Mi-Rae Nahm /LOCKED

"Ми Рея Нам." Гласът на баща ѝ звучеше студен, дори и в последните му минути. Някакси се беше надявала, че смъртта щеше да донесе нещо човешко и обикновенно в него, ала изглежда, че умиращият не можеше да предаде своята осанка толкова лесно. И как би могло да бъде другояче? Бе прекарал последните четиридесет години, изграждайки империя. Нам индъстрийс нямаше да просъществува като фармацефтична компания, ако не беше неговият нюх да преследва всяка една цел и да не се отказва, докато не я постигне. 
Не отговори на думите му, а само стисна ръката му по-силно. Не искаше да прекъсва последните му минути живот. Без значение колко много гняв таеше в себе си. 
"Ми Рея... Трябва да го накараш да си плати. Трябва да го накараш да съжалява, че очерни името на компанията. Ми Рея... обещай ми, че ще го накараш да си плати! Обещай ми!" 
Беше израстнала в среда, в която линията между лъжата и истината почти не съществуваше. Истина: Су-Джин Парк беше нает, за да очерни името на Нам Индъстрийс. Лъжа: Нам индъстрийс никога не е извършвала нещо незаконно. Истина: Баща ѝ умираше от натравяне със същото лекарство, което тестваха в тайните си лаборатории. Лъжа: Не го заслужаваше. Истина: Трябваше да се погрижи за Су-Джин Парк, ако искаше да запази респекта на всички подчинени на баща си. Лъжа: Изпитваше омраза към Су-Джин Парк... или беше истина? 
Объркваше се. Но знаеше, че трябва да обещае. Дори да е лъжа. 
И го направи. 
"Ще унищожа Су-Джин Парк. Обещавам." 
-----
Видя Су-Джин за пръв път три години по-рано на поредното събиране, организирано под покрива на собственото ѝ имение. Бе започнала да учи право и съвсем скоро ѝ предстоеше да завърши. Знаеше, че поканата към Парк е по-скоро от баща ѝ, но самата тя искаше да се запознае с него. Арогантността му го правеше добър адвокат, а Ми Рея изгаряше от желание да бъде по-добра от него. Беше облечена в красива, черна дантелена рокля и носеше ослепителни бижута, както всички на приема. Очакваше, че това ще е достатъчно да събере всички погледи, но когато влезе в залата, Су-Джин почти не ѝ обърна внимание. Кратък поглед. Преценяваше я. Сетне извърна глава и продължи да говори с баща ѝ. 
"Ми Рея!" Усмихна се той, когато забеляза, че дъщеря му се е присъединила към празненството. "Дойде точно на време. Тъкмо аз и господин Парк обсъждахме възможността да стажуваш в неговата адвокатска фирма. Вярвам, че има какво да научиш от него." 

И не беше сгрешил. Ми Рея научи повече, от колкото някога се беше надявала да научи. За правото, за мръсните сделки на всички, за планината от трупове... Научи и какво означава да бъде влюбена в айсберг. С всеки изминал ден откриваше нови и нови причини да се възхищава на Су-Джин и да търси неговото одобрение. Понякога можеше да се закълне, че бе близо да пропука ледената черупка, с която се беше оградил. Друг път хвърляше предмети към стената от гняв, защото той отказваше да връща обажданията ѝ. Мразеше го. Ненавиждаше го. И все пак. Все пак научи много. 

До последната им среща, когато двамата бяха равнопоставени. Когато се усмихваха един на друг манипулативно. Той щеше да предаде баща ѝ. Тя щеше да унищожи репутацията му. Всеки знаеше какво е планувал другия. И все пак -пиеха безбожно скъпо вино, не откъсваха очи един от друг. И танцуваха. За пръв път танцуваха заедно. 
Когато устните ми се докоснаха, Ми Рея знаеше, че преструвката е приключила. 
"Няма да ти простя за това, което ще направиш." Прошепна Ми Рея. 
"Знам." Отговори спокойно Су-Джин и отмести кичур от лицето ѝ. "А аз няма да се извиня." 
"Знам." Усмивката на Ми Рея беше горчива. 
А той оставаше все така студен, докато целуна ръката ѝ, а сетне си тръгна.