The craziest bit&h is here.

Виновна до доказване на противното. Винаги. Няма ден, в който хората да не ме помислят за откачена, а откачени са ТЕ. Хората са малоумни. Те са прости и не разбирам как може да се държат като кретени. Когато кажа, че съм кралица на Погромен Дръмб, те ме поглеждат, присмиват ми се и си мислят, че наистина се шегувам. Когато, пък, разберат, че не се шегувам, започват да ме гледат с една тъпа, овча физиономия, все едно току що съм им изяла чията, киселото мляко и авокадото за закуска. Не, че ям такива умрели храни. Не, не съм толкова задръстена. Друг ден, пък, представете си - очевидците на случка, в която едно куче умря, ми крещяха на около 100 метра от мен (защото явно са започнали да се плашат, знам ли, и не ме доближават) "Как може да убиеш горкото куче, какво ти е сторило!!!". Поглеждам ги презрително, с един примижен поглед и им обяснявам съвсем спокойно, че то първо започна. Не може да ме лае, аз да измяукам и насреща да не направя нещо по въпроса. Вярно... докато се усетя, вече коремът му беше разпорен и скимтеше като обезумяло, докато накрая не шурна още по-мътна кръв, излязоха черва, далаци или там, каквото има едно куче и край... всичкото отиде в шахтата. Еми да... да не беше ме лаело, то си го изпроси. 

Не си мислете, че тези неща, които описах по-горе, са от детските ми години. А и защо да са от детските години?! Кой дава право на някой да решава кое е правилно и кое не. Ми, да бягат от тук, всеки има право да живее, както иска. В повечето случаи е хубаво да се подчиняват на моите изисквания. Заради тези мои разсъждения, почти всяка седмица си наемам нов поданник, който да ми слугува. 

Ето, например, онзи ден за първи път от много време дойде мила жена, която ми удиса на акъла. Да, може да е някакво смахнато за другите (а аз продължавам да се чудя защо), но жената ме погледна объркано, почеса се по едната скула, отново ме погледна от глава до пети, примигна два-три път, докато се бях проснала на един от моите ръчно изработени тронове (да, не си мислете, че в Погромен Дръмб има само един трон. Почти всеки ден го сменям с някой от другите, които майсторлъшки бяха създадени от изкусните ръце на моя единствен и неповторим съпруг - Андре) и с дясната си ръка преднамерено тананиках някаква ритмична мелодия последством пръстите ми, които вълнообразно се забиваха в облегалката на кралския стол. Преди всичко това, думите ми: "Ще трябва да ми переш, готвиш, чистиш, слугуваш, да ми носиш чай в 15:30 с две кексчета, едното от които да е с мармалад, другото със салам - да, знам... понякога обичам сладко-солени неща. Също така, в 17:50 салатата трябва да е готова - добавяш няколко тлъсти червеи, които носят много протеини за тялото, ракия, наденица - задължително пилешка, и в 19:46 подготвяш коняка с пет капки и 3/4-ти лимонов сок, много внимавай за капките! Важно е, и след това доставяш пунша, в който също ще се сложи част от змийски кожа, която просто се накисва, за да даде енергия и тонус за един красив и здрав секс! След което може да си вървиш. Нали... това е всичко."

Разбира се, спестих първата половина от разговора, защото беше прекалено скучна. И... жената, както ме гледаше, изправи се. Все още сериозна, с някаква извратена физиономия, все едно незнамсикакво съм казала. Погледнах я на криво, тя също ме погледна на кръв. Очите й почервеняха, започна да трепери, аз свъсих вежди, след това изкривих физиономията си, а тя моментално изпъчи 24-каратова усмивка, затвори очи, поклони ми се и каза: "За вас всичко, кралице!"

Признавам си, бях изненадана. Не очаквах, че ще открия човек, който да изпълни от-до всичките ми изисквания. Все пак беше някаква, нали разбирате, човечна - следователно малоумна. Но се оказа много добра жена.

Докато...

Един ден не се обади нейния съпруг и не каза, че съм била извратена. Сериозно?! Тя наистина ли е решила да сподели съкровените ни и кралски тайни?! Измяуках му на телефона гневно и го блъснах в земята. Андре ме успокои и каза, че отива да купи нов телефон. Дишах учестено. Легнах си за момент в кралските покои и заспах. Очаквах на следващия ден да изгрее слънцето, да ме погали, аз да се усмихна - да кажа "Добро утро" на готината, единствена по рода си в света жена, и да продължи денят, както подобава. Уви... останах си само с чакането. Нито някой дойде да ме събуди, сама го направих (бях още повече изнервена, защото ако някой ме беше събудил, щях да съм по-малко изнервена), дръпнах рязко завесите, слънцето погали кожата ми, а аз му се намръщих мразовито. 

Разбира се, със съпруга ми решихме да навестим моята красива прислужница, да смачкаме фасона на нейния съпруг, при което тя пищеше и не можеше да си представи как е могла да бъде моя поданница. Аз й отвърнах, че тя ще си остане завинаги моя собственост, а тя ми зашлеви шамар. Сега... са погребани 2 метра под земята. В техния дом, в задната градинка. И защото имаме алиби и пари, намерихме начин да се спасим от пандиза. Поне засега...

И така...

И до ден днешен, нищо че съм на 27 години, аз съм Кралица Ева Маси, а фамилията ми идва от "Масово", което пък от своя страна значи "Масово!", което пък значи "Навсякъде!". Предполагам ме разбрахте...

Да, имам жълта книжка, но това са някакви минимални подробности...

Тепърва ще се развивам в сферата на моето кралство Погромен Дръмб и се надявам да стават все повече и повече моите любими поданници. Обожавам ги! Те са всичко за мен.

Край.

ПП. Може ли да ми смените името на Eva Massey. *с точка*

Мислих си дали да не е Queen, ама .... тя пък нищо няма да си спомня. Все тая, нека да остане Ева Маси, да... мерси!

:lol!:

Естествено - лик - Nina Dobrev

Силен герой.

И със сигурност доста откачен!

Добре дошла в Енигма!