Leah - Изтощена
Lloyd - Сиво
25 години
FC Halsey
- След сигнала, оставете вашето съобщение.Мълчание.
Разкъсваше се вътрешно. Дори не знаеше защо още пази телефонния му номер.
В полуосветената стая, Лея не можеше да помръдне. Сълзата й се стече по бузата и в този момент пое дълбоко дъх. Трябваше да говори. Десетина секунди минаха след сигнала, а тя мълчеше.
Прокашля се.
- Здравей, Рей. - прокашля се отново. -
Ъъъъм... исках да честитя рождения ден на жена ти и... - отново мълчание. -
Надявам се да сте... - телефонът й беше изтръгнат от ръцете, а някой натисна червената слушалка.
- Какво си мислиш, че правиш? - попита я Елизабет. Тя се обърна бавно към нея.
- Звъннах на Рей.- Не бива.- Какво толкова... - отвърна Лея и се отправи към дивана. Спеше й се жестоко. Не знаеше колко алкохол беше поела днес, но литър със сигурност имаше. В момента, в който допря главата си на облегалката на дивана, заспа.
***
Едно задружно семейство.
Мама.
Тати.
Бети.
Дони
и Нети.
Лея се изкикоти и задраска последните две имена. Лакътят си го беше подпряла върху излющенената повърхност на бюрото си.
- Мама... тати... Бети... - изрече бавно всяка дума. Беше спокойна и уравновесена. Това се дължеше на реколта 2013 година червено вино. Извърна поглед към бутилката и чашата, която беше почти празна. Очите й се притваряха. Знаеше, че утре е на работа...
***
Лея повдигна бавно шишето с минерална вода. Отпи малка глътка и се намръщи. Водката в шишето я удряше в петите. Под един от белите листи се подаваше рисунка. Едно дете с майка си и баща си на площадката. Лея стоеше близо до тях. Наблюдаваше ги и успяваше да хване всеки един поглед, жест, усмивка. Искаше да запечата всичко на лист. После в история.
Крадец на чувства.
Тя искаше да открадне техните щастливи мигове за нея. Колко пъти се проклинаше, че живее по този начин, но беше напълно невъзможно да го промени. Мама.... тати... Бети... на площадката. Щастливи заедно. Сплотени.
Сплотени...
Искаше й се и тя да е така.
***
- Лея, съвземи се! На 25 си. Животът е пред теб.
Но Лея не чуваше Елизабет. Не искаше да я чуе. Сякаш си намираше оправдания да страда. А Елизабет беше права - тя беше едва на 25. Единственият й порок е, че пие. И то много. До такава степен, че е свикнала с алкохола и той с нея. И пушеше... но кой не пуши в този свят?! Това не е порок.
***
Явно животът е решил още от малка да бъде белязана като Сивата дама.
Родителите й я бяха кръстили Лея Лойд. Като порасна по-голяма, тя реши да се разрови и да види какво значат имената й - Сив и Изтощена.
От Сива нямаше как да се спаси - фамилията й беше такава, но Изтощена? Сериозно ли?! Защо родителите й трябваше да я бележат по този начин? Толкова много ли я мразиха? Дори е странно как толкова нежно име означава всъщност ТОВА... Изтощена Сивота... си ти Лея... ха - ха.
***
- Дайкири! - Лея се обърна на една страна и гледаше двойка в бара, които си приказваха необезпокоявани. Докосваха нежно ръцете си, а погледите им се преплитаха през цялото време.
Усмивки.
Това накара Лея да се усмихне. Нейната, обаче, не беше изпълнена с нищо друго, освен съжаление към нея си. Извади лист хартия и започна да рисува. Много често вдишваше дълбоко и издишваше. Възклицанията й бяха тежки, стоновете на твърдата тъмна гама на страданието. Тя рисуваше щастлива двойка, изцапана с тъжното и непроницаемо мастило. И се вливаше жестоко, а емоциите от щастливи, се превръщаха в тъжни. Рефлектираха върху нея. Затвори очи за момент и спря да рисува.
Смяташе да изпие коктейла си и да се прибере. Не можеше повече да рисува.
