Порша Морейн, 24, fc: Kennedy Walsh
Порша бе седнала по турски на верандата си. Меките й сини очи се взираха в океана отсреща. С наставащата вечер, вълните ставаха все по-едри, заплашителни, шумни. Въпреки врявата от разбиването им във все още горещия плаж, Порша намираше това време от деня за най-успокояващо.
Въздъхвайки, насочи вниманието си към кафената масичка срещу себе си. Върху нея бяха разпиляни множество карти със златни кантове и искрящи пурпурни гърбове. Пръстите й се протегнаха и Порша обърна първата карта.
Миналото. Императора, изправен. Императорът контролира своята съдба и гради империята си върху твърда основа.
„Хм“, помисли си Порша, „Вярвай на опита си... и наблюдавай последствията от действията си. Ще научиш много.“
Повдигна рамене и се разрови в спомените си за определени моменти в живота, които биха й предоставили тези така наложителни уроци. С цялата си честност призна пред себе си, че съществуването й през последните двадесет и четири години не се славеше с особени белези, но пък дефинираше думата спокойствие. Китна къщурка на ръба на океана; гъста гора, виеща се чак до най-близкия град; дни, изпълнени с екзистенциални мисли и интерпретации, както и подготовки за идните студени сезони; самота... не, усамотение. Дълги дни и седмици, в които единствената й компания бе самата тя.
Спомни си началото на това приключение. Мислено се пренесе на пристанището в града. Масивният кораб пред нея и мистериозните звуци, които желязото издаваше в контакт с водата заглушаваха нахалните чайки. Порша си спомни за лекия бриз, който изпращаше парене по леко изгорялата й иначе бледа кожа. Усмихваше се, въпреки болката, нанесена от слънцето. Ръцете й мятаха неуморно, а на няколко метра от нея на борда на кораба два чифта ръце отвръщаха със същото.
- Мамо, татко, чао! - Порша възкликна. Гласът й едва се прокрадна до родителите й.
И така Порша прекарваше повечето месеци от годината. Докато една мистериозна фигура не се появи на брега на морето, докато девойката събираше лавандула от пурпурната си градина за поредната домашна отвара за красота...
Порша поклати глава, за да се отърве от неканените мисли. Механично дланта й разгърна втората карта от разхвърляното тесте.
Настоящето. Двойка пентакли, изправена. Баланс, промяна, предизвикателство, разрив.
„Но бъдещето е в моите ръце“ припомни си Порша наум. „Всичко зависи от моя отговор към промените.“
Девойката усети соления бриз на океана да разрошва червените й коси. Кичурите гъделичкаха лицето й докато ръцете й нежно се плъзгаха по ръкавите на пуловера, който носеше. Усещаше се наближаващата есен.
И колкото и да се опитваше да отмести фокуса си, мислите за лавандулата и мистериозния силует проснат на искрящия пясък отново я завладяха. Океанът донасяше множество съкровища и ако Порша познаваше Бог или каквато и да е висша сила, то тя би била океанът. Може би заради тази близост, която девойката споделяше с тюркоазените дълбини бе получила този подарък.
В онзи момент червенокосата не се замисли и се втурна към изхвърленото тяло. Босите й крака настръхнаха от внезапния контакт с водата, а полите й подгизнаха. Коленичи над безжизнения силует и дланите й зашариха по лицето му, а после и по врата. Олекна й, когато усети беглия му пулс. Внезапно невидима сила я притегли към мистериозния мъж. Имаше нещо в лицето му, което накара Порша да настръхне. Не бе страх, нито притеснение, а чувство, което не бе усещала досега.
В следващия момент чифт очи се взряха в нейните, карайки я да накъса собственото си дишане.
- Всичко е наред, добре си. Вече си в безопасност.
Единствените думи, които Порша успя да сподави сякаш му подействаха успокояващо. Погледна я с очи, изпълнени с надежда, доверие. Сякаш знаеше, че щеше да прекара идните месеци в уютната й компания...
Споменът бе рязко прекъснат от друг, последвал не много след случката на брега на океана. Подаръкът й от океана я бе приветствал в обятията си и телата им бурно танцуваха в същия ритъм. Полата на Порша се бе надиплила около бедрата й, докато бледите й бузи бяха поруменели от страст.
Разтърси глава. Неусетно, залезът вече беше преминал. Луната едва гъделичкаше повърхността на водата, но шумът от вълните бе все така откроен и мелодичен. Порша се чувстваше безсилна срещу собственото си съзнание. Дълго време отлагаше да мисли за мъжа, който открадна сърцето й и после небрежно си замина. Девойката така и не разбра неговата история, която се оказа по-мистериозна и важна за него отколкото тя предполагаше. Не знаеше дали той е доброто или лошото ченге, ала това не беше от значение за нея. Това, което Порша знаеше бе, че той отключи една тайна част от нейната душа, която бе втъкната под други части прекалено дълго. Тя обичаше, дори славеше своя спокоен и китен живот в къщурката на техните. Умееше да внася уют, топлина, усещане за дом и спокойствие. Благодарение на него обаче, разкри, че е жадна да живее. Знаеше, че я очаква приключение, но бе напълно подготвена да се изправи пред света.
Обърна третата и последна карта и се взря в нея.
Бъдещето. Двойка мечове, обърната.
„Труден избор без правилен отговор. Независимо къде погледнеш чака препятствие. Избирай внимателно.“, помисли си девойката. „Препятствие, предизвикателство, все тая.“
Подкрепете ни в БГ ТОП!
» Предложения
» samuel hwang.
» Запазване на лик
» Voices, voices, voices...
» Сам Сириус
» Дориан Форд
» Отсъствия
» The beast in your chest getting bigger