When you have power in your blood...

______________________________________________________________________________

~~~

Това може би беше най-младият кандидат-президент, който е бил успешно избран до същинските избори. Някои хора биха си казали, че е късметлия? Други биха завидяли на успеха му. Трети пък, биха се усъмнили в кампанията му.

И може би във всеки един щеше да има малка част истина.

С изключение на всичките тези три неща.

Той УСПЯ, благодарение на две неща, които за него бяха важни в този живот - името, от което произлизаш и връзките, които е създало твоето име. Благодарение на баща си и дядо си, фамилията Фицджералд е една от най-богатите в света и той наистина е късметлия, че е роден на правилното място, в точното време.

Името му е Кристофър Фицджералд.

Роден и израстнал в откачения и неспирен Остин, щата Тексас, заобиколен от охолствата на властта и богатството, той се превръща в една икона за поколението и фамилията му. Разбира се, всеки един мъж иска да има свой наследник, особено пък баща му Ърнест, предвид факта, колко наследство има и желае да му остави. И което си беше в реда на нещата, нали?

Предполагам да.

Докато в един момент алкохолизмът не белязва баща му до такава степен, че половината от наследството му отива за алкохол и жени, а другата част - умело открадната от близките му "приятели". Говори се дори, че в това число влиза и собствения му братовчед, който по онова време е държал верига хотели по щатите, които граничели с Тихия океан. Питате се за какво биха им трябвали още пари, след като са имали? Най-вероятно завист... или пък желание за още власт?

Властта контролира света. Имаш ли власт - имаш всичко.

С тези думи, Кристофър е бил закърмен още от малък. Макар и на 10 години да губи всичко, баща му все още е бил добре с разума си и неслучайно са една от най-богатите и властни фамилии в света. Напук на всичките му "приятели", Ърнест успява да задели значителна сума в швейцарска банка, която е под управата на фамилията Ротшийлд. Всички знаем, че се говори много за тях и за техните успехи и богатства и явно Ърнест е имал огромния късмет да се познава лично с Чарлз Ротшийлд. Бащата на Кристофър, дали заради случилия се погром, или от нещо друго, успява да се съвземе от шока и знаейки, че макар да е в много тежко, здравословно състояние, той е имал една мечта, която преди малко я споделихме - да има син. Този негов копнеж се е случил и знаейки от баща си как трябва винаги човек да има план Б, В, Г, Ърнест праща момчето си в Цюрих, когато е навършил едва 11-годишна възраст. Макар и "ранен", Ърнест е искал да НЕ замесва детето си в тези ужасяващи игри и да го спаси от това. 

Кристофър така и не вижда повече баща си.

А майка му? Тя е била параван на доброто семейство и не е можела да каже нищо за пред медиите. Техният семеен живот с Ърнест не е бил никак розов, а в последствие става и невъзможен, непоносим. Едва, когато Крис е бил на 5 години, Лидия се налага да напусне семейното гнездо със заплахата, че "Втори път ако ти видя очите тук, ще те убия на място", размахвайки револвера си пред нея. Да, такъв беше баща му, предвид факта, че тя никога не се е чувствала обичана, нито пък влюбена в него. И там й беше грешката, когато е била хваната да изневерява с градинаря на тяхната двуетажна къща. Хваната от баща му. Да, страховите история, но е факт... и минало.

Ърнест продължава да бъде част от живота на Кристофър, обаче. На всеки един негов рожден ден, в пощата на приемното му семейство в Цюрих, пристига писмо с инициали "Ъ.Ф.". Момчето много добре знае кой е този човек и с трепет чака всяко едно писмо, за да го прочете с усмивка и радост, че може да се докосне до нещо, което е НЕГОВО, истинско. Нещо, което го свързва с реалното му семейство и от което изпитва носталгия. Но не е толкова голяма... както вече споделихме, Крис е бил прекалено малък, за да изпитва по-късно някакви сложни и емоционални моменти. Не, той тъгува, но не може да усети Ърнест като неговия баща така, както приема Роланд, неговият приемен баща.

Кристофър обаче не знаеше, че зад всичко това, Ърнест продължаваше да се грижи на сто процента за него. Не само той получаваше писма. И често беше човекът, който проверяваше пощата, но виждаше съвсем различни марки и инициали, които НЕ можеше да оприличи на баща си, затова и ги поднасяше на "родителите" му. А в тези писма, Ърнест обясняваше всичко за това как би искал неговия син да се развие. Защо ли? Защото така трябва... по правило!

И го правеше много фино.

Не използваше емоционалната, пасивна агресия в такива случаи, когато тийнейджърите са буйни и неспирни. Кристофър започна да учи в нормално училище, като нормално дете, все едно не беше част от известна фамилия. Точно поради тази причина и фамилията му я бяха променили на Мюлер, което значеше "Мелничар" на немски език. Обличаха го от-до в дрехи за наследник на Фицджералд, но никой и не подозираше за това, а и нямаше как. Всяко едно дете се развиваше по различен, емоционален начин и думите "пари" и "власт" просто не бяха в техните речници.

