Една от разновидностите на „Ти си това, което ядеш“ е „Ти си това, което гледаш“. Това, разбира се, са пълни глупости. Защото ако наистина беше това, което гледаш, то щеше да си дебел,плешив и нечистоплътен извратеняк на средна възраст, който живее все още с родителите си и разфасова тийнейджъри в мазето си. А ти не си такъв човек... нали?
*****
Още на осем години Мат вече се чувстваше отегчен от статуквото, установено в образователната система. Книгите, които му налагаха задължително да чете, му се струваха ужасно досадни. Пък и самата идея, че трябваше задължително да се запознае с тях, го отблъскваше още повече. Всичко това, докато веднъж не откри една леко скрита, тънка прашасала книжчица в библиотеката на баба му и дядо му. Тази книга сякаш събуди чудовището в него. Класиката „Дракула“ на Брам Стокър се стори толкова мрачна и зловеща на хлапето, че докато я четеше, се чудеше защо си го причинява. Но поради някаква причина всеки път, когато затвореше кориците, някакво мазохистично чувство на любопитство го караше да ги разтваря отново. Това беше само началото. Тепърва на момчето му предстоеше да се запознае с Едгар Алън По и Хауърд Лъвкрафт. Вече нищо не беше както преди. Мракът беше опияняващ, а усещането, че във всяка една минута животът ти е изложен на риск - точно това го караше да се чувства жив.Мат израсна като пълен аутсайдер. Докато връстниците му играеха навън, а по-късно ходеха по барове, той предпочиташе да се затваря в стаята си, да чете книги и да гледа филми. Най-често хорър... винаги хорър. Докато децата се възхищаваха на Супермен и Батман, героите на Мат бяха Майкъл Майърс и Фреди Крюгер. С годините манията му стана толкова умопомрачаваща, че в главата му започнаха сами да се създават различни истории, които той записваше първоначално в едни оръфани тетрадки, а по-късно започна да пише на компютър. Водеше си блог, в началото под псевдоним, но когато нещата започнаха да се разрастват, вече нямаше как да запази анонимността си.Кратките разказчета, които публикуваше, постепенно започнаха да се радват на огромна популярност. Четяха го най-вече тийнейджъри. От един нищо и никакъв блог, Колдуел започна да издава книги. Критиката не одобряваше стила му на писане, но той самият не се възприемаше като гениален автор. Наричаше творчеството си „Квартална литература“ в смисъла на сурова, еднотипна и не особено многопластова. Затова пък младите откачаха по всяко ново произведение, което се появяваше под неговото име. Историите му бяха къси, но изпълнени с насилие. Всичките най-мрачни кътчета на хоръра можеха да се видят тук - масови кланета, изнасилвания, некрофилия, канибализъм. Специфично за изказа на Мат беше откаченото му чувство за хумор, което често се преплиташе с иначе мрачните му произведения. Така например в навечерието на Деня на Благодарността в САЩ, Колдуел издаде разказ с името „Денят на Убийствеността“. Накратко, млада двойка решава да пътува за празника и да го отпразнува в малко курортно селце на границата с Канада. Нещата излизат от контрол, когато се оказва, че хората в селото предпочитат вместо пуйка, да консумират човешка плът. Ей, традицията така повелява, недей да се мръщиш. Да кажем, че от гледна точка на съдбата на туристите, „Денят на Убийствеността“ се явява един съвременен прочит на „Ромео и Жулиета“.И така, само на 30, Мат Колдуел успя да изгради име и доходоносен бизнес. Само че при скоростно нарастващата фенбаза изведнъж чашата преля. Един ден двама младежи, на по 16, решили да пресъздадат едно от произведенията на Автора. Картинката е доста цветна - едното момче наръгва няколко пъти другото, след което с „хирургическа“ прецизност му разпаря корема. Изважда му червата, увива ги около шията му и ги закачва за клон на едно дърво, за да изглежда сякаш се е обесил. Хитро, а? После прерязва вените, а след това и гърлото си. До тялото му полицаите откриват бележка - „Не трябваше да има толкова много кръв, но нека купонът да започне!“.Накрая, след аутопсия и претърсване на жилищата им, се оказва, че всъщност двамата джентълмени не са били кой знае колко повлияни от Мат Колдуел, ами просто са прекалили с употребата на алкохол и LSD. Кой може да ги вини, деца са все пак. Затова пък Мат е заклеймен от хората като подстрекател към убийство. Първоначално дори е заподозрян като извършител на деянието, но след гореспоменатите разкрития, обвиненията падат.Парадоксално, покрай тези събития, писателят се запознава с тогава бъдещата си съпруга. Лукреция Нунберг е разследващият полицай. Тя води разпитите му. Странно, но двамата успяват да се сближат в една подобна обстановка. Така тръгва и забавната история, в която като ги питат как са се запознали, Мат обикновено започва с „Ами викнаха ме на разпит за едно убийство...“ Не че сега това има значение...****
/Характер/
Изненадващо спокоен и търпелив. Хладнокръвен в напрегнати моменти. Говори тихо и с равномерна дикция, което го прави леко страховит, особено за хората, запознати с творчеството му. Ужасно саркастичен и към себе си, и към околните.
/Външен вид/
Среден ръст; тъмна коса и тъмни очи; набола брада; татуировки по ръцете.
Подкрепете ни в БГ ТОП!
» Предложения
» samuel hwang.
» Запазване на лик
» Voices, voices, voices...
» Сам Сириус
» Дориан Форд
» Отсъствия
» The beast in your chest getting bigger