Джонатан Торн FREE

Име: Джонатан Торн
Роден на: 12.12.1994
Починал на: 12.12.2019
Професия: Брокер
Лик: Люк Бейнс



-Ще бъдем до теб по всяко време, недей да го забравяш! - Греъм беше необичайно, но оправдано разтревожен. Бяха колеги едва от няколко месеца, стажът на Емили Феърчайлд все още не беше приключил, а сега я използваха за стръв. Името на Джонатан Торн рядко обикаляше жълтите енциклопедии. Парите могат да спасяват репутация, не само да я развалят. Случаите, в които бе заподозрян лежаха подредени в папка с името му, но никоя улика не се оказва достатъчна, за да го тикнат зад решетките. Хора липсват, трупове липсват, отпечатъци и следи също. Умел престъпник, пълна откачалка, проблеми с гнева. Част от възможен, но непотвърден психо портрет. - Ако не издържаш, ако нещо се случи, обади се, чу ли? - не беше успял да пренасочи случая, да го даде на друг. Чувстваше се гузен, защото бе убеден, че Емили не е готова. Тя не се чувстваше също готова, но изборът се изплъзна от ръцете ѝ, а не знаеше къде да го намери в купа сено, беше като игла.
-Ще се справя, не се притеснявай - лесно бе да се изрече, но трудно да се владее. Емоцията беше силна и гласът на младото момиче трепереше. Вълнуваше се, притесняваше се и се плашеше, но трябваше да се изправи лице в лице с Джонатан Торн, каквото и да ѝ костваше.


-Съжалявам за кафето ви! - горещата напитка се разля върху снежно бялата риза на Торн. Емили срещна погледа му миг преди да се опита да почисти онова, което не можеше да бъде почистено вече. - Съжалявам за ризата ви! - следващите думи изрече бързо след другите.
-Това е най-малкият проблем, Феърчайлд. Донеси други две кафета и седни да се успокоиш.
Бележка (07.09.2018): струва ми се нормален, дори прекалено мил за човек, върху когото съм разляла кафе, аз бих се развикала


-Какво ще правиш довечера? - въпросът дойде от нищото, докато Емили подреждаше документите, да бъде секретарка сега ѝ се струваше досадна работа. Прекалено много бумащина, прекалено малко реална работа. Забавно беше да организира работния ден на Торн, занимателно и не натоварващо, но червенокоската беше тук не за да върши тази работа. Беше тук, за да наблюдава, да изучава и да разбере кой е Джонатан.
-Нищо особено, защо? - прозвуча незаинтересована, но искаше да чуе още.
-Тогава ще излезем.
Бележка (12.10.2018): скоро ще мога да си заложа главата на твърдението, че определено си пада по секретарките си



Не беше редно, не беше и възпитано да тършува из дома му. Бяха минали едва няколко седмици, откакто излизаха и освен да отбележи, че държеше единствено и само на неговото, Емили нямаше какво друго да сподели на екипа. Дните минаваха, а липсата на резултат беше отчайваща и изморяваща мисъл. Докато токът не спря. Джонатан го нямаше, Емили беше пристигнала по-рано, познаваха се отскоро, но беше ѝ дал ключ, за да идва, когато прецени. Моментът беше подходящ, след като бе успяла да повреди бушоните и да влезе, за да разгледа домът му. Камерите не работеха, а от всички стаи в голямата къща беше заключена само една. Ключовете за нея успя да открие, а малко преди да чуе шум от долния етаж, отвори вратата, а зад нея се криеха снимките ѝ. Бегло виждаше, но светлината от коридора помагаше, за да отрази други, които бяха задраскани.
-Емили? - жената се стресна и затвори рязко вратата. Ръцете ѝ трепереха и за малко щеше да изпусне ключовете.
-Джон! - на свой ред каза, докато вървеше в другата посока, за да ги върне, откъдето ги беше взела. - Токът спря, ще провериш ли?
Бележка (01.12.2018): бяхте прави да се тревожите, наистина ме е следял и не само мен...



