Su-jin Park; changed to Jeremiah Park
31
lawyer officially; "fixer", consigliere
fc: song joon-ki
Как изглежда съвършенството? И наистина ли е толкова съвършено, колкото на всеки би му се приискало да повярва? Беше ли наистина недосегаемо и как се случваше така, че можеше да бъде видяно в живота на всички, пиещи от скъпи и кристални чаши, но оставаше недостижимо за обикновените хора? Дали красотата и блясъка на диамантите, скъпите коли и стъклени небостъргачи говореха за неуморен труд и просперитет или зад цялата перфектна фасада стояха грозни истории, които никога нямаше да видят бял свят?
Е....някои от тях успяваха. Но далеч бяха повече онези истории, които нямаше да бъдат записани никъде и никога нямаше да бъдат достъпни за обществото. Защото хората обожаваха конспирации, но не достатъчно, за да понесат абсолютно цялата грозота на света.
Някъде там съществуваха хора, като Джеръмая Парк. Хора, чиито лица никога нямаше да бъдат показани публично. Хора, които бяха последната бариера между мръсния и кървав свят и обществото. Хора, които се грижеха всички проблеми да изчезнат. Хора, които пазеха диамантения свят на богатите чист и поне привидно неопетнен от прекалено големи кървави пръски. Хора, на които паникьосаните богаташи се обаждаха далеч след полунощ, защото от това зависеше този крехък баланс на света. Техния свят.
Истината беше, че един миг е способен да преобърне целия живот дори и на най-обикновено хлапе, като Су-джин Парк. Израснал без опеката на своите родители, Су-джин мечтаеше за големия град. Ненавиждаше сиропиталището и мизерията, в която бе принуден да живее и броеше с нетърпение дните до своето пълнолетие. Тогава Су-джин не представляваше нищо особено –слабо хлапе, което притежаваше бързи рефлекси, но още по-бърз ум. Неколкократно се измъкваше незабелязано от сиропиталището и търсеше начини да стигне до Сеул. Прекараните нощи в студа и не особено добре настроените хора от улицата го научиха на доста. Тогава, разбира се, Су-джин нямаше и ни най-малка идея колко важни щяха да бъдат всички негови качества за в бъдеще.
След като навърши пълнолетие и успя да събере пари, младият азиатец замина за Сеул и си намери работа като охрана в долнопробен клуб. Парите не бяха много, а малкият апартамент, който успя да си намери приличаше по-скоро на гараж, от колкото на дом, но амбициите и мечтите на Су-Джин бяха по-силни от отчаянието му.
Един миг. И този миг обърна всичко за Су-Джин. Мигът, в който случайно спаси живота на мъж, който се оказа влиятелен бизнесмен. Спомняше си вечерта добре, защото тогава за пръв път опита хубава храна и скъпо вино. Въпросният мъж реши да се отблагодари на хлапето, предлагайки му работа като своя охрана, което може би щеше да е достатъчен обрат в историята на Джин. Ала въпреки бързите си рефлекси, силата на Джин беше още по-голяма,що се отнасяше до острия му ум. Богаташът бързо забеляза това и реши да превърне хлапето в своя инвестиция. Посъветван от свои партньори, мъжът изпрати Су-Джин да се обучава за адвокат. Инвестицията се възвръщаше бързо, тъй като дори още по време на обучението си, Парк успяваше да даде страхотни идеи за избягване на проблеми с компанията.
Услуги. Бизнесменът започна да прави услуги и на други влиятелни хора, изпращайки им младият Су-Джин. В последствие самият Джин бързо се приучи на този начин на живот. Изграждаше връзки, партньорства... И все по-често осъзнаваше, че зад всеки успех се крие тиня с кръв и пари.
Су-Джин престана да съществува след навършване на своята двадесет и шеста година. Бяха изминали точно осем години, от както животът му се беше променил и трябваше да загърби това име. Влиятелните хора, с които бе изградил познанства все по-често изискваха от него да пътува извън Корея, а съвсем скоро всички забравиха, че е нечие протеже и започнаха да признават собствените му успехи като такива.
Джеръмая Парк нямаше нищо общо с онова бедняшко хлапе. Носеше скъпи костюми, крачеше уверено и дори не мигваше, когато натискаше спусъка. Знаеше как да общува с богаташите и как да решава проблемите им, но винаги оставаше в сянка. Единственото, което обикновените хора биха научили за него е, че е скъпо платен, млад и арогантен адвокат, който някакси все се движеше в компанията на богати хора. Нима светът не беше пълен с такива?
И това им беше достатъчно.
Подкрепете ни в БГ ТОП!
» Отсъствия
» Fate doesn’t stick around for happy endings. It only gives you the opportunity to work for one
» Съобщения
» Предложения
» samuel hwang.
» Запазване на лик
» Voices, voices, voices...
» Сам Сириус