better the numbers, better the code

И отново тишина. Вече не знаех изобщо какво да си мисля. Изобщо не знаех какво да очаквам от тази бавна обиколка около мен. Тя беше толкова мистериозна, че направо имах чувството, че сърцето ми ще спре преди да разбера дали изобщо се беше получило и може би бях направила по-голяма грешка, непремисляйки всички възможности. Тази така наречена обиколка ми се стори цяла вечност. Все едно времето беше спряло или пък той се движеше по-бавно дори от охлюв. Имах чувството, че направо щях да полудея. Неизвестността винаги беше по-дразнеща и неприятна, дори и от това да знаеш, какво ще стане след малко.
И ето тишината отново бе разрушена, но определено не харесах това, което чух. Всъщност почти си мислих че, ще ми се получи и няма да усети разликата, но явно беше много по-добър от всички останали, които ми вярваха. А и играта, ако можех изобщо да я нарека така, изобщо не беше честна с тази негова дарба. Ето още един минус за мен. Всъщност досега нямах нито един плюс, ако можеше да използваме тази система за оценяване.
Но не това не беше всичко. Явно го бях ядосала още повече и от предният път, защото този път беше решил да използва спринцовка. Още когато я видях си казах "какво по дяволите направих". Това май беше най-голямата ми грешка за днес. Бях толкова уплашена от съдържанието на спринцовката, че дори не успях да се му помоля да не го прави. Най-вероятно нямаше да има ефект, трябваше да го направя, но не можех. Просто не можех. А и може би, знаех че просто няма да има резултат.  А и до сега за всички тези години се бях молила точно два пъти, макар и на един и същи човек – и това изобщо не ми беше помогнало, а напротив. Бях толкова уплашена от случващото се, че дори не мислех и какво ми инжектира. Просто го гледах докато го прави. Докато осъзная какво се случва, очите ми започнаха да се затварят. Това ми подейства някак успокояващо,предвид цялата ситуация... че не след дълго съвсем се отпуснах и предадох на приспивателното.
***
-започва да се занимава с грим и мода още, когато е едва на седем
-участва в няколко конкурса за красота, като е спечелила почти всички от тях
-започва да вижда неща, които не съществуват, след като бива отвлечена от мъж, когато е на четиринадесет. Не казва на никого за това. Дори и на психологът, който я карат да посещава, за да се справи с пост травматичния стрес.
-прекарва шест месеца в плен, преди случайно да я открият.
-единственото, в което намира успокоение са числата
-тази ѝ страст прераства в желание да се занимава основно с тях и така преоткрива красотата на бъдещата си професия и последното си хоби - програмирането
-участвала е в няколко филма и видеоклипове
***
Нямах представа, колко беше продължил този кошмар, но когато започнах да се събуждам от него, просто не можех да спра сълзите си. Имах чувството, че всичко се беше случило току що и беше продължило цяла вечност. Изправих бавно главата си и го погледнах право в очите. Заради това че се бях разплакала, едва успях да кажа:
-Щастлив ли си вече? Получи ли, това което искаше?
Изпитвах толкова много чувства и макар да знаех, че това беше просто кошмар.