2000 Чикаго
- Къде са парите? Как така ги няма? Нали ти ги дадохме да платиш ипотеката? - не разбирах какво се случва.
В един момент всичко беше страхотно, бяхме 21 годишни хлапаци световни шампиони, първият китайски отбор който е стъпил на почетната стълбичка в световната сцена по електронни спортове. Постижение в което никой не вярваше и в следващият момент всичко пропадаше пред очите ми.
- От къде мислиш дойдоха парите за разходите по шампионата? - попита Фу Йе
- От спонсори, нали това каза? - все още не разбирах какво се случваше.
- Кой би дал толкова много пари на неутвърден отбор, без никакви постижения не бъди наивен!
Сън Ли - “ДТ”, Сан Тан - “Gun”, Лан Жан - “Solo”, Хан Шан Ян - “Stardust” и аз - Райкър Уанг - “Dao Master” сме стари приятели израстнали заедно и преди три години създадохме отбор “Соло” с надеждата да покорим върхове и да покажем на светът че Китай има място на световната сцена на Електронните Спортиве. Но никога не бях очаквал да се озовем тук точно след като спечелихме световната титла.
Какво можех да направя? Да кажа на останалите че сме разорени, че Фу Йе - нашият мениджър беше използвал всичките ни спестявания и сега не само че нямахме пукната пара, но щяха да вземат и домът ни? Колкото и да го мислех виждах само един изход, продадох всичко което имах, оставяйки си единствено пръстенът който символизираше победата ни, изплатих ипотеката и вложих останалите пари в касата на отбора, а след това си събрах багажа и си тръгнах. Напуснах “Соло”, оставих приятелите си, напуснах електронните спортове, за един миг от световен шампион се оказах 21 годишен пенсиониран играч, без път и посока.....
2013 Шанхай
Дъждът се сипеше като изведро върху улиците на Шанхай, беше късна петък вечер, когато замъкнах натежалото си от умора тяло в интернет кафето в моя квартал, влязох вътре и се стоварих на един стол на бара без да се оглеждам изобщо и ударих главата си в плота
- Тежък ден? - попита познатият глас на човекът който стоеше зад бара и полираше някаква чаша
-Хм... - дори нямах сили да му отговоря.
Бяха изминали почти 4 години от както се отказах от е-спорта и играта "Glory", мислех че мога да стоя далеч от нея, но в дни като днешния наистина съжалявах за решението си да напусна. Що за глупак бях в прайма на кариерата си, можех да постигна толкова много, досега можех да имам толкова много други титли и награди. Лан Жан и Сан Тан все още бяха в бизнесът. “Соло” все още беше тимът номер едно в Китай и измежду най - добрите в света, а аз? Аз бях 24 годишен работник нощна смяна в интернет кафето на човекът зад бара - Сън Ли без никаква представа какво правех с живота си.
Можеше да е и по - зле, можеше да си на нейно място - обади се отново безразлично Сън Джи повдигнах глава и проследих погледът му. Малко по - далеч от нас около една от гейминг масите видях струпване на хора, а пред тях на два противоположни компютъра се състезаваха високо момче на може би 17,18 години отвсякъде излъчващ вида на заклет геймър, а срещу него седеше момиче на не повече от 15 с дълга гарваново черна коса, с няколко сини кичура в нея и красиви големи кафяви очи, хапеща нервно долната си устна взирайки се в мониторът пред нея с бръчки оформящи се между очите ѝ.
Предизвикал я че ако го победи ще ѝ позволят да тренира с тях - продължи с обяснението си, не че бях попитал
Убиха я повече от сто пъти, но не се е отказала все още - довърши той, а аз поклатих глава. Взех бирата която ми беше подал и се изправих бавно отправяйки се към горният етаж, където бе стаята ми игнорирайки глъчката около себе си.
В продължение на следващият месец момичето идваше в кафето всеки ден, сядаше на същото място и играеше играта с часове, когато видеше някой по - запознат се залепваше за него и го бомбардираше с безкрайни въпроси относно играта, ранговете, героите и техниката на играта и записваше всяко малко нещо в една тетрадка, а след това отиваше отново на мястото си прилагаше всяко ново открита информация в играта си.
