To live is the rarest thing in the world. Most people exist, that is all.

**Ashleigh Ortiz.** · by **Ashleigh Ortiz.** Пон Дек 30, 2019 9:58 pm

Ashleigh OrtizInformations Ashleigh Ortiz
Âge: 22 >
Famille: dead Histoire
Беше мрачно и тихо.
Нетипчно тихо за бар от преградията.
Още с влизането си, нещо в нея потрепна. Сякаш знаеше, че се бе случило най-лошото. Но въпреки това продължи да върви напред. Бавно, докато очите й оглеждаха празните маси.
Приближи се до бара и положи ръката си на дървения плот. Не смееше да вдигне погледа си, защото вече бе съзряла кървавото петно на пода. И по цялото й тяло преминаха тръпки, от онези напрегнатите. Които сякаш нашепваха в ухото ти: „Края е близо!”.
Усети присъствието му, но не посмя да наруши тишаната. Но и не отказа плъзнатата към шотове с текила.
Изпи ги и трите на екс е едва най-сетне успя да промълви:
-Къде е брат ми? Трябваше да е тук.
Последва още тишина. Не искаше да чуе отговора. За първи път в живота си тъмнокосата се страхуваше. А страхът не бе приятно усещане. Най-малкото, защото след него следваще горчивата истина и последствията, които бяха трудни за преглъщане.
-Искаш ли още нещо за пиене?
-Не. Просто ми кажи.
-Виж, иска ми се да можех да го избегна.
RP

- Нима? – тук Ашли успя да вдигне погледът си и очите й срещнаха тези на бармана. Мъжът бе висок и набит. Имаше дълга червеникава коса, която бе вързал на конска опашка, а скъпите кожени дрехи не се вписваха в интериора на тази дупка. Но дълбоките му сини ириси бяха тези, които я оставяха всеки път без дъх. Беше ги виждала и друг път, когато двамата се криеха зад бара в кратките моменти, които можеха да откраднат за себе си и илюзията, която се опитваха да поддържат. Но днес и те като помещението бяха студени и беизразни. Бе си отишла онази топлина, която Ортиз помнише.
- Да. Знаеш как е в нашия бизнес...днес си тук, а утре те погребват под земята в ковчег. Няма как да го избегнем.
Застина за секунда, а от гърлото й се изкопчиха няколко тона, наподобяващи смях. Цялата ситуация щеше да е страшно комична, ако не ставаше въпрос за брат й и цялата ганстерска схема, в която ги бе забъркал. Глупакът, не я послуша, дори когато го молеше да се откаже и да заминат надалеч.
-Мъртъв е, нали?
-Да. Аш, аз...съжалявам. Иска ми се нещата да не бяха свършили така.
- Млъкни и ми подай онази бутилка. – не можеше да каже, че е изненадана. Бе го очаквала, но болката, която прониза сърцето й бе нещо, което никога нямаше да забрави. Можеше да продължава да се прави на силна, докато си сипва следващия шот. Или да се заблуждава, че няма вина за случилото се. Но истината бе само една – тя, само тя, бе единствената виновница, че брат й бе умрял. И това бе началото на саморазрушителния път, които бе поела.

А краят? Кой знае... може би съвсем скоро и нейното тяло щеше да почива във вековната земя.
-
Преди смъртта на брат си е работила като механик и компютърен инжинер.
След като разбира за смъртта му напуска работа и започва да излиза с неподходяща компания. Опитва се да убие мъката си в алкохол и наркотици, но това не й помага да забрави.

**The Cosmos** · by **The Cosmos** Пон Дек 30, 2019 11:33 pm

Но аз съм сигурен, че това, което следва, ще ти помогне да забравиш всичко... включително и мъжът със сините ириси.

Одобрена си!
Очаквай продължение съвсем скоро.

Welcome

Имате въпроси? Обърнете се към

Съобщения!

Имате въпроси? Обърнете се към

JACKPOTS

Бронзов сандък

Сребърен сандък

Златен сандък

Диамантен сандък

To live is the rarest thing in the world. Most people exist, that is all.

To live is the rarest thing in the world. Most people exist, that is all.

Re: To live is the rarest thing in the world. Most people exist, that is all.