Come home to a life you never wanted to be real.

Белкалис Клеър - 23 - Дарья Зарицкая

Да се преобръща животът ти непрекъснато в различни крайни посоки, не беше нещо, което младата жена да не беше изпитвала няколко пъти. Ала дали това беше добре или не, никой не можеше да каже. Дали по друг начин нещата щяха да се развият по различен начин, също не можеше да се каже. Хората са казали, за добро е, което се е случило и пак за добро това, което не е. Времето опитваше да я счупи и унищожи, ала Белкалис не желаеше това. Искаше да живее. Ала го осъзнаваше именно в онези моменти на страх от това, че ще загуби всичко, което има - животът си. Човек можеше да загуби много, ала не достатъчно, за да загуби всичко. Всичко свършва, когато животът свърши и тогава няма значение какво реално си изгубил. Това, което си имал, губи стойността, която си му дал, спира да значи, каквото и да е било, както и ти самият. Отсъствието рядко е силно забелязано, когато не се задържаш. Самотата я ужасяваше и все пак гледаше бързо, ала и достатъчно тихичко да се изнесе, без да създава шум, без да отговаря на въпроси. Изпитваше ужас да бъде изоставена, затова изоставяше първо тя, ала тогава не съжаляваше, защото преди това вече беше обсъдила с демоните в главата си какво щеше да прави, защо щеше да го направи, убеждаваше се, че не грешеше и когато сеансът приключеше, дамата беше готова да продължи напред точно както се изискваше от нея. Без да оставя дори следа за някогашното си съществуване.

Притежаваше онази грубост, която не беше типична за една жена. Или поне не би трябвало, ала изкривените вече разбирания за света, сякаш позволяваха всичко. Беше груба и ужасно недостъпна. Пазеше себе си и чувствата си далеч от околните. Да бъде директна, да не мисли преди да говори, това правеше тя, но след това не съжаляваше. Искаше да отблъсква, за да не й се лепят. Не искаше да се привързва, защото не искаше да остава. Никога не беше искала да остава. Не, не ... не беше преживяла типична любовна драма, родителите й не бяха разведени, не беше от богато семесйтво, на нея самата много пари не й бяха и необходими. Имаше нужда единствено и само от себе си и да запази себе си в света, в който хората не знаеха да обичат, не знаеха кое е правилно и кое не.

Семейството й беше напълно нормално, както животът й винаги бе бил. Точно в това беше и проблемът. Нещата преминаваха плавно и скучно. Смелостта преди години не беше типична за героинята ни, ала в последвствие я бе придобила. Да се изнесеш от дома си в друг град за някои може да звучи като нищо работа, ала да отидеш на непознато място беше най - голямата крачка напред, която госпожицата можеше да направи. Не знаеше каква по - голяма? Издържаше се, както можеше. Лишаваше се от някои неща, ала в света на големите не се случва нищо по - различно. И това тя успя да го разбере много преди да се изнесе.

Понякога се забъркваше в проблеми, ала проблемите бяха част от живота и ако ги нямаше, не би било забавно. Би било монотонно и почти безсмислено. Глупости, какви глупости? Всякакви. Младите хора ги правеха заради дивата кръв, течаща във вените им. Мъдростта не беше типична за тях, ала не беше и необходимо. Как ще достигнеш до знанието, ако не притежаваш опита? Никак. На теория не ставаше. Или да ставаше, беше несъстоятелно и почти безмислено. Нашата героиня правеше доста грешки. Не всички признаваше като всеки човек, а една сега живееше в нея. Или не живееше, не беше ясно. Дори не знаеше защо беше решила да го запази, сякаш искаше да го роди. Вероятно нямаше. Имаше проблеми и трябваше да го махне, ала в този момент не беше готова да се отърве от това изчадие.