Мъж на 39 години от България.
Животът на малкият Драган започва незнайно кога в незнаен малък български град, наследник на бежански род. Точно това е и причината за неговата любов към историята в която и започва своята кариера. Приет веднага след гимназията в университета в Хайделберг и достигнал до научната титла "доктор". Изследванията му са насочени главно към събитията около Първата световна война и по - специална ролята на страната му в тъй наречената "Голяма война". Първоначално е дейността му е плодотворна, но ограничена до кабинета му. Все пак успяваше да пожъне успех на повече научни форуми и кариерата му изглеждаше доста обещаваща, докато един ден се случи...
Драган бе в своя скромен апартамент и спеше неспокойно на дивана, направо със сакото си. Трябваше спешно да смени проклетата мебел, но все се канеше и не му оставаше време. Ненадейно се чу звук, все едно топ бе гръмнал в коридора. Мъжът подскочи и се озърна притеснено. Пое си дъх и стана да провери гърмежа. Излезе в коридора, но там нямаше жива душа. Само откъм асансьора се чуваха... гласове! Да, точно гласове, все едно е централен площад. Драган разтърка очи и внимателно се приближи към чудното явление. Приятна мека светлина и възторжени възгласи, що за чудо? Мъжът внимателно протегна своята ръка и тя потъна в мека топлина. Усещането бе приятно и допълнително даде тласък на любопитството на изследователят. Пое дълбоко дъх и след миг се озова на незнаен селски площад. Местни танцуваха хора и пееха песни. Драган не можеше да повярва, сякаш виждаше призраци и то наистина бяха духове, защото много от лицата му бяха познати от неговите проучвания. За щастие бързо се съвзе и стигна до извода, че някак се е телепортирал преди започването на Балканските войни. Българският народ тъкмо щеше да направи опит за своето обединение приключило с кървава катастрофа. Оказа се, че хората също го виждат и завърза диалог с тях. Пресметливият му ум веднага се включи и разбра, че така може най - сетне да разбере напълно всички събития. Успя да си намери прилична чиновническа работа в едно от министерствата и така през деня събираше данни, а вечер неуморно ги превръщаше в революционен научен труд. Все пак колко историци имаха шанса да наблюдават събитията, които изследват от първо лице? Неуморен той не пропускаше нищо, а и постът му в министерството му позволяваше достъп до всякаква секретна информация. По - късно откри, че може да ползва всяка врата за телепорт до там и това се дължеше на писалката на един от предшествениците му (убит на фронта), която можеше да отвори портала буквално зад всяка врата. Мистерията беше само как се бе отворил портала в асансьора от себе си. Всичко бе наред докато веднъж докато отваряше портала и потопи своите ръце в него и не усети приятната топлина, а смразяващ студ. Изведнъж се бе озовал в непознато помещение без никаква светлина. Опита се да отвори портала за да се върне назад, но писалката изглеждаше "изтощена". Бръкна в своя вътрешен джоб и за щастие му оставаха няколко клечки кибрит и три цигари. Е, явно е дошло време за ново изследване и с известна доза предпазливост, Драган се впусна и в него...
Лик: Karl Urban
Today at 8:57 by The Cosmos
» Съобщения
Вто 26 Мар 2024 - 12:42 by The Cosmos
» Връщане на герой
Нед 24 Мар 2024 - 14:09 by The Cosmos
» II. Игрален наръчник
Пет 22 Мар 2024 - 18:10 by The Cosmos
» ЗАВРЪЩАНЕ
Вто 19 Мар 2024 - 0:58 by Adam Heo
» Предложения
Нед 17 Мар 2024 - 22:12 by The Cosmos
» Отсъствия
Нед 17 Мар 2024 - 22:11 by The Cosmos
» БОНУСИ ЗА ПАСАЖЕР
Нед 17 Мар 2024 - 21:53 by The Cosmos
» Запазване на лик
Нед 17 Мар 2024 - 21:12 by The Cosmos