Promise.

Избери.

Ще се криеш ли от демоните или ще си играеш с тях? Покажи се от завивката. Свлечи се от леглото. Шмугни се в прашината.

Какво са те? Нещо повече от прашинка?

Едно търкулване стига, за да се напрашиш цялата. Там няма никой. Само ти и гласовете в главата ти. Не можеш да ги изтръгнеш - дори и да искаш. Те ти се смеят и се подиграват. Защото никога няма да бъдеш като тях. Нали, скъпа Л ...


Не си сама.

Винаги ще бъдем ние. Ще закрием очите ти с Обещание. Само трябва да приемеш новата си идентичност. Да бъдеш някоя само и единствено за нас. Ние те създадохме дори винаги да имаше някой, който опитваше да те изкара от под леглото. Сега тях ги няма. Ангелите, хлопащи по вратата.

Отвори вратата.
Отвори вратата.
Отвори вратата.

Гласът избледнява. Вече не чуваш никого. Чуваш само нас.

Виж, къщата гори. Вече не можеш да се върнеш там.


Твърде е лесно да се жалваш, за да спечелиш внимание.

Въпросът е точно колко можеш да понесеш.

Дейвид Паркър отваряше писмото адресирано до него. Отваряше малкото Обещание, което затвърждаваше една добре свършена работа. Зад гравираната маска на изгоряло лице се намираше истината за някой, отдавна загубил себе си. Но вече дал своят обет да служи на демоните си.

Те заедно образуваха Обещанието. Те бяха онези, които перфектно можеха да свършат най-мръсната работа.

Няма аз. Винаги сме ние. В най-големия мрак, където никой не ни гледа и никой не ни познава. Ние сме това, което никой не иска да бъде и никой не иска да среща. Ние сме всеки и никой. В това сме най-добрите.