adelheide worthington

Име:
Аделхайд Уортингтън

Години:
17

Характер:
Аделхайд ...

Аделхайд ...

Никога няма да бъда способна да се оправя с това недоразумение. Дори не мога да разбера как от мен е излязло подобна лигла, която в повечето случаи не мога да понасям, но баща й я обожава. Казва, че прилича на мен, но аз не виждам никаква прилика между здраво стъпилата на Земята, смела и независима (освен от любовта, която изпитвам към мъжа си) жена и някакво лигаво момиченце, което се гнуси от най - малката прашинка, което се бои от най - малкият неизвестен звук.

Да не говорим за поведението й. Вероятно все още пубертета я държи, но ако не си отвори устата, за да ме нагруби, защото не й изнася, което съм решила, няма да е тя. Често нямам търпение да навърши 18, за да се отърва от нея, да я оставя да се оправя сама и най - сетне да осъзнае, че няма да е толкова лесно, колкото винаги е било у дома. Че колкото и да мрънка, не винаги ще получава, което иска.

Мисля си го все ... но после сърцето ми се топи, когато я погледна и бързо забравям за какво съм бесняла преди малко ...

Признавам, вината е изцяло наша, но какво можехме да сторим? Дълго време не бях способна да зачена, а след като го направих, се оказа, че повече няма да мога. Беше ни единствена и единствена ще си остане. Но така и не можахме да я подготвим за живота, така и не я научихме да се бори, за което иска. Просто защото всичко й давахме, каквото искаше. Беше достатъчно просто да поиска. Беше ни трудно да й кажем не.

Външен вид:
Беше красива.

Помня първият път, когато щях да я видя. Сърцето ми биеше така силно, развълнувано в гърдите ми. Нямах търпение да настъпи този момент. Толкова дълго чакахме ... бях на командировка в Берлин, когато научих новината, че Моруена е на път да даде живот на първото ни и единствено дете. Поисках незабавно да се прибера, но нямаше достатъчно скорошен полет, който да ме устройва. Прибрах се чак след седмица и тогава, помня, заварих детето в една от редките спокойни състояния, когато сякаш почти ми се усмихна и улови палеца ми. В този миг знаех, че преди не бях познал щастието, което открих в това съвсем малко същество.

Днес е още по - хубава. И още по - хубава ще става. Няма по - прекрасно, по - красиво и по - разглезено дете от моето, но не съм готов да спра да я глезя. Заслужава целия свят и ако можех, щях да го сложа в краката й.


FC: Johnny Sequoyah

История:
Никога не ни е било лесно с нея. Казвах сто пъти на децата да не бъдат толкова меки, да бъдат по - строги, защото накрая детето ще им се качи на главата. Аделхайд отдавна не идва при мен, защото я биех, когато не слушаше, а тя бързо откриваше телефона ми и звънеше на родителите си, за да я приберат. Разбира се, те веднага откликваха на молбата на детето им. А след това изливаха гнева си върху мен. Защото й се скарах, защото се беше качила на покрива. От какъв зор й беше да се качва там? Вярно, че котката й мяукаше до умопобъркване, но значеше ли, че трябваше да се качи през тавана и да се катери по керемидите? Ами ако беше паднала, ако беше си счупила нещо, недай си Боже, ако беше умряла? Тогава какво?!

Аделхайд не ме обича и се страхува от мен. С нея така и не се разбрахме. Прекалено многото правила не вървяха на добре и момичето правеше, каквото си искаше, въпреки тях. Всичко, което помня от това дете, са пакости. Тя друго просто не правеше, вероятно все още. Беше прекалено трудно да слуша ли? Много ли исках от нея? Просто да бъде послушна, да изпълнява, да слуша. Вече бях достатъчно възрастна и краката ме боляха, за да търча по това малко досадно момиченце. Често я чувах да ми казва, че ме мрази, когато беше малка.

По - късно отношенията ни продължиха по същия начин. Малката дори не се обаждаше по празници, а когато аз звънях, не вдигаше, не искаше да говори, когато родителите й я караха. Наричаше ме Злата Вещица. Вероятно никога няма да промени мнението си, но аз и не исках това. И без това мразех децата.

Родствени връзки:
Моруена и Аштън Уортингтън - майка и баща

Отличителни белези:
По намусената физиономия и вечното мрънкане, гнусливостта се познава добре.

Умения, които героят ви притежава:
Да мрънка.

Моля, променете името ми на adelheide worthington. Благодаря!