samuel hwang.

Хьон Джин от малък бе свикнал да се справя с проблемите си сам. Не обичаше да обременява другите със своите неща, дори майка си. Имаше си само нея и като виждаше как тя се мъчеше да свърже двата края докато изучи сина си в една непозната страна с непознати хора, и с език който почти не разбира момчето просто се сдържаше да изказва своите желания.
А той имаше прости желания, като това да се изучи добре. Да има щастливо семейство (дори да е само състоящо се от него и майка му) и някъде там да срещне любовта.
 Бащата никога не е бил в картинката, защото Хьон Джин никога не го бе познавал. Майка му отказваше да му разкаже къде е той, и момчето не питаше. Чак след години, вече поумнял започна да разбира нещата.
В училище също се справяше отлично. Даваше всичко от себе си, така че майка му да се гордее с него.
От простичките си желания само едно не бе изпълнено и това бе желанието свързано с любовта, но както се казва “За всеки влак има пътници!” и Хьон Джин, като търпелив пътник чакаше своя влак на гарата, за да го отведе в един по-хубав и щастлив свят.