-Какво е това, Емили? - билетът беше паднал от чантата ѝ. Беше го купила миналата седмица, а още една оставаше до пътуването. Искаше да отговори, но нямаше такава възможност. Тишината бе толкова неловка, думите бяха излишни.
-Аз... - искаше да обясни.
-Искаш да избягаш от мен.
-Не!
-Тогава какво е това?
-Трябва да се прибера у дома при нашите, щях да ти кажа.
-С еднопосочен билет? - смехът му се чу из цялото помещение, а билетът Емили видя как се разкъсва пред очите ѝ. - Никъде не отиваш. Мястото ти е при мен.
-Обичам те, Джон, не искам да бъда другаде.
-Успя да ме ядосаш.
-Наистина трябва да ида.
-Емили...
-Ела с мен.
-Не отиваме никъде, Емили.
Бележка (24.02.2019): разговорът беше странен, стискаше зъби и въпреки че седеше от другата страна на бюрото, съм сигурна, че стискаше юмруци. Ако не се бях съгласила, щеше да ме удари

Бележка (5.03.2019): предизвиках го, днес го направи и няма да му е за последен път
Бележка (23.04.2019): открих прахта на Мери Дженсън, Сюзан Лиамс, Карън Браун...съжалявам, че слязох в мазето, не искам да слизам никога повече
Бележка (7.05.2019): опитва се да ми предложи брак, не мога да го отбягвам вечно
Бележка (12.05.2019): казах да, работата ми тук не е приключила
Бележка (13.05.2019): щастлив е, не сме у дома, не мога да продължа
Бележка (17.06.2019): все още не мога да продължа...
Бележка (20.06.2019): Джонатан замина, беше изнервен и имаше нужда от боксова круша
Бележка (23.06.2019): прибрах се, без да го попитам. Не ми вдигаше, а когато се прибрах ми каза, че за непослушните момичета има подходящо питие - пих белина
Бележка (1.07.2019): каза ми, че ме обича и няма търпение да се сгодим, сватбата наближава, още само пет месеца


Беше облечена в бяло. Роклята вече не стоеше толкова перфектно на тялото ѝ. Беше изморена, отслабнала, а на лицето си имаше тъмни торбички, които можеше да скрие само с много, много грим.
-Много дълго време търсих перфектната жена, Емили. Най-сетне ще спра търсенето си - увиваше на пръста си кичур от косата ѝ, лицето ѝ бе застинало безизрастно. Не намираше нищо красиво в думите му. "Обичам те" отдавна звучеше грозно от устните му.
-Тръгвам си, Джон - отдръпна се от него и понечи да избяга, но тогава той я улови за ръката и не ѝ даде право да се откъсне. -Мразя те! - викна срещу лицето му. Небето се разкъсваше от гръмотевиците, а Емили не издържаше повече. Беше научила, каквото имаше нужда и сега трябваше да се отърве от Джонатан Торн. Спасение от него нямаше да има в никоя лудница или затвор. Трябваше да умре. И щеше да бъде убит.
-Никога няма да си тръгнеш от мен, Емили, ти си моя и знам, че не можеш без мен.
Но мога.
-Ще те убия!
Първо аз теб.
-Честит рожден ден, Джонатан!
Бележка (12.12.2019): живите му жертви могат да живеят животите си, без страх

А по вестниците започваха да валят заглавия:
Мистериозният Джонатан Торн се е самоубил
Има ли живот след Джонатан Торн?
Мръсните и убийствени тайни на Торн
Брокерът Убиец

А от живата страна на историята стояха жени, с психика, която никога няма да може да бъде поправена, включително и тази на Емили Феърчайлд.

Inspiration:

Който желае да вземе героя, нека се свърже с мен на ЛС преди това. Ще падне много писане на РП с мен, така че който иска да го вземе, нека се подготви още от началото.

За мен е! :positive2:(Говорих с Емили)

Твой е. <33

Героят се ЗАКЛЮЧВА по желание на създателя му.

За мен. Говорили сме с Емили

Твой е.

Героят е отново свободен!