Matteo

Мъжът поднесе към напуканите си от вятъра устни небрежно свитата цигара, за да я довърши с една последна продължителна дръпка.Въпреки че нямаше нито един цял прозорец, който да изолира шума от вън, в стаята цареше мъртвешка тишина и дори пукота на горящия тютюн звучеше, като топот на барабани.Дори вятърът беше затихнал тази нощ, което е доста необичайно за това място.Именно тази тишина беше единственото нещо, което се хареса на Матео, защото тя беше рядко явление там, от където идва.Колкото и да му харесваше обаче, никога не би се задържал тук, повече от необходимото.Този противен студ...Цялото му лице беше зачервено, сякаш някой го беше полял с вряла вода и след това го е минал със шкурка.Ама да си беше взел поне шапка, като знае, че ще ходи не къде да е, а в на майка си кътния зъб – Сибир.Защо руските мафиоти не се крият на някое по-приятно място, като Карибите?Така Матео би си свършил работата с удоволствие...Не, че сега имаше право да се оплаква.
Заплеснатото по снежния пейзаж внимание на мъжа, бързо се възвърна, след като опари устната си, пушейки вече самия филтър на цигарата.Гневно се изплю, като че ли това щеше да му помогне да се оттърве от горчивината в устата му.Рязко се изви назад и запрати фаса в порутената стена, а при срещата на последните две се разхвърчаха искри, които подобно на метеорити се посипаха по затрупаният с боклуци под.Току-виж нещо се запали, че да се стопли малко измръзналото му тяло.Той определено се изкушаваше да запали някоя от многото дъски тук, само колкото да се разтопят заледените му мигли, но не можеше да рискува прикритието си.Отделно, за дискомфортта му допринасяше и препълненият му пикочен мехур, който сякаш всеки момент щеше да се пръсне, но Матео дори не си представяше как в този студ би си разкопчал панталона.
-Най – после!-ръмжене на автомобил бе уловено от слуховия му рецептор.
Все още беше твърде далече, може би на няколко километра дори, но както вече споменах на това място, след залез слънце, дори животните престават да съществуват, така че дори и глух ще го чуе.На лицето на мъжа се настани самодоволна усмивка, когато се наведе към една кутия, захвърлена в краката му.Пъргаво я отвори и започна да вади внимателно някакви метални части, които една по една сглоби, така че накрая държеше снайпер в ръцете си.Напълно очаквано, нали?Беше ясно, че не е дошъл на това място, за да подиша свеж въздух...
Подпря оръжието на перваза и долепи синьото си око към прицела.Показалецът му идеално залегна върху спусъка, готов всеки момент да се сгъне.Колата вече беше съвсем близо, фаровете й осветяваха белия сняг, който блещукаше сякаш е поръсен със звезден прах.Матео затаи дъх, концентрирайки се максимално, защото нямаше право на грешка.Пропусне ли – край.Втора такава възможност няма да има, а от картела няма да му го простят, дори и  на него...
Макар и роден във Великобритания, Матео никога не е живял в родината си.Още на няколко месеца се премества, заедно с родителите си в Мексико.От ранните си години няма много спомени, освен постоянните скандали между баща му и майка му.Спомня си красивото й лице...И нежната й усмивка, и насълзените й очи, когато му каза за последно, колко много го обича.Спомня си и цвета на кръвта й, пропита по онази бяла рокля, която беше откраднал, за да я подари на рождения й ден.Спомня си също топлината на тази кръв, която се стичаше по ръцете му...Спомня си и как я държи с тях, докато тялото й истива....
За всичко обвиняваше баща си.Заради него въобще се бяха озовали в Мексико.Занимаваше се с контрабанда на оръжия и наркотици и какво ли още не, но не си мислете, че е бил някой голям мафиот, напротив.Баща му беше една незначителна пионка, а те винаги изгарят първи.Същата вечер, в която убиват майка му, баща му изчезва безследно.Няма представа какво точно се е случило с него, но е убеден, че не го е сполетяло нищо хубаво.От тази същата вечер си спомня и грамадните мъже, които го отскубнаха от трупа на майка му и го завлякоха при Сантияго – мъжът, който управляваше не само картела, в който работеше баща му, а и целия град.Матео беше твърде малък тогава, за да разбере, че човекът, който му подава ръка, всъщност е отговорен за смъртта на родителите му, но дори и да знаеше тогава какво би променил?Сантияго не е от хората, които дават право на избор.
Така, под крилото на мексиканския мафиот, животът на Матео пое по една съвсем нова посока.Започна да се обучава на всякакви бойни изкуства и да борави с какви ли не оръжия.След едва година обучение, вече запозна да присъства на някои по-дребни сделки, а на петнадесет години за пръв път отне човешки живот.Разбира се, последваха много други, толкова, че вече едва си спомня.Беше се превърнал в съвършен убиец, който разчистваше сметките на Сантияго и изпълняваше всяка негова прищявка, без да се замисля.Колко наивно?О не, напротив.В началото Матео беше против всичко това, но с времето разбра, че измъкване от картела няма.Поне не и жив.Веднъж се беше опитал да избяга, но...Картинката беше грозна, след като го откриха.Жив е, само защото е твърде добър в работата си и е нужен на Сантияго, но това не значи, че ако се повтори ще му се размине пак.
Колкото до самия Матео...Изключително спокоен и уравновесен мъж.Много рядко губи контрол над емоциите си, защото почти няма такива.Е, всеки има, но неговите са залегнали дълбоко в покварената му душа, зазидани с олово, сякаш са някой радиационен боклук.Но благодарение на това е толкова добър в работата си.Не умее да си държи езика зад зъбите, дори пред Сантиаго.Винаги е прям, дори и това да му струва скъпо понякога.Трудно се социализира, не че не иска...Не му е позволено.Съвестта му не го позволява, понеже е наясно, че всеки, който се забърка с него, рано или късно може да загуби живота си, а и без това е оставил прекалено много трупове зад себе си.Поне не са били на хора, за които го е грижа...

Специални умения: 

Отлични бойни умения и владее перфектно огнестрелни оръжия.

Отличителни белези: 

Има безброй белези по тялото, но най-отличителният е този зад ухото му - след като са го зашивали некадърно.