...But the human tongue is a beast that few can master.

“Интересуваш се само от кариерата си. Винаги е била на първо място за теб!“
Това бяха последните думи на съпругата му отправени към него. Тях чуваше в главата си през цялото време, когато му съобщаваха подробностите за катастрофата. Не бяха получили възможността да се сбогуват. Не успя да й каже, че я обича и че винаги тя е била най-ценното за него. Никога повече нямаше да има възможността.
Франц се роди през нощта и беше захвърлен няколко часа по-късно пред близката болница. Говореше се, че майка му е унгарка избягала от родината да търси по-добър живот. Такъв нямаше да открие с дете на ръце в непозната страна. Затова и беше предпочела собственото си щастие пред малкото същество, което беше излязло от нея.
Беше пухкаво и кротко дете с големи очи, което скоро щеше да се озове в дом. Сам и забравен. Изоставен. От първите си мигове се беше сблъскал със съжалението на хората, а преди това и с предателството на собствената си майка. Името си получи от една от сестрите в родилното отделение. Кръсти го на австрийските императори и по този начин беляза пътя му. Поне така казваше тя години по-късно. Същата тази жена го осинови и отгледа сама. Въпреки трудностите и съветите на хората да не го прави. Да не жертва живота си за едно чужно дете. Не ги послуша. Даде му дом и любов. Стисна ръката и му помогна да тръгне по трънливия път на живота с повече увереност. Тя беше най-добрият шанс, който можеше да получи. Късметът му се беше усмихнал и нямаше да спре да го прави дълго време.
От всичките му качества най-много изпъкваше амбицията. Още от дете беше обсебен от мисълта да се докаже и да бъде най-добрият. Нямаше много приятели. Смяташе, че ще го отклонят от пътя му. Имаше нюх да се запознава с правилните хора и да влиза под кожата им. Благодарение на ума и огромното си спокойствие успя да получи възможно най-доброто образование. Ограниченията на Инсбрук не го спряха. Стигна до Виена където щеше да продължи да бележи успехи. Най-големият обаче намери в родния си град. Съвсем случайно се запозна с Елиза Щайнер – дъщеря на богат италиански бизнесмен от Южен Тирол. Любовта им се разви бързо и година по-късно се ожениха. Меденият си месец прекараха на Капри. След това се върнаха в Австрия и заживяха във Виена. Тя беше и основния двигател за успеха му. Най-вече средствата, които баща й вложи в него. Първо да стане адвокат в престижна кантора, а след това да започне и авантюрата си с политиката. Дълго време Хелмут Щайнер не вярваше, че ще успее. Обичаше да се шегува със зет си и прекалената му сериозност.
“Липсва ти чувство за хумор. Типичен унгарец.”
Постоянното напомняне за корените му го правеше още по-упорит. Дори Елиза не успяваше да го успокои, камо ли да оправдае хумора на баща си. Оставаше й само да наблюдава устрема му. Твърде късно беше разбрала грешката си. Трябваше да го спре още в началото. След това се оказа невъзможно.
Противно на всичко и всички, Франц започна да се изкачва по стълбата на успеха. Беше млад и много упорит, а се оказа и чаровен пред медиите. Умееше да казва правилните неща. Хората го харесваха. Стана популярен и търсен.
Първото пропукване в брака му се оказа проблема на Елиза да забременее. Франц категорично отказваше да осиновят дете. Особено го вбесяваха думите, че това ще затвърди имиджа му пред хората. Решението разби сърцето на жена му. Започнаха да се отдалечават един от друг. Бавно се отчуждаваха един от друг. Липсата й до него започна да заменя с работата си. Там бележеше успех след успех, но не и в личния си живот.
След един бурен скандал съпругата му претърпя катастрофа и никога повече не се върна при него в дома им.
“Не съм убил жена си! Обичах я!”
Беше първият заподозрян. Той наследяваше всичко. Имаше мотив или поне така смятаха в полицията. Следваха разпити и разследване, а това направи образа му още по-привлекателен за обикновения гражданин. Съчувстваха му. Страдаха с него. Изпращаха му хиляди съобщения да бъде силен. Превърнаха го в мъченик, но вече нищо нямаше значение.
Нищо нямаше значение.