Samuel.

Samuel Hwang/22

Сам бе безгрижно малко момченце, което обичаше игрите с приятели. Не го интересуваха клюките, които се носеха за него и не само, защото не ги разбираше съвсем, ами защото виждаше, че майка му се измъчваше с това.

Канг Мин А бе младо, красиво момиче в началото на двайсетте си години, работеща в малък магазин за цветя. Имаше навика да не поглежда часа улисана в аранжирането на поредния красив букет. Отново се бе мръкнало, а тя все още не се бе прибрала у дома си. Родителите й знаеха къде е и защо се бави, за това и не се притесняваха за нея. Само, че тази вечер дъщеря им се прибра много по-късно от обичайното, цялата издрана и в синини, а от очите й капеха сълзи, които правеха вадички по пепеливото й лице.
Докато се прибираше от работа група пияни момчета, видимо на нейната възраст я бяха пресрещнали и изнасилили. В мрака на глухата малка уличка, никой не бе чул виковете и молбите й, а накрая момчетата задоволени и поизтрезнели бяха я зарязали безпомощна и психически унищожена. С малкото й останали сили бе успяла да пооправи раздърпаните си дрехи и някак да се прибере.
Така Мин А бе изгубила девственоста си, която пазеше за човека, който смяташе, че е този, с който иска да продължи живота си и да създадат семейство. Полицията не бяха успяли да открият извършителите, които добре се бяха покрили. През това време момичето бе разбрало и че е бременна, като нямаше представа кой от онези четирима мерзавци бе бащата. Все пак задържа детето. За нея бе грях да убие невинното същество. Малко след това тръгнаха и клюките из квартала. Такива неща бързо се научаваха. Мин А принудена от обстоятелствата си събра багажа и замина за Америка, където да роди и да отгледа детете си.
Осем месеца по-късно се роди малкия ХьонДжин, съвкупност от имената на родителите й. Хьон от Хьон Ми, обичната й майка и от баща й ДжинХо. Английското му име, което му бе дала при раждането му бе Самуел, като библейското име, за да може нейния син да бъде праведен, умен, талантлив и душата му да бъде чиста. С годините малкия Сам показа на майка си, че е избрала най-подходящото име. Момченцето бе наистина умно. Схващаше бързо всичко, което трябваше да запомни. Бе отличен ученик, запомняше с лекота уроците и дори се бе записал на уроци по балет. Нещо, за което понякога го наричаха женчо. Сам не го интересуваше това. Балета му харесваше и полагаше много усилия в него. Точно танците го запознаха и с най-добрия му приятел, също кореец. Той бе и първата любов на момчето, за която не сподели на никого. Бе го страх да признае, че си пада по момчета.  Майка му бе силно вярваща и едва ли щеше да приеме добре хомосексуалните наклонности на сина си. Така той никога не й сподели за красивия Феликс, чиято усмивка караше сърцето на Хьон Джин да пърха всеки път.
За баща си бе попитал само веднъж, като получи уклончив отговор “Няма го. Никога не е бил и няма да бъде с нас.” Момчето дълго време мислеше, че баща му е починал преди да се роди, но един случайно дочут разговор между майка му и баба му, която им бе на гости му изясни всичко. Същата вечер под претекст, че го е страх да спи сам, заради есенната буря се сгуши под завивките до майка си и нежно, успокоително загали гърба й.
- Обичам те мамо. Благодаря ти, че си ме отгледала добър човек.