***
Трак, трак, трак, трак...
Нежните й пръсти пропускаха през всяко едно черно клавишче на лаптопа й. До нея прилежно стоеше чаша уиски - напълнена до половина.
- Когато най-малко очакваш... - говореше си на глас, докато пишеше на Уърд. - ...то ще се случи. Разбираш ли ме, Катрин, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Винаги може да се пропука онази малка част от теб, която си мислиш, че си таила толкова време в теб. И като започне да се пропуква - като започне да пробива през едната ти скула като червейче, но във формата на сълза, ще разбереш, че щастието е фалшиво. Щастие няма... но проблеми има бол. - тя спря. Отпи от уискито и остави отново чашата на масичката. Беше кръстосала краката си и постави лакътя на коляното, след това подпря брадичката си върху ръката. Гледаше в монитора. Гледаше през него. Мислеше си, че няма смисъл от това, което пише.
***
- Аз съм развалина...
***
Опит за самоубийство...
Неуспешен.
Откъде да знае, че Елизабет й се приискало да дойде при нея, за да ядат пица...
Винаги в най-неподходящия момент.
После Елизабет й чете конско 3 часа. И пицата изстина.
***
След опита за самоубийство, Лея реши да потърси някакъв алтернативен вариант. Тя така или иначе вече се чувстваше като развалина - какво й пречеше да започне и да проституира?
Но не... Елизабет имаше други планове и зашлеви буквално шамар в лицето на Лея. Лея се разсърди за няколко дни, но Елизабет не й позволяваше да си следва... мечтите...
***
Лея Лойд работеше в кол център. По цял ден не правеше нищо друго, освен да разговаря с кретени. Искаше й се да напусне работа, да си намери друга, защото тази я мразеше и да издаде книга, но се страхуваше да го направи. Тя има психически срив от доста време, но не може да се усети. На моменти е агресивна, но в повечето случаи е под въздействието на алкохола. Но, както вече казахме, в много по-големи количества. Това я успокоява и става уравновесен човек. До такава степен, че никой не може да осъзнае, че тя е пияна... затова и пие алкохолни опиати, които нямат мирис. Елизабет, нейната приятелка, доста пъти се е опитвала да я изкара от калта, но не е успявала.
***
- А можехме да имаме всичко, Рей... - започна тя, докато лежеше на леглото си и се взираше в тавана. Думите й излизаха все едно шептеше на ухото му. - Можех да бъда на мястото на твоята жена. Да имаме деца. Да имаме щастие, усмивки... - вдиша дълбоко и издиша. Усещаше стомахът си свит на топка, защото последно беше яла преди 10 часа. Една сълза се отскубна и падна на завивките. - А можехме да имаме... - и затвори очи от умората и заспа.
***
- Искам... да... имам. Един момент. В. Който... - отново тракаше на клавиатурата. - Ще мога да изпусна цялата тази пара от себе си. Ще мога да крещя цял ден, да викам, да ме чуят всички, включително и кльощавата бабка Дороти, която се има за кралица Елизабет. - засмя се психопатски и продължи да трака по-силно. - Да мога да блъскам, да бия, да убия... - ококори очи и прочете последната думи, без да отмества поглед от нея. Без дори да примигва. - Убия... - отново прошепна и примигна два пъти бавно. - Убия... - облегна се на дивана, сваляйки ръце от клавиатурата. Мълчание. Господи, тя имаше нужда от промяна.
***
Имаше нужда от огромна промяна.
Да смени град. Работа. Приятели... макар че трябваше да благодари толкова много пъти на Елизабет. Да напусне страната?
Имаше нужда да намери душевен покой.
Имаше нужда да плаче.
Много да плаче.
Да наводни света и да утихне, заедно с него...
И точно, когато всичко изглеждаше толкова безнадеждно, се появи някой, който щеше да обърне цялата й представа за света, в който живее. Без дори да го е поканила в живота си...
Подкрепете ни в БГ ТОП!
» Предложения
» samuel hwang.
» Запазване на лик
» Сам Сириус
» Дориан Форд
» Отсъствия
» II. Игрален наръчник
» Керъл Харисън