Дните се нижеха, сезоните се сменяха и с това постепенно моето внимание се приковаваше повече и повече към момичето. Не се познавахме, не го исках, но нейната решителност и инат ме придърпваха към себе си като магнит. Често се улавях как погледът ми се отправяше към мониторът ѝ, как прехапвах уста или извъртах очи когато видех грешките които допускаше в играта. На моменти не можех да се сдържа и ѝ казвах какво да направи когато случайно минех покрай нея докато обслужвах клиентите.
Дори не бях разбрал как се бях сближил с нея, как отново бях потънал в светът на играта “Glory”, но беше факт. Момичето се казваше Арания Бей, аз я наричах Шао Бей, тя беше дердевил, беше истинска стихия и безкрайно вироглава. За по - малко от три месеца с помощта на моите напътствия и ината си беше стигнала от дъното на върхът на класацията за аматьори в светът на “Glory”. Имаше невероятно бързи рефлекси, страшно голямо търпение и инат както и добра съобразителност и интелигентност. Можеше да имитира играта на другите играчи и да ги контра атакува само от няколко минути игра с тях. Можеше да предвиди действията им и да ги предотврати беше наистина неподправен талант.
Но “Glory” не беше единственото нещо с което впечатляваше, тя бе добра във всичко което вършеше имаше онова неподправено детско любопитство искаше да опита от всичко в светът и никога не можеше да я задържиш на едно място прекалено дълго.
2019 Хонг Конг
- Не мога да повярвам че те оставих да ме убедиш да дойда тук - извиках към Сън Ли
Сън Ли още известен като ДТ също като мен беше ветеран от светът на “Glory”, но за разлика от мен неговото напускане не бе по негов избор. ДТ все още поддържаше връзка със старият ни отбор, за разлика от мен. Когато напуснах “Соло” без никакво обяснение всички бяха шокирани и след това отношенията ни не бяха същите, не бях разговарял с никой от тях от тогава. Но ето ме тук отново в залата където започна всичко за нас, първото ни състезание за да наблюдавам от трибуните финала на шампионата на Китай между отборът на “Соло” и този на “Легендите”. ДТ настояваше да слезем във ВИП ложата, но аз нямах такова желание, не знаех какво да кажа на Соло или Гън затова предпочетох трибуните.
Янли беше заменила състезателната кабина с тази на коментаторите и заедно с партньорът си излязоха на сцената. С всяка дума която казваха, напрежението в мен се покачваше, този адреналин сякаш очаквах да чуя своето име да бъде извикано когато започнаха да обявяват отборите. Трябваше да си призная че ми липсваше, колкото и да се опитвах да го блокирам не можех, тръпката, играта, адреналинът ми липсваха повече от колкото можете да си представите.
Бей Уей Уей отбор Легенди - в момента в който името напусна устните на коментаторът залата избухна във възторжени скандирания.
На сцената се появи слаба, грациозна фигура облечена в бяло - сините цветове на отборът, но лицето ѝ бе покрито със плътна маска, а на главата ѝ имаше тъмна бейзболна шапка, само очите ѝ можеха да се видят, предполагам ако някой беше на разстоянието на което коментаторите бяха. И въпреки това в мен премина сякаш ток, не можех да посоча какво точно, но нещо във фигурата ѝ ми се струваше познато.
Отборите се настаниха на местата си, състезанието и мачът започнаха и тогава я видях. “Отъм Рейн, Бей Уей Уей, Шао Бей онова 15 годишно момиче което до преди 3 години не знаеше нищо за светът на “Glory” сега бе на финалът, бореща се за първото място в Китай.
Гледайки я там в малката остъклена кабина, заобиколена от останалите играчи, виждайки движенията на героинята ѝ на големите плазмени монитори, чувайки скандиранията на публиката знаех че мястото ѝ беше там на върхът.
Но нещото което знаех по - добре от това бе фактът, че исках да бъда на върхът заедно с нея.
Подкрепете ни в БГ ТОП!
» Предложения
» samuel hwang.
» Запазване на лик
» Сам Сириус
» Дориан Форд
» Отсъствия
» II. Игрален наръчник
» Керъл Харисън