Кристофър се записа в университет в Цюрих, учейки политология. Както ви беше казано по-нагоре, Ърнест не спираше да възпитава сина си по неговите стандарти и приемните родители на Крис правиха всичко възможно да завиват кормилото в тази посока, когато момчето се отклоняваше от нея. Правиха го много умело и без да "дразнят" младежа. Не след дълго техните усилия жънаха успехи. И то големи...

Момчето продължаваше да чете писмата си на рождения си ден, все с надежда, че ще прочете "Крис, ще се срещнем! Ще дойда!". Той от малък знаеше кой е баща му. Разбира се, не помни как се е напивал и че парите му са се били изпарили, но и приемните му родители не биха му казали такова нещо, докато не дойде правилният момент. Като цяло Кристофър израстна самотен, без контакт с приятели и то по негово желание. Искаше да отдели цялото си време на това да прави, каквото обича. И го постигна - заради себе си, заради баща си. Не след дълго, обаче, осъзнаваше, че с всяко едно следващо писмо към него, баща му се отнасяше все по-нежно и по-грижовно. Все едно знаеше, че остарява и че може би ще има време и желание да се види с него. Уви, това време така и не дойде - Крис беше на 23 години, когато завърши политология и знаеше, че трябва да разбере истината за баща си. Приемните му родители осъзнаха, че характерът на момчето, макар и спокоен, не е до там такъв, след като има нужда от информация и ще я получи по какъвто и да е начин. 

Баща му отдавна е спрял да му праща писма, още когато е бил на 15-годишна възраст. Приемните му родители са били много, много близки до Ърнест и той е бил наясно, че са единствените хора, на които може да се довери безусловно (предвид факта, че жената не е можела да забременее и това също е било някакъв знак за него, че е някаква правилна стъпка към това му решение). Те му обясняват, че баща му е изпаднал в сериозна и дълбока финансова криза, както и много хора са били готови да го ударят с финален удар и осъзнава, че синът му не може да остане до него, защото е в сериозна опасност. Писмата, които е получавал след 15-годишната си възраст са били написани специално от приемните родители с указания кога да бъдат давани, а последните писма, които самите приемни родители получават от Ърнест, са били, когато Кристофър е започнал да учи в университет. Всичко е било написано в тях - от учението на сина му, до най-минималните следучилищни занимания и мероприятия.

Тогава Кристофър осъзнава, че целият му живот е бил предначертан предварително и е изключително ядосан на баща си, че никога не е имал смелостта да си довлече дъртия задник и да му каже всички тия неща, да го прегърне и ако трябва, да умре... уви, след това осъзнава, че не е искал да рискува да бъде намерен единствения му наследник. Приемните му родители подават последно писмо, което Кристофър не иска и да вижда, но му обясняват, че всъщност ТОВА писмо е истинско и е било предначертано за него в момента, в който той завърши университет.

Минават няколко дни, преди момчето да реши да го отвори, макар и да го е обмислял дълго време. В писмото гласеше:

..

Телефон?

Кристофър погледна един стар, почти олющен телефон и след това продължи да чете писмото. 

"В него има един-единствен контакт.

Ще бъдеш човека, който ще възвърне силата на Фицджералд."

[...]

През всичките тия години, Кристофър знаеше, че трябва да се подготви по това, което е завършил. Продъжаваше да се усъвършенства, достигайки до максимума. Имаше връзки... няколко, които бяха неуспешни. След това имаше и жена...

И продължава да има жена, с която е от 5 години. Имат дете - Майкъл, на 3 години.

[...]

И все пак, нещо му липсваше...

И осъзна какво му е липсвало.

Тогава извади от джоба на 1000-доларовото си сако един стар телефон, който беше получил преди 12 години. 

Номерът, който беше изписан, го заинтригува.

Звънна... насреща някой отговори, но след 30 секунди мълчание и от двете страни (все пак беше предпазлив и не започваше първи разговор към непознат номер), човекът отсреща затвори.

Не след дълго пред вратата му се почука.

Той вече беше в Остин.

Отваряйки вратата, пред него беше застанал един костюмиран мъж на около 35-годишна възраст.

Този мъж работеше за Чарлз Ротшийлд и в точния момент е станало ясно, че той има нужда от него. Уви, в началото Чарлз е искал да приюти мъжа под крилото си за политическата си игра, но сега се налага именно Кристофър да поеме изцяло тази игра, защото Чарлз вече не може. 

Отивайки там, мъжът, прикован в инвалидна количка, му обясни, че са имали интересно минало с баща му и че всъщност му дължи услуга.

Той е готов да вдигне кандидатурата на Кристофър (защото по това време е бил просто кандидат за президент, но не е вярвал, че ще има шансове и след като Чарлз няма мъжки наследник и се налага да подаде ръка на сина на най-добрия си приятел), но при условие, че се кандидатира с името Кристофър Фицджералд, а не Мюлер. Това искрено озадачи Кристофър, но след като се замисля - няма какво да губи. И се съгласява. Другото условие, което поставя най-добрият приятел на баща му, е било да вземе на работа неговата дъщеря - Ана. Крис е нямал нищо против това и се съгласява.

Пп. Сори за последните няколко абзаца, на работа съм и пиша като печатарска машина възможно най-бързи, че приключвам, а съм започнал от 18 часа.  :lol!: