше тя на тях. Но, уви, истината бе съвсем различна.


 
„Какво ще правим с момичето?“ –Гласът на инспектора прозвуча пропит със симпатия и погнуса към сцената, до която се добираха очите му. Навсякъде имаше локви с кръв, а малкото девойче трепереше, увито в якето на един от полицаите.
„Нямаме много избор.“ –Отговори другият инспектор. Далеч по-едрата му фигура придаваше странен респект от всички присъстващи. Бе ясно, че човекът е от изключително важни етажи на властта и не принадлежеше към местната полиция. – „Постарай се медиите да не надушат случилото се. Ако разберат, че сме изпуснали сериен убиец от немарливост и сме го оставили да избие цяло семейство, всички ще трябва да се сбогуваме с кариерата си, господа.“
Малкото русокосо момиче не слушаше разговора. Все още в шок, тя се взираше някъде в далечината и потрепваше при всеки по-силен звук, издаден от тършуващите полицейски служители.
„Имаме си по-голям проблем.“ –Присъедини се трети мъж към разговора. За разлика от своите колеги, той притежаваше височина и слабост, но нещо в гласа му подсказваше, че не е опонент за подценяване. – „Знаете добре, че прекъснахме работата му. Ще иска да се върне за момичето. Тя няма да е в безопасност. Трябва да я включим в програмата за защитени свидетели възможно най-бързо и да я изведем от страната. Преди да се наложи да се занимаваме с още един труп.“
 
 
Не помнеше много от следващите няколко години. Терапевтите се бяха погрижили за това. Бе сменила местоположението си повече пъти, от колкото можеше да преброи. Едва когато навърши осемнадесет години и научи, че убиецът бе хванат, Верона можеше да живее.
Ала как?
Къде можеше да отиде?
Какво можеше да направи с живота си?
Въпросите нямаха край. А страхът в крехкото същество постепенно се превърна в източник на сила. Някъде там съществуваше цел на нейното съществуване и тя щеше да я открие!
Година по-късно се премести в Сеул и се опита...
...да живее.
Да открие себе си.
Да построи своето ново Аз. Далеч от страх, бяг и мрак.