the shadow of the sun

Какво беше чувството да прекараш живота си, живеейки в сянка? Да се опитваш да се изправиш, но никога да не успяваш да стигнеш достатъчно далече, че да видиш слънчевите лъчи? Азай познаваше това чувство прекалено добре, защото бе свикнал да е нищо повече от сянка. Беше именно това за Кайто -своят брат близнак. Ако Кайто беше изгарящото и омайващо слънце, то Азай приличаше повече на луната -мистериозен, тих и непредвидим. 
Животът им се стече така, че бяха осиновени от двойка военни, които се опитваха да спасят брака си, вярвайки, че децата могат да поправят счупеното от многобройни грешни изречени думи и изневери. Всъщност, детството на близнаците не беше лошо, а просто.. лишено от разнообразие. Местеха се често и още от малки успяваха да различават различните оръжия. Пътят им беше предначертан -и двамата щяха да завършат военната академия и да поемат по пътищата на техните осиновители. Азай намираше комфорт в това да знае какво щеше да бъде неговото бъдеще.. но нямаше как да е сгрешил повече в своите убеждения! 
Кайто. Кайто. Кайто. 
Будеше се често с името му на уста. С кошмарите, които бяха превърнали Азай в ... това. А това приличаше повече на парче леден блок в хуманоидна форма. Безчувствен. Студен. Оръжие. 
Нищо от това нямаше да се случи, ако Кайто бе следвал пътя и не се беше намесил с грешните хора. Някакси се бе озовал насред мръсни сделки и още по-мръсни пари. И всичко това -защото Кайто притежаваше ум на гений, но наивност на малко дете. Бе повярвал, че може да помогне на организация да изтреби престъпници, без да осъзнава, че самият той се беше присъединил в една. 
Но нима не беше очаквано, че Азай ще види опасността, а Кайто-не? Двамата не можеха да бъдат по-различни. Макар да притежаваха ум, Кайто се влияеше от емоциите, като перо под полъха на вятъра. Биполярно разстройство. Още от дете поглъщаше цялото внимание на всички, но Азай не се сърдеше. Не се сърдеше и тогава, когато Кайто го нарече циничен, само защото не вярва, че доброто все още съществуваше. 
Наивник. Глупак. 
Азай направи сделка с организацията. Бе успял да се сдобие с информация, която щеше да е ценна за тях. "Това няма да е достатъчно да откупи живота на брат ти и неговата свобода." Тези думи отекваха в съзнанието на Азай често. Защото нищо не се оказа достатъчно. Организацията задържа Азай и го превърна в оръжие, в наемник... Обещаха му, че ще пуснат Кайто. Но кой беше наивникът тогава? 
Седем години тренировки, наемнически мисии, тестове и интриги. Толкова му отне, за да разбере, че бяха убили Кайто още на следващия ден, след като се бяха съгласили да вземат и да обучат Азай. Кайто беше станал безполезен -макар да притежаваше ум, не разсъждаваше трезво и не можеше да контролира емоциите си. Азай, от друга страна.. беше негова пълна противоположност, но достатъчно полезен. Достатъчно надарен в познанията си за различни оръжия и бойни техники. 
Единият близнак загина, оставяйки своята мрачна половина на света. 
И ако някога Азай имаше шанса да е повече от празна черупка, то тази възможност се срути на милиони малки парченца, оставяйки след себе си единствено и само сянка. 

Azai Seo
27
Korean/ Japanese 
Assassin 

>Отличителен белег: Освен всички малки белези от различни мисии, Азай притежава огромен белег от разрез от кама, започващ от лявата страна на врата и стигащ почти до ребрата. 
>Има малка татуйровка на лявата китка - слънце и луна, символизиращи връзката му с Кайто. Направена е в деня, в който е разбрал, че Кайто е убит.
>След като разбира за убийството на Кайто, Азай се измъква от организацията , но продължава да работи на самостоятелна практика.

Azai
Seo