Anthem of the Lonely

- Гарет, защо още не си тръгнал на училище? 
 - Аз ... - светлокосото момче, погледна към майка си. Тя, с шапка, с палто, готова да излезе през вратата, спряла се за един единствен миг да огледа за последно какво се случва в тясната кухня. А момчето стоеше над кафеварката правейки кафе с последната доза, разредено, но все пак кафе и сега миризмата се разнасяше в кухнята и предизвикваше дребната му майка. Гарет се извисяваше над нея, но дори в тези малки мигове се чувстваше по-нисък от тревата. Когато тя имаше очаквания от него, а той нямаше. 
 - Момчето ми трябва в гаража, скъпа, взехме частите за колата на Гарвини. Тази вечер ще я оправим и ще ни платят. 
 - Момчето има нужда от образование, ако не ще остане прост механик. - като баща си. Майка му нямаше нужда да допълва, родителите му бяха водили този спор безкрайно много пъти. Гарет се усмихна едва-едва.
 - В момента, в който татко няма нужда от мен ще отида. Сигурно ще е само час. - увери я сина. Майката кимна и излезе забързано. Несъмнено и тя да работи в салона. Гарет върна очите си на готовото кафе, сипа чаша на баща си и после на себе си. 
 - Момче, да имаш образование, да учиш е достойно за нашето време, няма какво да се лъжем, но точно ти няма да имаш полза от него. Защото дори, когато завършиш това обрзование, пак ще си механик. Като мен, като дядо си. Виждам те, виждам как работи мозъка ти, само ти си се метнал на мен. И колкото ѝ майка ти да ти го избива, от теб ще стане само едно. 

Гарет завъртя чашата в ръцете си. Топлината от напитката стопли загрубялата му кожа. Малките рани по ръцете му, когато се нарежеше на желязо, се възпламениха. Усмихна се леко. 
 - Добре, че с мама имате Накир и Сейша, че поне брат ми и сестра ми да се образоват. 
Погледа на баща му беше тъжен, а ръката му падна тежка на рамото му.
 - Брат и сестра ти ще се изучат, благодарение на теб, но ти си големия брат, ти трябва да се грижиш за останалите, ако с мен стане нещо.
 - Тате, та ти си кован от желязо, нищо няма да ти стане. 
 - Само казвам. - засмя се баща му и го удари през гърба. Гарет изплю част от кафето. - Ама кога ще качиш малко килограми? Или не е на мода вече? 
 - Е, не искам шкембе на тази възраст. 
 - А, много ли ти порасна работата като си млад? Ще видиш ти... айде, че тази кола няма да се оправи сама. 

Колата беше оправена, обрзованието незавършено, сметките неплатени, майка му огорчена и накрая баща му падна болен, и почина, заради лекарства, които не можеха да си позволят. Гарет поддържаше гаража, но парите бяха малко, затова и се поддаде. Не искаше, но се поддаде. Направи услуга, добре заплатена, скри оръжия, предаде ги нататък, после скри още, после започна да ги поправя, закупи си компютър, и започна и него да поправя, навлезе в мрежа, а не трябваше. Знаеше, че нетрябваше, но им трябваха пари за сметки. Трябваха им винаги. И когато майка му го поглеждаше, докато Гарет даваше плик с пари всеки месец, Гарет не я поглеждаше в очите. Гледаше в картината закачена в тясната кухня, представляваше богиня с дълга черна коса и дръпнати тъмни очи, Аматерасу. Само тя остана да го гледа без огорчение, само тя го гледаше приветливо в този дом. Само тя не го задушаваше с присъствието си.

След година внесе картината в гаража, вече работеше почти всяка вечер, а понякога и излизаше навън. Новите му другари по оръжие го извеждаха навън. Понякога пиеха, понякога не. Гарет не обичаше да харчи пари, не обичаше да ходи на такива места, защото не познаваше тези хора. Но една вечер някой сложи хапче в питието му, една вечер не внимаваше и сега ... беше тук.

Характер: Добронамерен и добродушен характер, дори забавен, през непознати. Спестовен, дори не яде много. Предпочита да слага другите пред себе си. Не се смята за особено смел, нито умен. Почти не спи. Работлив и работохолик. Страх го е да си го признае, но изпитва огорчение, че майка му не се гордее с него и изборите му. Иска да има повече право на избор в живота си. 
Външен вид: Светлоок и светлокос; Има и азиатски корени, идващи от семейството на майка му. Има множество малки белези по ръцете си и няколко по торса си, идват от работата, леки одрасквания или изгарания. Обикновенно е мръсен и мирише на мазут и гаражно олио. Почти винаги забравя да си измие лицето, донякъде, защото не иска да се вижда в отраженията. 
Роднински връзки: Баща (починал), майка, сестра и брат. 
Умения, които героят ви притежава: Механик, разбира от компютри, от машини, от коли, от сглобяване и разглобяване. Технически умения на високо ниво, дори и да не е завършил училище. Поназнайва говорим японски и английски. Добър в сметките и е бил добър по математика в училище.