Road Home

Историята ни започна преди много, много години. Бяхме деца когато се срещнахме за първи път и не подозирахме какви изпитания бе подготвил живота за нас.
Лий Чен и аз принадлежахме на различни светове, той бе единственият син в заможната фамилия Лий. Всички в околията го познаваха, всички имаха големи очаквания за него, всички мислеха, че ще последва традицията и ще застане начело на семейният бизнес. Но никой не го познаваше както мен, никой не знаеше за онази бунтовническа негова страна, за желанието му защитава за омразата му към несправедливостта.
За разлика от Чен, моят живот беше коренно различен. Аз идвах от малко градче без голямо влияние, семейството ми макар да не беше бедно не беше и богато. Докато Чен бе израснал в стабилно семейство, моето беше пълен хаос. Баща ми беше пожарникар, загина по време на мисия след голямо земетресение когато бях на 10. С майка ми никога не съм се разбирала, напусна ни когато бях още в детската градина и дори не се появи за погребението на баща ми. Родителите на баща ми са тези които ме отгледаха.
Няколко години след смъртта на баща ми, дядо също почина тогава баба взе решението да продаде всичко което имахме и да ни премести от малкото селце в което живеехме в големият град. Нае малък апартамент и ме записа в местното училище. Там го срещнах на баскетболното игрище. Може да предположите историята сами, скромното момиче от село се влюби в най - популярното момче в училище. История позната от край време. Това което не очаквах бе че сред всички момичета той щеше да избере точно мен. Не мина много време и двамата станахме неразделни. Бяхме малки и вярвахме че може да имаме целият свят, но нищо не е толкова просто.
Хаусът започна месец преди да завършим гимназия, започна сякаш от нищото, един спор, едно неразбирателство доведе след него следващо и следващо. Спорове, недоразумения и премълчани думи като лавина преобърна животът ни. И двамата бяхме прекалено твърдоглави, никой не искаше да отстъпи, да направи първата крачка докато не стана прекалено късно. Един ден той просто изчезна, телефонът му бе изключен, спря да идва на училище, в домът му нямаше никой, приятелите му не знаеха нищо. Изпари се сякаш никога не бе съществувал.
Дните след изчезването му се превърнаха в месеци, съзнанието ми бе в мъгла, нямах представа къде съм, какво правех, бях като робот на автопилот. Три месеца по - късно получих нова изненада която преобърна животът ми и му даде нов смисъл и цел.
Днес десет години по - късно името ми бе познато из медицинските среди, след като станах най - младият завеждащ отделение хирург в страната. За пет години практика бях изградила име, бях спечелила уважение, вече не бях малкото наивно бедно момиче от село.  През годините си като лекар, от стажантството си до сега бях виждала много неща, бях се срещала с безкрайно много случай, някой леки, други тежки.
Вярвах, че нищо не може да ме изненада, че нищо не може да ме извади извън контрол или да ме стъписа. Но тази вяра се изпари в моментът в който на операционната ми маса лежеше безжизненото, покрито с кръв от пресни рани и стари белези тяло на Лий Чен. Ръцете ми трепереха, можех да чуя ударите на сърцето си в ушите ми.  Грабнах дефиблиратора, започнах да раздавам нареждания за инжекции, да го заредят и да се дръпнат всички. Пуснах ток първи път, втори път.... нищо оглушителният шум и бяла черта на монитора не се променяха.
"ЗАРЕДИ НА 200" наредих и го разтърсих отново, скочих веднага продължавайки ръчно да правя сърдечен масаж. Вложих всичко което имах, нямаше да позволя да го загубя отново...