Арчибалд Ланкастър

Групата ловци се бе разпръснала в гористата местност преследвайки няколко сърни,херцог Арчибалд Ланкастър и другарите му препускаха на конете си след стадото.Внезапно десният преден крак на расовия му жребец попадна в коварно прикрит лисичи капан и изхрущя зловещо, конят падна цвилейки ужасено и затисна господаря си.Останалите ловци бяха далеч напред и не можеха да чуят виковете на херцога, изтощен от крясъци той със сетни сили се опита да се измъкне изпод пострадалия си кон.Накрая успя да изпълзи изпод тялото на животното за което нямаше вече никакви надежди.С натежало от скръб сърце херцог Арибалд се сбогува с верния си жребец и тръгна пеша през трънаците където го дебнеше смъртоносна опасност, от ниските клони на близкото дърво се стрелна отровна змия която го ухапа по лицето.Арчибалд се строполи на земята и осъзнавайки, че краят му е близо се прекръсти и отправи гореща молитва за опрощение към бог.Денят гаснеше и херцог Арибалд смирено очакваше окаяната си гибел, предаден и изоставен на милоста на съдбата.В сумрака към него се приближи мрачно създание, вампир привлечен от миризмата на кръвта на умиращия херцог.Наведе се над него и впи острите си кучешки зъби, във врата на Арчибалд, след което вампирът проряза с нокът дланта си и даде на умиращия от своята целебна вампирска кръв.Така започна всичко, повече от два века Арчибалд пътуваше по света и изучаваше душите на хората, закле се никога да не ухапва човек, а само диви животни за да утолява кръвната си жажда.Макар и вече нечовек, Арчибалд  бе запазил човешкото в себе си.

Херцог Арчибалд Ланкастър  благородник по наследство и душа, се отличаваше с изтънчени обноски добро образование и значителни богатства, висок около 1.82 и със средно телосложение не беше нито слаб нито дебел.Гъстата му светло кестенява коса се спускаще до под раменете, а зелените му очи бяха завършек на този шедьовър.Винаги гладко избръснат и прилежен в облеклото си, както подобава на аристократите.