Do not take life too seriously. You will never get out of it alive

If I burn, you burn with me

Lash Wen  - 28  - Jackson Wang

- Ще откриеш съдбата си на 30-я си рожден ден на гробището. Не закъснявай.  Бъди там точно на полунощ на старата чешма. Тя ще дойде. Не забравяй.

Беше чувал тези думи хиляди, не безброй пъти. Бяха като мантра, която се повтаряше от поколение на поколение. Всички ги знаеха – майка му, лелите му, децата им, съседите и всеки, които имаше неблагоразумието да мине покрай караваната им късно вечер. Изричани бяха като заклинание. Под бледата луна и светлината на едва тлеещата свещ. Повтаряни бяха уверено и носеха със себе си много тайнственост и неизречени обещания.

Всички в семейството му бяха убедени, че това е съдбата му. Но не и Лаш. Той не споделяше циганската кръв на майка си. Не вярваше в нейните гадания и предсказания. Намираше хората, които търсеха помощта й за отчаяни от живота глупаци, които бяха готови да дадат и последните си дребни, за да се спасят от самотата и отчаянието.

И какво получаваха в замяна? Общи приказки и недомлъвки. Точно такива бяха „виденията” на майка му. Обикновено им казваше: „Нещо ще се случи...след три дни” или „Бъди готов, промяната идва!”. И хората попиваха всяка дума жадни като човек, изгубен в пустинята и търсещ капка вода.

Присмиваше им се. Защото бе по-лесно да отречеш това, което е пред очите ти, отколкото да повярваш в магията. Защото беше аутсайдер – дете, нежелано и изоставено от родителите си в снежната зима и спасено от добротата на хората.

Жената, която го бе открила, стана негова майка. Беше му дала името Лаш – „славен войн”. Да, представяте ли си? Точно това значеше името му на езика на циганите. Казваше му, че в него се крие много сила, която чака подходящия момент, за да промени живота му.  Казваше му и, че го чака дълъг живот, изпълнен с трудности и обагрен с много болка.

Разбира се, не вярваше на нито една дума, докато не стана прекалено късно. За един кратък всичко около него се пропука като тънък лед. Пропадна, но не бързо и болезнено, а бавно и мъчително. Нещастията в живота му се случваха едно по едно.

Първо майка му умря, месец по-късно откри какво наистина значеше магията за него. И резултатът не бе красив. Опита се да избяга, първо в армията, а след това в полицията.

Нищо не успя да го спаси от вътрешните му демони и колебания.

Накрая просто трябваше да се примири, че никога няма да получи нормалният живот, за които винаги бе копнял. Не му беше писано и това го преследваше, дори в сънищата му.


-- 
Способност: Шесто чувство и малко магия.
Работи като детектив на частна практика. 
В армията започват да го наричат Jan.